Докато историците се наумуват как да оценят и опишат най-новото време, един журналист дръзна пръв да бръкне в раните на епохата. Документалният епос на Тошо Тошев "Лъжата. Жан, Иван и другите" е уникална хроника на последните 12 г., назовани от някои "време на преход", а от други - може би саркастично - "време на победилата демокрация". Безспорно най-ценното в книгата на Тошо Тошев е фактът, че той лично участва, а понякога и сам е двигател на някои от описаните преломни политически и социални събития. Главният редактор на "Труд" е имал уникалния шанс, но и тегобата да общува с ... |
|
Не е за вярване, но Царят видимо е ядосан. Изчезнала е благостта от лицето му - меките благородни черти, които са призвани да излъчват господарска любов. Но любов само за умерено вдигнати нагоре глави, мислещи правилно. И още по-правилно действащи. Вестникът е сгрешил. Вестникът! Ах, този вестник! Как си е позволил? Вестникът е ядосал Неговото Величество. И ето го, изправен пред мен, след като преди това се е ръкувал по царски сърдечно с десетина души поне, Симеон II съблича за миг меките си черти за благост и благослов, свежда ядовито глава и казва: - Тошев , как си позволявате да пишете във вестника си така! Три пръста ... |
|
В последно време много се изговори "за" и "против" комунизма, какъвто всъщност у нас не е съществувал. Факт е, обаче, че негово подобие изживяхме. Този роман е опит да се покажат част от чертите му, довели и до срамни петна на родната демокрация, които тегнат над всички ни. "Властта и на Бог, и на Диктатор произтича от едно ярко усещане - Страх! Именно то, това подло усещане, което може да срине човек, да го лиши от собствено уважение, да му секне думите и дъха, да му стъпче чувствата под калта, да го лиши от инстинктите даже, именно той - мрачното величие Страх. Именно той бе господар на човека. ... |
|
"Разводи, самоубийства, изневери, предателства - много са миазмите в "гьола за говеда", а още по-страшното е, че почти всички, които стигат до там, тръгват от чистотата и надеждата на извора. Онова, което прочетох, беше не само интересно и увлекателно, то ме покори с правдивостта си. Приемам романа на Тошо Тошев с цинизма, с трагикомедията, с невероятната тъга под повърхността за изгубената чистота. В тази книга няма напъни за "модерност", за "литературност", тя е убежище за дирещия истините за миналото и за настоящето, истини, от които капе кръв - нашата кръв, на виновните за всичко ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Аз не съм писал история. С изключение на няколко имена, всички останали са измислени. Измислени, подредени от мен са и техните силуети. Включително и на главния ми герой, един журналист, който доста от вас биха възприели като мой образ и мое подобие. Това също няма да е вярно и точно. Измислена е и главната героиня. Такова момиче дори аз, попреситен от срещи и запознанства, не съм виждал в живота си. Тя, такава, каквато е в книгата ми, е не само една мъжка мечта, но и болка... Стараех се само духът на времето, което описвам, духът, изтърван от бутилката, да прилича на онзи, който трови годините, наречени Преход. И моля, ... |
|
"Писма от войната" е първата оригинална батална книга в българската литература. Написана от един от бележитите български пълководци - Стефан Тошев, тя смайва с автентичния си език и рисува една реалистична картина, в която героизмът среща ужаса на войната. Сръбско-българската война заварва Стефан Тошев като капитан и командир на Трънския отряд. Още на 3 ноември Тошев влиза в бой с настъпващите сърби и успява да ги задържи, но получава заповед да отстъпи. Преживяното го тласка да стане автор на десетки бойни спомени, събрани и издадени 3 години след края на военния конфликт. В тях читателят ще прочете ... |
|
Любимци на публиката. Под редакцията на Георги Тошев . ... "Крал Лир", "Вишнева градина", "Последната лента на Крап", "Животът в сън", "Делото Дантон" …Театърът остава завинаги първи дом за актьора Наум Шопов. Роден е на 27 юли 1930 година в Стара Загора в семейство Мара Шопова ( по баща Делчева ) и Христо Шопов, бежанец от Смърдеш, Костурско. Завършва гимназия в родния град. Играе в театрите в Ст. Загора ( 1948 - 1950 ), Пловдив ( 1952 - 1958 ), Бургас ( 1967 - 1968 ), в София - Театър на Народната армия ( 1958 - 1975, с прекъсване ) и Народния театър ( от 1985 ). И ... |
|
Един пастир несправедливо е низвергнат. Няма синдикат, който да го защити. И той решава да се защити сам. Всичко тръгва добре, но до един момент. Междувременно нашият човек свършва доста добри неща и всичко сякаш върви много добре. Ролята, в която се е заиграл, му дава възможност да оцени стойността на вярата. Трябвало е да се направи, че застава на вражеската страна, за да разбере, че не може да бъде там. Преживява ново начало в служението си. Но лъжата, която се е наместила някъде във веригата, стои като бомба със закъснител и един ден гръмва. Можем ли да преследваме добри цели с недобри средства? Вечният въпрос, на ... |
|
"Тошко Африкански", повестта на ненадминатия български разказвач на детски истории Ангел Каралийчев , прави Тошко най-прочутата маймунка в българската литература за деца. Той е пакостлив, шумен и крадлив, а приключенията му са весели и забавни. Приказката е представена с красиви илюстрации, които ще направят четенето още по-приятно и интересно."Тошко се нагълта със студена вода и дойде на себе си."Лошо, Тошо, лошо!", рече си той и му стана много обидно. Като излезе от езерото, Тошко се върна в кухнята и видя, че Тодора е излязла някъде. Метна се чевръсто нагоре, влезе през прозореца и започна да ... |
|
Той би направил всичко, за да я има... включително и да излъже. Чаровен, смъртоносен и достатъчно умен, за да го прикрие, Крисчън Харпър е чудовище, облечено в перфектно ушит костюм. Не го е грижа за глупости като морал и любов, но не може да отрече, че изпитва странното влечение към жената, която живее един етаж под него. Всяко чудовище има своите слабости. Тя е неговото. Неговото обсебване. Неговата зависимост. Неговото единствено изключение. Сладка, срамежлива и интровертна, Стела Алонсо е романтик, държащ сърцето си в клетка. Но когато заплаха от миналото ѝ я тласка в обятията - и в дома - на най-опасния мъж, ... |
|
Тя открадна твоята самоличност. Сега трябва да си я вземеш обратно. Иви Портър има всичко, за което едно обикновено момиче си мечтае: любящ партньор, уютна къща с двор и бяла ограда, забавна група приятели. Единствената уловка? Иви Портър не съществува. Първо ѝ дават нова самоличност: Иви Портър. После локация. Мистериозният шеф господин Смит я снабдява с информация за града и хората в него. Целта е Райън Съмнър. А последното парче от пъзела е нейната мисия. Иви не знае кой всъщност е господин Смит, но знае, че тази задача ще е специална. Райън е успял да ѝ влезе под кожата и тя вече започва да си представя ... |
|
Нов психологически трилър от авторката на "Камък, ножица, хартия" - Алис Фини . Амбър се събужда в болница. Не може да помръдне. Не може да отвори очи. Чува всички разговори около себе си, но никой не подозира за това. Младата жена не помни какво се е случило, за да стигне дотук, но подозира, че съпругът ѝ има вина за станалото. Умело увличайки читателя в задъхано преследване на истината между болничната стая, седмиците преди инцидента и купчина детски дневници отпреди двадесет години, този брилянтен трилър ни води в най-дълбоките и мрачни кътчета на човешкото сърце. Наистина ли е лъжа нещо, ако ... |