Настоящият сборник в памет на проф. д.ф.н. Евгения Мицева, озаглавен Митове. Фолклор. Етноси, съдържа текстовете на близо двадесет автори, обединени тематично в няколко раздела, предлагащи анализи в проблемните полета на митологията, демонологията и обредността, на фолклористиката, при това от различни ракурси, на културните и етническите специфики. Обособен е и раздел, озаглавен По пътеките на спомена, който предлага визии за човека и учения Евгения Мицева. ... |
|
Културата в широкия семиотичен смисъл на думата се разбира като система от установявани между човека и света отношения. Фолклорът е народното творчество онова, което няма ясен автор и точен времеви маркер на създаването си. ... |
|
Сборник в чест на Стефана Стойкова ... Този сборник е съставен по идея на секцията за словесен фолклор в Института за фолклор при БАН и е израз на дълбоко уважение и признателност към Стефана Стойкова - изтъкнат изследовател на българския фолклор и на народните ни традиции. Сборникът включва 30 статии и подробна библиография на трудовете на Стефана Стойкова. Той е твърде разнолик и по съдържание, и по приложените изследователски методи. Като се опитват в различна степен да влязат в диалог с идеи и разработки на юбилярката, авторите представят всъщност разнообразието в българската хуманитаристика, привлекателното съчетание ... |
|
Библейски митове. ... Българските фолклорни легенди са част от словесния фолклор. Думата фолклор (от английски folk - народи и lore - знание) се употребяват като синоним на народно творчество. Словесният фолклор е изкуство, което чрез словесни художествени образи представя материални и духовния живот на народа: неговата история, бит, труд, вярвания, стремежи. В този сборник са включени митични народни песни, които по обект на изображение и съдържание са по-близки до фолклорните легенди. Някои от тях присъстват образите на митични същества - самовили, самодиви, чрез които българите осмислят страшните и опасни природни ... |
|
Тази книга е едно съкровище - паметта на българите, преразказвана от стотици хора, чиито имена са подредени до финалния обелиск в книгата. Ще прочетете за фолклора, който хилядолетия бива низвергнат от релгии, запрещаван от политики, "претворяван" по сцени, събори и фестивали. Фолклорът, оцелял през годините с неговите 82 празника, които редят света на дедите ни. В този "свят на фолклора" подреденото е код към Слънцето, а неподреденото - към Луната. Свят, в който нещата от живота имат "лице", ама и "опако". С тази книга ще си припомним, а и ще научим, за традициите на българите, ... |
|
Детският фолклор е богата съкровищница от поетични текстове, които омагьосват. В книгата са включени залъгалки, приспивни (люлчени) песни, скороговорки, броенки, римувани стихчета, гатанки и народни детски игри (със състезателен и обреден характер) от всички краища на България, предавани от поколение на поколение. Жанровете на народната педагогика отчитат характеристиките на възрастовите групи (бебета, деца, юноши). Различните произведения допринасят за обогатяването на речта, развитието на говора, паметта и вниманието у децата по лек и забавен начин. Чрез тези кратки творби те опознават света около себе си и събуждат ... |
|
Сборникът съдържа статии, анализиращи различни литературни и фолклорни факти. Интерпретациите са обединени от идеята, че зад всяка конструкция могат да се открият по-стари, отвеждащи към хипотетичен отминал момент. Текстовете са предназначени за студенти и преподаватели и търсят по- задълбочени обяснения на явленията - в социокултурен план. ... |
|
Книга, която търси общуването с онези, които обичат знанието за българщината. "Фолклорът - насам" представя теми, свързани с фолклорното слово, лицедейството, маската, маскирането, седенкарските игри, обредите, фолклорния наив и фолклорния кеф, кафенето. "Фолклорът - натам" представя - умението "да си бая на бълхите", фолклорните гатанки, играта "Дай, бабо, огънче...", бабинденския смях, мъжа под чехъл, фолклорния прочит за Дионис, обреда "Вадене на мръви", фолклорната черна лястовица. Текстовете - "Подредих ги от гледна точка на дискурса за класическата фолклорна ... |
|
Фолклорът не е в дебелите книги (което не означава, че трябва да оставите тази книга, вземете я обратно. Ама веднага!). Няма да го намерите и в приказките на старата баба, която си седи в своята мъничка къщичка в най-затънтеното село, което може да си представите. Фолклорът е жив. И е навсякъде! До същото заключение стигнал и Тери Пратчет - създателят на вселената на Света на Диска. В много от своите книги той заема мотиви от фолклора и митологията и пътьом ги върти, суче и оплита, за да направи нещо магическо, нереално и в същото време много близко до нас. Така Светът на Диска се превръща в една от най-живите и ... |
|
Изданието "Странджански фолклор" съдържа 805 народни песни от Странджанския край (митически, обредни, коледарски, на филек, лазарски, великденски, гергьовски, панагирски, нестинарски, любовни, сватбарски, семейни, за робството, хайдушки и комитски, за войните, за младежки задявки, детски), 66 броенки, 655 пословици и поговорки, 15 баяния и заклинания, 17 поверия, 45 приказки, предания и легенди, както и спомени за Освободителната война 1877 - 1878 г., за Преображенското въстание, за двете балкански и Първата световна война, за събитията 1923 - 1925 г., за опожаряването на с. Евренозово и прогонването на жителите ... |
|
Книгата на Анатол Анчев е смелият глас на Аза, който има право да се изкаже и да бъде чут от колеги, последователи и не-последователи. Тази книга представя научните постижения и приносите за българската фолклористика и етнология на големия български учен проф. д.ф.н. Тодор Иванов Живков и на един от неговите ученици - проф. д.ф.н. Анатол Василев Анчев. Двама учени, създали свои научни школи. Тя проследява пътя на А. Анчев в науката. Разкрива взаимоотношенията на учените в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, трудностите при осъществяването на новаторските идеи от инакомислещите, опитващи ... |
|
В том 10 на поредицата "Проблеми на българския фолклор" се обнародват докладите и научните съобщения, прочетени на Деветия симпозиум с международно участие по проблемите на фолклора, проведен в София от 3 до 5 октомври 2002 г. Организатори на научното събитие бяха Институтът за фолклор при БАН и Факултетът по славянски филологии при Софийския университет "Св. Климент Охридски". Бяха изнесени над осемдесет доклада от представители на академични институти, висши учебни заведения, културни институти и организации, окръжни музеи в страната, както и от чуждестранни учени от Франция, Словакия, Чехия, Русия, ... |