Шесто издание. ... Тарикатско Беше къде обед, като гепих рейса. Гепих го и киризим кво? - един образ, тъп като гъз, а се дърви на съседа си. "He моеш ли вика му да си отваряш зъркелите? Нарочно циври му ме ръгаш, че и ми газиш патъците." И духна да седне. Пълен чвор. Като гилах по площад Ром, го киризим да плямпа с друг образ, също такъв чвор. "Чат ли си? - бъзна го онзи. Барни тва копче и ще си тупалка!" По италиански Уно дене, у темпо манджаре, ке скиво на платоформато у аутобусо? Уно дългучо, веро маркучо! Белла капелла с ширита дебела! Туози чешито се форте караре и парларе вулгаре на ... |
|
|
"Историите тук са истински. Дълбокото ми убеждение е, че написаното (материализираното) слово носи едновременно творяща и разрушаваща енергия - и именно четящият избира как да я концентрира в себе си. Реализмът е само детонаторът, който взривява сърцата. Затова и Читателят е нашият съТворец. Защото пространството между думите е най-важно - там, където е мълчанието, там е върховният смисъл, там са чудните светове, които чакат да бъдат открити. И авторът не е нищо повече от средството, чрез което можете да направите това. Най-близкото определение за стила, в който са написани тези записки, е демократически реализъм. ... |
|
|
"Това е една история разделена на отделни стихотворения, написани в различни периоди и от множество гледни точки на едно и също чувство. А именно - любовта, която е единствена сама по себе си, която винаги живее в човека, но постоянно заема нови форми. Понякога прилича на човек, любимият ни човек, но в края винаги оставаме насаме с нея. Понякога изглежда, че ни е напуснала съвсем, докато не си позволим да я открием в себе си отново. Понякога е прекрасна, понякога е само шанс - да се опознаем. Понякога е сложна, друг път неусетно ни обзема. И абсолютно винаги е дар, каквото и да изпитваме. Знаете ли колко много хора ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Мистериозно убийство в есенна София. То, изглежда, е дело на психопат, а почеркът - бегло познат. Инспектор Камен Петков и колегите му от отдел Издирване към МВР веднага се залавят с разплитането на случая, но вместо да стигнат до истината, отварят вратата към лабиринт, в който миналото е по-живо от настоящето, а приятелите са по-опасни от враговете. А в най-дълбоките сенки на лабиринта някой без лице дърпа конците на полицаи и престъпници, на виновни и невинни, на живи и мъртви... Минало несвършено е криминален психологически роман по култовия сериал на Нова телевизия Отдел Издирване - история от думи, която разширява ... |
|
|
Пропуснати уроци от българската история. ... Сборникът от исторически есета предлага на просветената публика кратки разрези на отделни аспекти от българското минало, които не са натоварени с тежък академичен научен апарат, но това не означава, че поднесените факти и анализи са неверни или скалъпени. Напротив, те са плод на дълго и упорито издирване чрез най-разнообразни първични източници, както и на осмисляне на тенденции и процеси, които протичат под повърхността на уж добре известни и проучени периоди. Основната цел на автора не е да пише история заради самата история, т.е. да се ограничи в сухо, системно, скучновато ... |
|
|
"Минало несвършено" е омагьосващ разказ за две семейства, разделени от сто години, които се срещат при странни обстоятелства. Сибил и Блейк Грегъри са модерни хора, чийто семеен живот е предсказуем и подреден. Живеят в Манхатън с трите си деца - тийнейджърите Анди и Каролайн и шестгодишния Чарли. Животът им се преобръща, когато Блейк получава неустоимо предложение за работа в Сан Франциско. Той приема, без да се посъветва със съпругата си, а после на своя глава купува старо имение в Пасифик Хайтс. Минало и настояще се сблъскват в новия им дом. След едно земетресение внезапно изникват първите собственици на ... |
|
|
Неделята е време, което отделяме за човека до себе си или за любимите си занимания. Ден на щастието, защото можем истински се наслаждаваме на свободата да бъдем онези, които сме всъщност - без маска и без грим, без необходимостта да правим компромиси с начина, по който виждаме света. Всички дни ще се казват неделя е книга, която се чете на един дъх. Авторът умело съчетава силата на ритмичното слово с похватите на драматургията, за да остави сюжетната линия интригуваща до самия край. Животът се състои в нашето минало, което с времето ни кара по-щедро да ценим настоящето. Сега и тук са думи от важно значение, тъй като ... |
|
|
"И тъкмо по това време, някъде около 20 септември 1994г., се случило следното: Късно една вечер майка ми, след като ме приспала, слязла по няколкото стъпала на балкона откъм "Лермонтова" и се облегнала на перилата. Било топло и тихо, но по улиците нямало жива душа, само караулът крачел по тротоара пред къщи, на няколко метра от нея. Изведнъж тя чула да се подсвирва една мелодия "You are my sunshine", която им била сигнал с баща ми. - Чувам, че мелодията е същата - разказвала ми е майка ми, - и в същото време разбирам, знам, че не я свири баща ти. Разтревожено се заоглеждала, като внимавала да не ... |
|
|
Защо един музикален виртуоз е потърсил поетичното слово? Защо е заменил ефирната лекота на небесните консонанси със загрубялата плът на лишените от рими и ритъм строфи? Едно постоянно усилие за проумяване на дълбоката и може би неразгадаема тайна на живота и смъртта, на пътя и целта, на блаженството и скръбта, на миналото и това, което идва - всичко това подтиква Венцеслав Николов да остави за кратко настрани старинното виолончело и да посегне към перото. ... |
|
|
"Тишината като четка те добавя към утрешния ми ден. Една звезда се отронва и влива меката си светлина в пръстите ми... Докато те чакам между две солени вълни да ми кажеш истинското име на това море..." Миглена Георгиева Миглена Георгиева е родена в Родопите. Автор е на седем стихосбирки, сред които Небесни весла, Омайниче в тревата, Щурец под снега, Отвъд спокойствието. През 2000 година е класирана на трето място в Националния литературен конкурс за млади поетеси на името на Дора Габе . Докато е в Родопите, издава две лирически книги на родопско наречие. Понастоящем членува в Дружеството на пловдивските ... |
|
|
"Музиколожката Лидия Анастасова е необикновена жена, обладана от неспокоен дух и неистова жажда за справедливост. Тя вярва, че когато човек знае много, когато е бил свидетел на знаменателни събития и важни за историята „дребни“ случки, когато обича и търси истината, трябва да я предаде на поколенията. Не мислете обаче, че това са просто спомени или историята на един живот – тук е историята на родната социалдемокрация от началото на 30-те години на миналия век до наши дни. В този том ще откриете и историята на българската музикална култура през бурните години на ХХ век. Лидия Анастасова има трудна житейска съдба, но и ... |
|
|
"Преподавател, филолог, поетеса и журналист на свободна практика, която днес живее и работи в Германия - Хамбург. Нейни стихове са отличени на национални литературни конкурси, превеждани са на френски, турски и езици. През 2018 г. клубът на българските жени и българските семейства в Хамбург, заедно с Държавната агенция на българите в чужбина (ДАБЧ) към Министерски съвет на Република България, присъждат на Христина Въчева голямата награда за високо художествено авторско майсторство в раздел Поезия, любовна лирика - Светлината на любовта и за поезия с обществено значение Българийо и Моите Родопи. През 2018 - 2019 г. ... |
