"Аз се осмелявам да предскажа, че ще дойде такова едно време, когато хората ще се ценят по Любена. "Четеш ли Любена?", "Възхищаваш ли се от него?" - ще пита потомството и ще узнава друг другиго. Но това ще стане тогава, когато се издадат на бял свят неговите съчинения. Ние сме запознати само с неговото списание Знание; но богатството, онова, което е написано с кръв и нерви, то не е още популяризирано, на твърде малцина е известно. Достатъчно е да ви кажа, че само два екземпляра зная аз от неговите съчинения, и двата в София, а в нашата област - ни един. За бъдещото потомство аз не желая друго нищо ... |
|
Епопея на забравените от Иван Вазов е едно от емблематичните произведения на следосвобожденската ни литература. Поетичният цикъл се състои от 12 оди, които носят в себе си спомена за неизмеримите борби на българския народ за просвещение и национална независимост. В това илюстровано издание читателят ще прочете за подвизите и делата не само на именитите ни герои като Васил Левски , Георги Бенковски, Братя Миладинови , Стефан Караджа и други, но и на незнайните от Априлското въстание и боевете при Шипка. Текстовете на произведенията са обогатени с 29 авторски илюстрации от художничката Нанда Ментешева, благодарение на ... |
|
"Тази новела представя на читателя контраста между оцелелите в XXI век благородни родове и свирепостта на уличния живот. Историята разкрива душевната чувствителност на героите, мъката, несигурността и последствията от днешния модернизъм в Европа. Едновременно с това ставаме свидетели и на чистата любов, семейната обич и надеждата в утрешния ден. Във втората част читателят ще съпреживее унищожението на всичко познато за фамилия Бертие и ще се впусне в авантюрите на крайнолявата младеж в Европа, с която аз, за съжаление, съм така добре запознат. Пиша тези думи в момент, когато Франция е изправена пред разруха, ... |
|
Съставител: Кремена Димитрова . ... В книгата ще откриете историите на: Ангел Иванов Йорданка Белева Владислав Христов Жюстин Томс Васил Христов Кремена Димитрова Ина Иванова Димитър Стефанов Яна Монева Момчил Николов Руси Чанев Иван Тотев Ива Колева Боян Боев Анастасия Събева Силвия Недкова Историите са посветени на разноликите баби, които белязват живота ни."Съществува ли човек, който да няма поне сто спомена, ухаещи на топла баница, изпълнени с истории за торбалани и самодиви, носещи духа на онази единствена част от живота ни, в която сме истински - детството? А крайъгълният ... |
|
Възхвала на провинцията е книга, която Александър Секулов ще пише цял живот. Тя е събрала негови кратки белетристични форми: остроумна есеистична проза; блестящи малки текстове, създавани по различни поводи; философски прозрения; спомени, оцветени с хумор и любов; снайперистки афоризми. Всички тях - по традиция, започнала с Атанас Далчев - може да определим като фрагменти. Тази книга е правена като сал на корабокрушенец. Само че не корабът на автора се е разбил, а светът около него. Александър Секулов взема всичко, което се носи по вълните на реалността и въображението. Салът става все по-голям, все по-нужен, ... |
|
Капки време върху сърцето събира най-доброто от Любомир Пеевски - разкази, фейлетони, стихотворения, скечове и интервюта. Изданието се посвещава на 80-годишнината на автора."Нежност ръми. Нежно вали върху хора и съдби. Във нежни сълзи света запази! Крехка нежност вън вали... Протегни ръка и налей тъга. Две чаши нежност напълни... Запали звезда. Погали нощта и с обич птица нахрани..." Из книгата Любомир Пеевски e автор на детска литература и научна фантастика, драматург и сатирик. Роден е на 7 септември 1943 година в с. Фурен, Врачанска област. Завършва Висшия машинно-електротехнически институт през 1970 ... |
|
"Мира Папо отново ме възхити с изтънчената си и чувствена проза. Замислих се - може ли един голям писател да не е християнин? И си отговорих, че вероятно може, но е по-добре да е. Когато си стъпил на планината на вярата и бродиш сред бистрия ѝ въздух - ти наистина ясно виждаш живота в полите ѝ. Вярата прави така, че да мериш страстта, да познаеш радостта и да я отделиш от тъгата, да усетиш отчетливо всяко чувство и всяко вълнение. Само въздържанието прави вкусът на виното така ярък и опияняващ. Само светлината на вярата прави така, че да виждаме изключително ярките сенки и тъмнини, но и яснини и просвети ... |
|
Българският Декамерон."Ha всяко живо същество, което диша са понятни чувствата на любов и страдание. Те поддържат организма, дарявайки го със сила и величие на духа, като по този начин ни разграничава от животните, събужда ни за подвизи и осмисля нашите дни. Бих желал това, което тепърва ще прочетете, да ви достави духовна наслада. Местата, по които се развиват събитията определиха и заглавието - Планински роси. Действието в произведението ми се развива по следния начин: компания влюбени млади хора търсят усамотение и спасение от ограниченото и сковаващо ги социалистическо ежедневие сред прекрасната българска ... |
|
"Есеистичната книга на рано напусналия ни Огнян Илиев носи особено заглавие Празни мисли на един мислещ човек. Това заглавие е не само остроумно напомняне за известния есеистичен шедьовър от Джером К. Джером - един майстор на тънкия сатиричен изказ. То подсказва, макар и с прикрита самоирония, че ни предстои да четем страници от един мислещ човек на перото, насочил проницателен поглед към нашето сложно и противоречиво съвремие. Още в първото есе, най-обширното и многопластово в книгата, което носи също странно заглавие - Антиантропология - имаме среща с редица проникновени, учудващи със смелостта си разсъждения за ... |
|
Въздушните хора е антология с 23 разказа, отличени в XI издание на Конкурса за фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян (2022). Съдържа разказа В сенките на върховете от Кирил Г. Иванов, носител на Първа награда, и трите разказа, поделили Втора награда. Книгата е издание на списание Сборище на трубадури и се издава с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура. ... |
|
"Bce повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
"Bce повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |