Съставителят на книгата Борис Данков е събрал ръкописи, писма, документи, като по изрично изявено желание на съпругата на поета Никола Вапцаров, не са могли да станат достояние на общественото внимание преди нейната кончина. Сега 14-те тетрадки, явяващи се своеобразен личен дневник на Бойка Вапцарова, воден в продължение на близо 30 години, разбунват тайно и явно подхвърляни псевдообвинения и нападки, хвърлят нова светлина върху събитията през погледа на жената, за която поетът Иван Давидков преди десетилетия бе казал: „Разберете, обичал я и големият поет, страшно я е обичал. Тя също го е обичала сърдечно и непосредствено. ... |
|
Световна класика за деца и юноши. ... "Автобиография" от Бранислав Нушич представлява едно ново начало в сръбската литература. Нушич разказва най-забавните случки от своето детство, от периода на казармата, затвора и брака си, изпълнени със самоирония и комедийни ситуации. Произведението е наситено с остър хумор и сатира, като разкрива някои слаби страни на сръбската образователна и политическа система. В книгата за първи път са застъпени основни възгледи и теми, които по-късно Нушич ще доразвие напълно в драматургията си. "Когато за първи път съм се замислял за майчините скути, от тоя смях съм се родил ... |
|
"Чета, защото обичам. Чета с наслада. Чета, защото искам. Чета, защото обожавам. Чета го в очите ти. Чета го в мислите ти. Чета, защото изписвам. Чета, защото пиша. Чета, за да заспя. Чета, за да сънувам. Чета, за да те забравя. Чета звездите. Чета скришно. Чета задълбочено. Чета във влака. Чета на плажа. Чета, защото имам време, Чета, защото съм подранил. Чета ранен. Чета, за да не нараня. Чета бързо. Чета на обратно. Чета с грешки. Чета до край. Чета на глас. Чета, за да порасна. Чета, защото мога. Чета, защото съм жив. Чета бъдещето ми. Чета и подчертавам. Препрочитам я... Чета!" Ерик Евтимов Мое детство ... |
|
Историята на ней и тайната на съществуването. Пътешествието към хармонията на духа, взаимоотношенията, ума и тялото."He слушай шума, създаден от другите; послушай шепота на своето сърце... Каня те на пътешествие! В което ще ти разкажа за съдбата на един вълшебен музикален инструмент, наречен ней, чийто път започва от блатото на тръстиките, за да умре и да възкръсне чрез дъха и майсторството на музиканта. И тогава да покори с изкусно изваяната си душа, претворена в мелодия... Всеки от нас е точно толкова фин и уникален инструмент, поел по пътя на съзряването, за да стигне съвършенството. Написах тази книга, за да те ... |
|
Пайпър Маклауд може да лети. Ей така. Фасулска работа. Вярно, тя не е овладяла обратната тяга и обръщанията й са малко непохватни, но е много добра в лупингите. Проблемът е там, че добрите хора от Низините се страхуват от Пайпър. А майка й се чуди какво да я прави. Ето защо изглежда съвсем уместно Пайпър да напусне фермата на родителите си и да отиде в свръх секретно училище с максимална охрана за деца с необикновени способности. Отначало училището е страхотно и Пайпър намира нови приятели, чиито дарби варират от свръх сила до супер гениалност (плюс ядене до насита на домашно приготвен ябълков пай). Пайпър обаче е особена, ... |
|
"Хората идват и чукат на вратата ми - доста народ наистина - и ми казват, че "Записки на стария мръсник" ги възбуждат. Един бродяга ми мъкне някакъв циганин и жена му и ние си лафим, плямпаме глупости, поркаме си до среднощ. Телефонистка от международните линии от Нюбърг, Ню Йорк, ми праща пари. Иска да спра да пия бира и да се храня добре. Получавам писмо от някакъв смахнат, който се подписва "Крал Артур" и живее на "Вайн Стрийт" в Холивуд и му се ще да ми помага за колонката. Един доктор чука на вратата ми: "Чета вашата колонка и мисля, че мога да ви помогна. Работил съм като ... |
|
Разкази ... "Лежахме по гръб, хванати за ръце, и гледахме Голямата мечка. Зад поляната боровете очертаваха тъмен полукръг. Вдишвах суровия мирис на рязани дърва и аромата на дивите цветя. Слушах. Понякога спомените я задушаваха, но дори и тогава подреждаше мислите си стройно, по учителски. Погалваше падащите на челото ми кичури, както навярно правеше с по-малките деца в училище. И отново полугласно се питаше сама, упреквайки се: защо ли ме товари с всичко това? Нощта преваляше, тънка ивица светлина се появи на хоризонта. Трябваше да се прибираме, преди да се е размърдал някой от по-възрастните колеги. Повдигнах се на ... |
|
Това е историята на четирима души, които на пръв поглед нямат нищо общо и дори не би трябвало да са се срещнали: заекващ аристократ, съсипана млада художничка, недодялан готвач и твърдоглава старица. Чрез тях писателката разказва за недоразуменията, нежността, разправиите, сдобряванията и всичко, което се случва между хората под един покрив. Това е история на надеждата, истински слънчев лъч - доказателство, че в този жесток свят човекоядците не са победители. Филмът "Заедно, това e" на режисьора Клод Бери, с Одри Тоту в ролята на художничката Камий Фок, също пожъна успех по европейските киноекрани. Анна ... |
|
"Тази стихосбирка е своеобразна равносметка на човека и поета Лъчезар Еленков . Въпреки че включва само интимна поезия, следователно - само една част и един "тип" поетови стихове. (Извън подбора остават например поемите му, множеството му актуални стихотворения, свързани по-пряко с времето, събитията, процесите, текли през живота, сърцата и мислите на няколко генерации през последните три-четири десетилетия)." Димитър Танев Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
"Ми да, те и книгите са като людете дето са ги писали. И ако нейде прочетеш в книга человешка, че само в нея е написана истината на истините, бягай, хвърли я, не я чети! Тая книга за добро не е стъкмявана. Добрата книга - книгата дето с обич ти дума - те кара да мислиш и да питаш. Человешката истина, Велко, се менява както сезоните годишни се меняват. Едно е сега истина, утре пък друго излезе. Всеки в нещо си вярва спроти неговия си бой, ама колко и голям да е - все е един человешки бой. Затова питай, Велко. Има за толкова неща да се попита, додето сме на тоя свет. Ние сме създадени въпроси да задаваме, а не да ... |
|
Навярно звучи твърде мелодраматично, но в момента се чувствам точно така. Казвам се Бруклин Пиърс, на петнадесет години съм и не мога да вземам решения сама. Имам предвид правилни решения. Сериозно, не си спомням кога за последно избрах правилното решение. Помня обаче десетки провали. Включително купона, който организирах, когато изгоря една къща. Е, затова и започнах собствен блог. За да помоля читателите да вземат решенията вместо мен. Точно така, предадох се. Реших да оставя другите да избират коя книга да чета за часа по литература и дали да приема поканата да се включа в отбора по дебати. Позволих им дори да избират ... |
|
Двама приятели, и двамата около 65-годишни, се срещат един път седмично в заведение, наречено При чешкото посолство. Те се познават от младостта си, били са заедно в интернат в някакъв провинциален град. По-късно единият е станал книжар, а другият е вече професор по романистика. Междувременно са загубили връзка помежду си, но от известно време се срещат отново всеки петък. Двамата разговарят за отминалите времена, коментират съвременните събития, спорят и се смеят, като често формулират твърде крайни мнения. Доцентът става все по-радикален и политически десен, книжарят защитава своите социални убеждения, но все повече ги ... |