Фелисити е лицемер. Като изключително успешен автор на романтични романи, Физи може много да говори за любов... но всъщност никога не се е влюбвала истински. Тя познава похотта, но не и онова всеобхващащо и замайващо чувство тип не мога да спра да мисля за него. Вечният оптимист, с години е окуражавала читателите си да вярват в любовта, а сега се чувства като пълна лъжкиня. Но какво може да направи? Конър обожава професията си. Той е режисьор на документални филми и самотен баща, изцяло отдаден и на двете си роли. Но когато е принуден да създаде успешно риалити шоу, а от това зависи работата му, се оказва напълно извън ... |
|
В незабележимото, но красиво и обвито в мъгла градче Норт Хемптън, времето сякаш е спряло и всичките му жители водят тихо и спокойно съществувание. Трите жени от семейство Бошан – Джоана и двете ѝ дъщери Ингрид и Фрея, пазят стара тайна - те са безсмъртни древни създания, които хората наричат ту магьосници, ту валкирии... Но и трите са принудени да се подчиняват на наказанието си - забрана, наложена им от Белия съвет, която не им позволява да използват даровете си. Но тяхна стихия винаги са били... магиите. Джоана може да върне в света на живите мъртвец. Ингрид има дар да "вижда" в бъдещето и умее да ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна българска поезия" на издателство "Захарий Стоянов". ... Духовните пътешетвия на Коста Качев . Днешната българска култура е удивителен организъм, чиято енергия непредвидимо се разлива, надскача и обезсмисля всякакви жанрови и тематични граници. Тази мобилност, жизненост и постоянна променливост прави възможна появата на интересни таланти във всички области. Ядрени физици пишат нежна лирика, патоанатоми творят в областта на класическата музика, биохимици създават увлекателни разкази, актьори и философи правят интригуващи опити в сферата на пластическите изкуства ... |
|
Христо Фотев (25.03.1934 - 27.07.2002 г.) е не просто един от най-даровитите ни и лирични поети, но е истинско явление в изящната ни словесност. За мнозина творчеството му е еманация на представата за поетична стихия, а самият той - синоним на понятия като "море", "любов" и "Бургас". Още дебютната му стихосбирка "Баладично пътуване" (1961 г.) му отрежда почетно място сред галерията с шедьоврите на любовната ни поезия, а всичките му по-късни творби са обвити в ненадминат бохемско-романтичен ореол. Биографията му е пълна с парадоксални обрати - роден в Истанбул, живял в бежанската ... |
|
Елена Вълкова е родена в гр. Елена, но корените ѝ са от Самоков. Завършила е СУ "Климент Охридски", специалност Математика. Била е преподавателка в различни гимназии в Плевен, общински съветник, обществен възпитател. Автор е на стихосбирките "Да имаш име" (1978), "На път да се разминем" (1992), "Милост за България" (1994), "Евангелие от Мария" (1999), "На женско рамо" (2003). Настоящата стихосбирка е своеобразен завършек на трилогията, посветена на живия Бог. ... |
|
В трите тома на Изминат път Данаил Крапчев сам събира и издава стотици свои статии и есета, част от неговото над 40-годишно творчество. Освен на страниците на Зора, те са били публикувани и в другите вестници, в които Крапчев е бил редактор и журналист - Пряпорец, Илинден, Българин, Родина, Отечество и Вардар. Сега, за първи път след 1944 година, те отново са достъпни за българския читател в пълния им обем чрез това издание. Статиите в Изминат път обхващат много широк кръг от теми, по които Даниал Крапчев е писал - демокрацията, парламентаризма, националната ни съдба, българската държавна идея, балканските дилеми, ... |
|
"Думите... Сякаш целият ми живот е минал в търсене на точните думи. Наистина ли е толкова важно да назова? Тези месеци често чувам: "Стига си анализирала. Спри да го мислиш". Или "Господи, след толкова обсъждане, наистина ли живееш истински?". Дори: "Прекалено много говориш. Не трябва да казваш всичко. Остави нещо за себе си". Думите са част от живота ми. Толкова важна част, че са ме завладели. Нощем се събуждам, защото фраза се е родила в главата ми. Все още не скачам от леглото, за да я запиша, но през деня се връщам към нея. Наоколо се нареждат други думи, нейни приятелки. Те си ... |
|
Лирика. За вас, деца. Гатанки. ... "Моят дом, със спомени богат, чрез децата си ще бъде вечно млад." Из книгата ... |
|
Четирите деца на прочутото семейство Рива организират традиционното си парти по случай края на лятото. Но в рамките на двайсет и четири часа животът им ще се промени завинаги. Малибу, август 1983 г. Кипи трескавата подготовка за ежегодното парти на Нина Рива. Всички искат да се докоснат до прочутото семейство Рива: Нина, талантливата сърфистка и топмодел; братята ѝ Джей и Хъд, единият - шампион по сърфинг, другият - уважаван фотограф; и малката им сестра Кит. Братята и сестрите са обект на голямо внимание не само в Малибу, но и по целия свят - отчасти тъй като са деца на легендарния певец Мик Рива. Единственият ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
От арктическия лед се издига черна пирамида... Изгубени артефакти, в които се крие тайната на вечността... И един сатанински враг, решен да унищожи всеки, който посмее да ги потърси! Смъртоносен конфликт на края на света е само началото на войната, която Дейн Мадок обявява на призрачната групировка "Прометей". Към него се присъединяват бившата му любовница - археоложката Джейд Ихара, и неизменният му спътник - двуметровият морски тюлен Боунс. Заклетите врагове на "Прометей" се впускат в опасно пътешествие в света на мистериозното. Кой ще спечели надпреварата за реликвите на стихиите?"Какво ... |
|
"Критиката и литературната история са виждали в Елисавета Багряна символа на женската любов и непримиримостта срещу предразсъдъците и унизителната съдба на жената. Това, разбира се, не може да се отрече, нито да се пренебрегне. Поетесата пряко отказа да се подчинява на установените правила, според които тя трябва винаги и непременно да следва съдбата на всички жени и да остане покорна в дома, да се отдаде на битовите грижи и сляпо да изпълнява каквото ѝ кажат. Елисавета Багряна изрази този бунт и му придаде романтичен блясък. Тя имаше смелостта и гордостта да заяви публично, че не желае повече така да живее; ... |
|
От детинската фантастична приказност, през романтичната естетизация на блатото - до екологичния вик за съдбините на планетата - това е амплитудата, която очертават нейната словесна музика на водата. Бургаската Петя остава в представите ни завинаги едно полудете. И все пак, тя самата на 6.09.1979 година е записала в дневника си, публикуван след самоубийството ѝ: "... Аз бях още тринадесетгодишна, а сега съзнавам, че всъщност съм била една малка, много малка жена. Детска глуповатост казвам условно, как иначе бих могла да назова онова велико съчетание на страст и нежност - стихийни, неосмислени, неосъзнати, ... |