Урокът на лунатика е роман от жанра автофикция, в който с майсторски усет за преплитането между художествената измислица и личните спомени Фредерико Педрейра се завръща към годините на ранното си детство и на обучението си във Великобритания. От първо лице единствено число, от името на лунатика, както сам се нарича, Педрейра странства из стаите на зелената къща на любимите си, ала необратимо остаряващи баба и дядо, по плажовете от незабравимите летни ваканции за ръка със свидни лели, на презокеански пътешествия с непрестанно очакваната майка стюардеса и на семейни почивки с угрижения баща, из коридорите на познанието в ... |
|
|
Да се вслушаме в жените. Алтернативи на аборта."През последните години се срещнах с много поддръжници на аборта, които са също толкова загрижени за жените, колкото и аз. Мнозина имат смесени чувства относно аборта, дори са отвратени, но не знаят как да решат проблема. С тях имаме повече общо, отколкото всеки от нас има с типичния представител на онзи род хора, които просто искат да сменят канала. Нямам универсално решение на всички проблеми, разглеждани в тази книга. Мнението ми е просто предположение, все още неизпитано. Предлагам го като начало на разговор. Нека отхвърлим категориите, които ни правят врагове. Нека ... |
|
|
Когато любовта има гаранционен срок. Някои вярват в любовта, други не вярват. А Марк Мароние вярва, че любовта трае три години. И има доказателства за това: статистиките, биохимията и личният опит. Началото на неговия разказ съвпада с развода след тригодишен брак. Първата година човек казва: Ако ме напуснеш, ще се убия. Втората година казва: Ако ме напуснеш, ще страдам, но ще ми мине. Третата година казва: Ако ме напуснеш, ще изстудя шампанското... Първата година се купуват мебели. Втората година се разместват мебели. Третата година се делят мебели. Дали любовната история с Алис (все още съпруга на друг мъж) ще завърши ... |
|
|
"Да се изповядаш в една книга не ти гарантира опрощение; продължете пътя си, ако търсите в този текст нещо друго, освен човек, който се опитва да разбере себе си." И Фредерик Бегбеде прави точно това - опитва се да разбере себе си, миналото си, обезумелия свят, в който живее. С брутална откровеност и безпощаден хумор си разчиства сметките с дрогата, с алкохола, със, хм, секса, разкрива отношението си към прекалената политическа коректност, към радикалния феминизъм, изродил се в хетерофобия, към претенциите на всезнаещите и всеможещи новопоявили се пророци. Без да пести квалификациите, без да се церемони с ... |
|
|
Крайно неуспешен банков обирджия се заключва заедно със свръхентусиазиран брокер, двама кисели любители на "ИКЕА", жена в напреднала бременност, суициден мултимилионер... и заешка глава. Сградата е обсадена, а на полицията се налага да води преговори и да носи пица. В крайна сметка заложническата драма има щастлив край - обирджията се предава и пуска всички, но когато полицаите нахлуват в апартамента, вътре няма никого. Започват серия объркани разпити на свидетели, при което възникват няколко въпроса, около които се заформя класическа мистерия: Как е успял да се измъкне обирджията? Защо всички са толкова ... |
|
|
Романът, който наистина покори света! ... Запознайте се с Уве. Той не се церемони с нищо и с никого. На висок глас казва какво не харесва в света. А той не харесва много неща - особено лъжата, празните приказки и хората, които не спазват правилата. С ясни принципи, стриктни навици и непоклатими разбирания кое е редно и кое - не, Уве е намръщеният съсед, който тормози всички около себе си. Но Уве не винаги е бил заядливо старче. Бил е млад и се е борил с живота. Обичал е - така, както малцина са обичали. И е бил всеки ден до любовта си. Сърцето му все още принадлежи на неговата Соня. Но тя вече не е тук. И Уве няма за ... |
|
|
Защото всички седемгодишни заслужават да имат супергерои... Елса е на седем и е различна. Баба е на седемдесет и седем и е луда. Тя умее като никой друг да погажда гадни шегички на съседите, да се конфронтира с полицията, да се надсмива над всякаквите му там изчанчени модерни правила за поведение в обществото. Но освен това е най-добрата - и единствена - приятелка на Елса. И ѝ разказва приказки, които откъсват момичето от реалността. Освен луда, баба е много болна. Предусещайки края на приказките, тя изпраща Елса на лов за писма. В тях баба моли за прошка хората, с които не се е отнесла добре. Ловът се превръща в ... |
|
|
След опит за самоубийство двайсетгодишният Юго е настанен в болнична стая с деветдесет и две годишната Бланш, която изживява последните си дни. Обзети от спонтанна симпатия един към друг, двамата повеждат завладяващ разговор за големите метафизични въпроси без еднозначен отговор: Бог, смъртта, съдбата, свободата, щастието, любовта... Юго е песимистично настроен, намира съществуването за абсурдно и не вярва в нищо и никого. Постепенно обаче отчаянието му започва да отстъпва пред любовта към живота на Бланш, особено когато тя му разказва изумителното духовно приключение, което е изживяла в младостта си и което я е ... |
|
|
От автора на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява". ... Малка книга с голямо сърце! Това е история за спомените и за умението да ги оставяме да си отидат. Това е любовно писмо и бавно прощаване между един мъж и неговия внук, между един баща и неговото момче. Честно казано, не написах историята с идеята да я прочетете. Просто се опитвах да подредя собствените си мисли, а аз съм от хората, които трябва да ги видят изложени на хартия, за да ги проумеят. Те обаче се превърнаха в малък разказ за това как преодолявам постепенната загуба на най-великите умове, които познавам, как може дати ... |
|
|
Бьорстад ще ликува, но и ще пламне. Продължението на разбилата вече хиляди читателски сърца "Бьорнстад". ... Виждали ли сте как пада някой град? Нашият го направи. Ще казваме, че през това лято насилието се настани в Бьорнстад, но това ще бъде лъжа. Насилието вече си беше тук. Защото понякога е толкова лесно да накараш хората да се мразят, че направо е непонятно как изобщо ни остава време за нещо друго. Това е история за спортни зали и за всички сърца, които туптят около тях, за хора и спорт и за това как понякога те се редуват да се спасяват. За нас, които мечтаем и се борим. Някои ще се влюбят, други ще ... |
|
|
Историята започва през 2000 година. Оскар Дюфрен е трийсет и четири годишен. Той е мним писател, така както има мними болни. Води си дневник, за да стане животът му по-интересен. Оскар е егоистичен, малодушен, циничен, пада си малко сексуален маниак. С две думи - мъж като всички други. Затова авторът определя книгата си като дневник на един народ и хроника на едно поколение. Определя я и като антидневник, като "деформиращо огледало, в което виждам собствения си пъп". В "Романтичният егоист" Бегбеде за пореден път проявява умението си да се самоиронизира, да изпада в самоунищожителни откровения, но и ... |
|
|
Веднъж френският писател Фредерик Бегбеде (р. 1965 г.) - добре известен в България със своите романи, новели и есеистични сборници, почти всички издадени от ИК Колибри (2010 - 2021) - случайно вижда във витрината на една галерия картина, която привлича вниманието му: фотьойл с тапицерия на зелени и бели райета на верандата на хижа, поставен пред работна маса с мастилница и перо на фона на екзотичен плаж. Купува картината, после изведнъж си спомня: това е Аркашонският басейн с нос Фере, където живее неговият приятел Беноа Бартерот. Този спомен го връща назад във времето и Бегбеде сяда да пише. Подобно на вълни, фразите ... |
