Библейски митове. ... Българските фолклорни легенди са част от словесния фолклор. Думата фолклор (от английски folk - народи и lore - знание) се употребяват като синоним на народно творчество. Словесният фолклор е изкуство, което чрез словесни художествени образи представя материални и духовния живот на народа: неговата история, бит, труд, вярвания, стремежи. В този сборник са включени митични народни песни, които по обект на изображение и съдържание са по-близки до фолклорните легенди. Някои от тях присъстват образите на митични същества - самовили, самодиви, чрез които българите осмислят страшните и опасни природни ... |
|
|
"Народното творчество е самобитна изява на творческия гений на народа, дело на безименни народни творци. В неговите разнообразни жанрове и форми са претворени народното самопознание и бит. Устното народно творчество е неделима част от духовната култура на населението от историко-географската област Пиянец. В него са изкристализирани едни от най-хубавите черти на народностния характер и душевност. Словесният фолклор в областта е добре представен по отношение на всички негови видове. Културните традиции на една общност са предавани устно и чрез примери и практика от човек на човек, от поколение на поколение. През ... |
|
|
Изданието Културна антропология -том 2: Слово, обред, обичай продължава разсъжденията, предложени в първия том, като основният фокус е поставен върху словесността и ритуалността за конструирането на общност. В отделните глави се обсъждат митологията, социалните взаимодействия и вътрешните взаимовръзки между ритуала, словото и производството, изграждащи принципите на колективната култура на българите. Фигурата на Другия и представите за своята общност са анализирани през най-значимите фолклорни текстове. Николай Папучиев e професор във Факултета по славянски филологии на СУ Св. Климент Охридски . Чете лекции по ... |
|
|
Сборник в чест на Стефана Стойкова ... Този сборник е съставен по идея на секцията за словесен фолклор в Института за фолклор при БАН и е израз на дълбоко уважение и признателност към Стефана Стойкова - изтъкнат изследовател на българския фолклор и на народните ни традиции. Сборникът включва 30 статии и подробна библиография на трудовете на Стефана Стойкова. Той е твърде разнолик и по съдържание, и по приложените изследователски методи. Като се опитват в различна степен да влязат в диалог с идеи и разработки на юбилярката, авторите представят всъщност разнообразието в българската хуманитаристика, привлекателното съчетание ... |
|
|
Културата в широкия семиотичен смисъл на думата се разбира като система от установявани между човека и света отношения. Фолклорът е народното творчество онова, което няма ясен автор и точен времеви маркер на създаването си. ... |
|
|
След кратък увод, съдържащ спомени на автора за село Батулци, за дядовата му къща и за дядо му Анчо, в четири глави последователно са представени: публикации, материали от Интернет и ръкописи за село Батулци, Тетевенско; биографични бележки и писмени сведения за Анчо Иванов Анчев; дядо Анчо, къщата му и село Батулци, претворени в поезията на Анатол Анчев; впечатления и оценки за дядо Анчо като носител и изпълнител на фолклор; информация защо, кога и как фолклористът Анатол Анчев е записал песните от репертоара на дядо си Анчо; сведения кога и къде народният певец е научил своя песенен репертоар, какви са песните по ... |
|
|
В монографията се изследват и анализират балканските черти в българските текстове, посветени на родилния обред, като се обръща особено внимание на терминологията, обредността и фолклорните материали. Раждането се разглежда като важна част от модела на света, тясно свързана с други негови сфери (календар, народна медицина, демонология и пр.). Фактите от езика и културата се интерпретират като неделимо цяло. Лексиката и фразеологията на раждането, антропонимиконът и именуването, етнографията на речевото поведение демонстрират типичната за Балканите пъстрота на "своето" и "чуждото". Представите за ... |
|
|
"Вълшебната призма" е книга за приказката като феномен на словесното изкуство. Тя е книга за детската литература, за отношението фолклор - литература, за фантазията, за творчеството и изграждането на личността на детето. Тя е низ от споделени мисли и опит - мозайка, вплитаща теория и практика в подхода към етичното и естетичното в литературния поток и литературното творчество за деца. Книгата е опит за вникване в една деликатна материя от друг ъгъл, през който авторката търси истините за изкуството и изграждането на личността на детето от ХХІ век. "Вълшебната призма" е адресирана към широката аудитория ... |
|
|
Героите на източноевропейския фолклор могат отново да се кипрят с чудните словесни дарове на Николай П. Тодоров (1907 - 1988) - журналист, преводач, писател. Син на П. Ю. Тодоров и на Райна Ганчева - внучка на Колю Фичето, племенник на Мина Тодорова, неосъществената любов на Яворов. Познат с приказки като "Султанка-мълчанка" и "Силян Щърка", разказвачът години наред остава забравен или пренебрегван. В това ново издание са подбрани някои от най-хубавите му приказки. Приказните герои прехвърлят високи планини, прегазват блата и тресавища, за да стигнат до вълшебната птица, до приказно красивата девойка, ... |
|
|
Разказите са едно словоблудство от литературен пънк. Музика в диска звучи като студен, готически джаз. "Тавата" се състои от 29 парчета с обща продължителност от 1 час и 20 минути. ... |
|
|
Яков e учител и задълбочен талмудист, който губи семейството си и бива отведен надалеч в робство, където става пастир на полския селянин Бжик. В робството започва непозволената любов с дъщерята на неговия господар - красивата християнка Ванда: двама влюбени от различни култури и с различна религия в епоха, напълно лишена от взаимна толерантност. Ванда приема еврейската вяра и името Сара и се отправя на опасно бягство заедно с Яков до далечна еврейска общност, където тя заживява като негова съпруга, преструвайки се на глухоняма, за да предпази тяхното трудно създадено семейство. Населен с хора, духове и демони, " ... |
|
|
"Тази книга събира на едно място словата на Елена Пеева и картините на Ангел Василев. Докато я четях, бях особено омаян от прелестта на словесната ѝ шевица, извезана с поетичната пъстрота на възхищението, предизвикано от магнетичните платна на отплавалия с небесния си платноход пловдивски художник. Ангелският отглас на рисунъка му тихо трепти в сказа на всеки един от тези разкази, посветени на живописния му дух, на болката му, която с Божията помощ, Ангел превръща в изящество. Както отбелязва и авторката "в картините му живееше вечния празник, но в душата му - Бог да я помилва, понякога празникът плачеше. ... |
