Безмилостен роман в стил ноар въпреки сантименталното си заглавие. Популярният италиански писател на бестселъри Масимо Карлото разказва смразяващо реалистично, с разтърсваща жестокост историята на младия и красив Джорджо Пелегрини, бивш терорист от средите на левите извън парламентарни политически движения в Италия. След бягството в Латинска Америка и излежаване на присъдата си в италианския затвор той всячески се опитва да скъса с миналото и да влезе в света на преуспелите хора. За да достигне целта си, безскрупулният гадняр и хладнокръвен убиец ще следва едно-единствено правило: злоупотреби на всяка цена и с всички ... |
|
|
"З а съжаление, в този изгубил всякакъв самоконтрол свят, в тази страна, отдавна изчерпала призванието си да бъде родина, аз няма с кого да споделя съкровените си тайни, освен с теб..." Така започва мъчителното признание на главния герой на романа до неговата любима - красивата еврейка Естер. В поредица от писма, написани в една хотелска стая, Шехсувар не само изповядва силните си незатихнали чувства към жената, в която е бил страстно влюбен като млад, но разказва своя живот на професионален революционер, който работи всеотдайно за каузата родината му да се промени към по-добро. Равносметката се оказва горчива. ... |
|
|
Действието в книгата се развива в днешно време. В продължение само на три дни. Но върху него се наслагват спомени за хора и събития от предишни десетилетия. В повечето случаи реални, но забравени. Главният герой емигрира преди 40 години в Америка. Донко, избрал някога свободата, най-после се връща в родния си град. И започва да търси живите си приятели. Намира някои от тях и е щастлив. Дори се ражда идеята да купи хотел "Тримонциум", в който сега е отседнал. И заедно да го управляват. Донко е готов да възстановят всичко онова, което е било свързано с младостта и с надеждите им. Носталгията към миналото до един ... |
|
|
"Имах четири футболни любови в живота си - Динамо, Милан, Челси и националния отбор на Украйна... По пътя си срещах различни хора, хора, без които нямаше да се превърна в онова, което съм днес. Имаше възходи и падения. Това беше огромна жертва в името на работата ми - единственият начин, чрез който можех да превърна мечтите си в реалност. Дойде време да се огледам и да разкажа какво съм преживял. Да благодаря на тези, които ме придружиха в нелекия път, който избрах. Никога нямаше да се справя сам." Андрий Шевченко "Той беше невероятен футболист, който е невъзможно да бъде сравнен с никого. Сякаш на терена ... |
|
|
За двайсет и осемгодишния разказвач, уволнил се от казармата няколко години по-рано, завръщането към цивилния живот все така се явява непреодолимо препятствие. Всеки опит за ресоциализация е откровение. Всяка стъпка, жест, дума или образ го връщат към началото, към времето, в което реалността е изгубила формата си и се е превърнала в непознат и неуловим свят. В спомените му изплуват някогашната му приятелка, неговите другари от детството и армията, всички те отдавна изчезнали. "Довиждане, Птицо" не дава отговори, а поставя въпроси. Книгата е като пъзел, който читателят сам трябва да нареди, а картината не е ... |
|
|
За всеки, който чувства потребността да обича! Започна да вали Започна силно да вали, както е в душата ми изтерзана Като силна буря дето брули клони, търсеща и изтерзана, неразбрана. Едно сравнение изпълнено със вяра крещящо, откриващи нови хоризонти, недописано, оставено за после... с надежда да преоткрием себе си. Мария Желева ... |
|
|
Писма до Диди - 1960 - 1970 г. ... Поетичен хербарий на копнежа. През 1960 г. Х. К. Артман пише изпълнени с копнеж писма и духовити пощенски картички, към които прибавя и любовни стихотворения (по-късно включени в стихосбирката "Auf meine Klinge geschrieben" (написано върху резеца ми) - всички те адресирани до младата актриса Диди Махер от Клагенфурт, където тя продължително време се лекува от тежко заболяване и където поетът често я посещава. Епистоларните и лирически "вербарий" са съчетани с изрезки на карикатури и пасажи с шрифт на санскрит, който и поетът, и актрисата са умеели да пишат и четат. ... |
|
|
Избрани стихове и поеми. ... От 2006 Кристина Лугн заема пожизнено 14 -то кресло в осемнадесет членната Шведска Академия. Тя е в състава на Нобеловия комитет за литература, който всяка година селектира и предлага кандидатите за Нобеловата награда, от които Академията да излъчи един лауреат. ... |
|
|
Книжка от поредицата "Първи книжки за моята библиотека" ... Разработена от специалисти в областта на образованието, тази интригуваща поредица дава на малкото дете първи представи за броенето, цветовете, размерите и намирането на съответствие. Впечатляващите фотографии и ясните надписи насърчават малките деца да откриват и назовават частите на тялото и да използват прости думи, обозначаващи действия. ... |
|
|
Джорджа Мелони (родена в Рим през 1977 г.) е първата жена министър-председател на Италия в историята на страната. Лингвист по образование, тя принадлежи към консервативния и крайнодесен спектър на италианската политика. Първоначално е член на Италианското социално движение и Национален алианс, постепенно оглавява младежката организация на партията и е избрана за районен съветник на Рим, а впоследствие е назначена и за министър на младежта в последното правителство на Силвио Берлускони. През 2012 г. Джорджа Мелони създава партията Братя на Италия и с нея печели изборите през 2022 г. В тази книга тя с много откровеност и ... |
|
|
Легендарният журналист събра футболните си мемоари. Пайташев е събрал всичките си преживявания, свързани с царя на спортове в книгата "Животът не е само футбол, но футболът е моят живот". Читателите ще могат да видят и 385 снимки от личния архив на автора за срещите му с големи футболни легенди. На страниците ще може да се прочетат изключително интересните преживявания на Румен Пайташев, свързани с посещението на 111 държави по света заради различни футболни поводи. ... |
|
|
За почитателите на "Дневникът на един дръндьо". Със забавни илюстрации от автора. Тази книга не е за сухари. ... Е, това е краят... Щом този дневник е в ръцете ти, значи, ме е сполетяло нещо ужасно. Явно родителите ми са разбрали, че загубих чисто новия си суперскъп телефон, и са ме заточили на доживотна каторга. Само че аз не съм виновен за нищо от случилото се! Честна дума! Просто животът е несправедлив и аз станах жертва на обстоятелствата. Нека моята тъжна съдба на многострадален ученик ти послужи за пример, че човек не знае какво може да му се стовари на главата. Навремето Ненко Генов е бил ученик. После, ... |
