Известното за неизвестните. ... "Целта ми бе да задавам еднакви въпроси на известни личности от политиката, икономиката, литературата, живописта, музиката, спорта и техниката, без да им давам възможност предварително да се запознаят с темите на въпросите. Идеята за тези анкети ми дойде, четейки реномирания германски всекидневник "Франкфуртер алгемайне цайтунг", където ежеседмично се публикуваше въпросника на френския писател Марсел Пруст с отговори на германски съвременници. В репликите откривах неизвестни черти на анкетираните, спонтанни изяви на чувства и приоритети. Тези нови нюанси в образа на ... |
|
Високи патоси и всекидневни притчи. ... "Развълнувана. Наблюдателна. С език, който те удря фронтално, но и влиза под кожата. Поетеса, ще кажете. Да, Мирела е поетеса - и тъкмо като поетеса пише публицистичните си текстове за "Дойче Веле". Нейните страсти и нейните каузи не могат да те оставят безразличен. Читателите, а по-рано и слушателите на "Дойче Веле" открай време усещат, че Мирела е искрена, че трескаво търси добрите пътища за България и нейните хора. Търси ги със сърце." Александър Андреев ... |
|
Есетата в тази книга са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "Може би в началото на всичко стои страхът, огромният страх от съществуването, от чудовищното разнообразие на хора и природа. Винаги ме е смущавало, че милиони отделни хора преглъщат идеята за остаряването си и доброволно, често пъти с ентусиазъм, стават фанатични членове на стадото. Защо? Поради какво те се отричат от свободата си, за да приемат покорно и подчинено някакво място в стадото? И не е ли нелогично, че те отричат равноправието и независимостта на другите отделни човешки ... |
|
Есетата са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "С течение на времето много неща започват да избледняват в паметта ми. За щастие или нещастие човек има великата привилегия да забравя както доброто, така и злото. Но като че забравата облагоприятства главно лошите спомени, изличава някак острите им, грозни черти и претъпява болката, която те носят. ние ставаме снизходителни към миналото, може би защото е минало. Ала има няколко спомена, които до ден-днешен ме карат да потръпвам, сякаш зли магии са ме върнали отново в царството на онази студена и ... |
|
В книгата Събитията в рамка. Медийно отразяване на евроатлантическата интеграция на Западните Балкани 1999 - 2018 г. Десислава Сотирова анализира въпроса как медиите проследяват и отразяват сложни международни процеси, продължаващи с години. Евроатлантическият интеграционен процес на държавите от Западните Балкани е многопластов и многофакторен, с богат исторически контекст. Затова изследването обръща внимание на медийните подходи при предаване на събития, на които не сме преки свидетели. ... |
|
Част от поредицата "Вълчан Войвода". ... Христо Красин ни разказва увлекателна история, изпълнена с приключения и неочаквани обрати. Той се позовава на записките на поп Мартин - един от най-близките съратници на Вълчан войвода, който открива скрито съкровище в един от „банковите трезори” на римляните. Известни със своята изобретателност при опазването на златото, което добивали из нашите планини, те го криели в естествени пещери или ръчно прокопани галерии. Някои от тези „банки” вече са открити и разграбени, но повечето все още пазят тайните си. В интервю за Радио „Дойче Веле” преди години авторът повдига ... |
|
Юбилейно издание. ... Пред вас е десетото юбилейно издание на един от най-емблематичните романи на Владимир Зарев - "Разруха". През 2006 година книгата е преведена в Германия и издадена от "Кипенхойер и Вич". По мнение на радио "Дойче Веле", това е най-успешният български роман, излизал на немски език. "Разруха" е роман за събитията, сполетели България след 1989 година. Засегнати са темите за упадъка на политическата класа и продажността на институциите. В центъра на романа стои човекът, разпокъсан между властта, достойнството и любовта. Владимир Зарев е роден на 05.10.1947 г. в ... |
|
Градът на ангелите или The Overcoat of Dr. Freud. ... Криста Волф (1929-2011) е немска белетристка и есеистка. Следва литература в Йена и Лайпциг. Работи в Съюза на писателите на ГДР и списание "Нойе дойче литератур". От 1949 г. до политическата промяна в страната Криста Волф е член на Обединената социалистическа партия на ГДР. По време на Студената война писателката открито критикува ръководството на държавата, но остава против обединението на Германия. Най-значителните и творби са "Разделеното небе" (1963), "Размисли върху Криста Т." (1968), "Детство по образец" (1976), "Няма ... |
|
"Глухарчето" е изключително завладяваща и тайнствена книга, изпълнена с множество древни вярвания, легенди и любовни заклинания. ... Момиче на име Анастасия се самоубива малко след като завършва училище. Близките ѝ изпадат в шок от новината. Никой не е подозирал, че ученичката ще посегне на живота си. Най-добрата ѝ приятелка - Вангелия, се наема със задачата да открие истината за смъртта на Анастасия. След поредица от странни събития тя се натъква на дневника ѝ. Тогава разбира колко малко е познавала приятелката си. В стремежа си да открие истината, Вангелия започва все повече да се доближава ... |
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Романът е много добър, за мен се е получил по-въздействащ от "Войник". Доста е див и разюздан, задъхан, туптящ. Успял си наистина да опишеш любовта. Съпругата ми Невяна е автор на наблюдението, че ти си много добър, когато описваш големи, комплексни "неща", институции: алкохола, лудницата, казармата, сега любовта. Мога да го доразвия по Фуко: описваш местата и нещата за изключване, но и на включване. Както винаги, психологически ме убеждаваш изцяло, наблюденията ти са тънки и точни. ... |
|
Почти по принуда безименният разказвач пристига в родния си град, където трябва да погребе баща си. Това завръщане не е свързано със силни чувства, защото тук вече всичко му е чуждо. Случайно той се среща със свой бивш съученик и получава по...кана да го посети в замъка му, където тесен приятелски кръг празнува традиционния си уикенд преди началото на голям фестивал. Алкохолът се лее, появяват се проститутки, сервират се средновековни ястия, започнало е голямото плюскане. Изведнъж на вратата звъни непознат човек, за когото празнуващите решават въз основа на цвета на кожата му, че е наркотрафикант, и решават да го поканят ... |
|
И ето сега, след 22 години, вие отваряте очи, ощипвате се хубаво и виждате: да, българският език още е официален, макар българите да намаляват скоропостижно, но от разделението на властите и помен няма. Плюс това държавата прави бизнес и дори помага на частниците да се справят. Разбира се, не безкористно. Освен това крадат като за последно. Отделно от това премиерът си говори по телефона с Мишо Бирата, а когато дойде време да се яви в парламента (за вот на недоверие например), не му пука от същия този парламент, щото си е негов. Образованието си е национализирано, както и преди. Властта е скупчена в София, както и преди. ... |