Петте истории в тази книга са обединени от темата за отговорността пред любовта, вината пред другия и неосъщественото покаяние. Героят на всяка от тях е български имигрант в САЩ, който виси в пространството между два свята, обречен търси своя истински идентитет. Всяка от историите се развива около съдбовните събития в човешкия живот: любов, секс, родителство, изневяра, смърт. Това са истории за безотечествеността, драматизирана в любовния живот на главния герой. Въпреки че е успял на новото място и се е интегрирал, душата му е раздвоена между света, който е напуснал с омерзение и болка, и този, който го е приютил, но не е ... |
|
|
Книгата съдържа произведения на Лу Андреас Саломе. Лу е може би най-известната европейска красавица за всички времена, разбила сърцата на безброй велики мъже: Паул Ре, Фридрих Ницше , Райнер Мария Рилке , Зигмунд Фройд ... Била е близка с Лев Толстой , Ибсен, Георг Брандес, Тургенев , Ебингхаус, Пол Бурже, Вагнер... Тя е първата жена психоаналитик в Кръга на Фройд. Той веднъж ѝ казва: "Дори когато става дума за най-лошите мерзости, Вие изглеждате така, сякаш всичко това се случва на Коледа". Книгата включва нейните знаменити опуси "Еротика", "Мисли за любовта", "Любовен опит& ... |
|
|
Роман като шлифован диамант Това не е роман не е роман в стандартния смисъл по отношение на сюжет и развитие на характерите. Той по-скоро е откровение за процеса на изцеряване и зараждането на любовта, самоуважението, мъдростта и състраданието. Това не е роман е зов. В началото героинята твърди, че не възнамерява да пише роман, а да изпрати послание за обич към брат си Джони, за когото се предполага, че се е удавил преди 30 години, но тя вярва, че е жив. Историята се развива под формата на ретроспекции, от които читателят научава за отношенията на Имоджън с родителите и брат и и се докосва до дневници и писма на роднини. ... |
|
|
"Тази книга, лиричен самоотчет на един от най-значителните майстори зидари на днешната българска култура, свидетелства за мъчителното съзряване на съвременната душевност - сложна, нестройна, неуседнала, противоречива. Тя е същевременно и запис на съзряването на една модерна поезия през еманципацията и от традиционните мелодични симетрии на рими и метрика към вглъбената discordia concors на все по-органичния свободен стих с неговия стремеж към постоянно изплъзващата се вътрешна хармония. Преход от юношеската омая на сетивата към зрялата будност на духа, изправен с усвоения опит на цяла световна цивилизация пред ... |
|
|
"Ако в по-ранния си шедьовър "Три тъжни тигъра" Гилермо Кабрера Инфанте се стреми да улови предреволюционния кубински говор в полет, то в писаната към края на петото му десетилетие автобиография "Хавана за един покоен инфант" той си поставя наглед невъзможната задача да изживее отново безвъзвратно отминалата младост. Паметта, изумително обширна и неуморима поради носталгията, е машината на времето. Езикът, безгранично освободен и закален в изгнанието, е нейният двигател. Любовта, обхождаща спомена в непрекъснатата прожекция на вездесъща кинокамера, е огледалото за обратно виждане, в което ... |
|
|
"Ясена Юрукова е млада жена със скучен живот - творчески блокаж, еднообразна преподавателска кариера... Освен това спи с предишните си гаджета, към които не изпитва никакви чувства. Тя иска нещо ново и вълнуващо, но съдбата я изненадва, като ѝ поднася старите ѝ любови. Явор и Янчо са толкова различни, но и толкова подобни, зарязали я съответно преди единайсет и седем години. Сега обаче и двамата изведнъж ѝ обръщат внимание. Янчо е рус левент, ветеринарен лекар с влечение към бордовите игри, който често заеква. Явор пък е дребничък черноок научен работник, пристрастен към чашката. И с двамата я ... |
|
|
Книга за Кирил Христов. ... "Първоначален тласък за книгата ми даде стъписването и недоумението на младите хора, когато чуят името. Те питат: "Кой е Кирил Христов?" Литературните програми на училищата неизбежно се обновяват, техният обем не е безкраен и под натиска на новите автори биват изтласквани някои по-стари. Той има тази нещастна участ. Но въпреки всичко, мястото му на класик на българската литература не може да се оспорва. Пророчество е епитафията на поета: "- Ти, който цял живот безумствуваш за слънце, как ще лежиш в тъма и студ, довека сам? - Щом закопаят ме, ще бъда като зрънце: обилния си ... |
|
|
Любовна лирика с илюстрации от Николай Майсторов . Тя помни На П. Тя тогава прошепна в ухото ми име на някакъв непознат който носел моите дрехи обитавал моята стая пиел от моята чаша скитал по моите пътища стенел от моята болка сънувал моите спомени изричал моите думи и щял да умре с моята смърт бях го изгубил като игла в купа сено ала тя за щастие помни. Цочо Бояджиев ... |
|
|
В третия том на "Неизвестно за известни български родове" са включени 25 нови очерка за прочути и не толкова познати фамилии. Те са плод на многобройните срещи с техни наследници, както и разкази на съвременици, проучватели и литератори. Това е основната нишка, която свързва досегашните два тома с настоящата книга – в нея думата имат онези, които най-добре са познавали онези тютюневи търговци, индустриалци, политици и архитекти, които са чертаели съдбините на България. Но които днес по различни причини са почти забравени. Дори и да мислим, че добре познаваме личния живот на Иван Вазов , Христо Ботев , ... |
|
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
|
Изданието е многоезично - на български език, английски език, немски език, френски език и италиански език. ... "Българските жени са дарени с благоразумие, което е трудно въобразимо, ако не си го преживял; и въпреки това те не са необщителни. Les femmes bulgares sont d'une sagesse qu'on croiroit à peine, si on ne les avoit éprouvées; & cependant elles ne sont point sauvages." Voyage Littéraire de la Grèce, 1776 "Мъжете и жените в розовите градини във и около Казанлък са с хубав ръст и изящни маниери и въпреки че жените рядко са красиви, те притежават онзи безименен чар, ... |
|
|
Можеш да скриеш една омраза, но не можеш да скриеш една любов. ... Бюрото на Стефан е по средата. Вляво седи жена му Магда. Вдясно - колежката им Емилия. До вчера сякаш всичко е било нормално - Стефан и Магда живеят спокойно, гледат детето си, нищо не им липсва, но и нищо не им предстои. След толкова години съпрузите се превръщат в сътрудници, защото животът е жесток, а още по-жесток би бил, ако го живеят сами. Не знаят, но върховните изпитания им предстоят. Някои от тях именно защото не са сами. Стефан се влюбва в Емилия. Едно увлечение прераства в любов, която ще промени и тримата. Страстта и скръбта, щастието и вината, ... |
