Епопея на забравените от Иван Вазов е едно от емблематичните произведения на следосвобожденската ни литература. Поетичният цикъл се състои от 12 оди, които носят в себе си спомена за неизмеримите борби на българския народ за просвещение и национална независимост. В това илюстровано издание читателят ще прочете за подвизите и делата не само на именитите ни герои като Васил Левски , Георги Бенковски, Братя Миладинови , Стефан Караджа и други, но и на незнайните от Априлското въстание и боевете при Шипка. Текстовете на произведенията са обогатени с 29 авторски илюстрации от художничката Нанда Ментешева, благодарение на ... |
|
"Тази новела представя на читателя контраста между оцелелите в XXI век благородни родове и свирепостта на уличния живот. Историята разкрива душевната чувствителност на героите, мъката, несигурността и последствията от днешния модернизъм в Европа. Едновременно с това ставаме свидетели и на чистата любов, семейната обич и надеждата в утрешния ден. Във втората част читателят ще съпреживее унищожението на всичко познато за фамилия Бертие и ще се впусне в авантюрите на крайнолявата младеж в Европа, с която аз, за съжаление, съм така добре запознат. Пиша тези думи в момент, когато Франция е изправена пред разруха, ... |
|
Съставител: Кремена Димитрова . ... Историите в книгата са посветени на разноликите баби, които белязват живота ни."Съществува ли човек, който да няма поне сто спомена, ухаещи на топла баница, изпълнени с истории за торбалани и самодиви, носещи духа на онази единствена част от живота ни, в която сме истински - детството? А крайъгълният камък на почти всяко детство е бабата. И точно когато с лека досада си мислите, че ви е напълно ясно какво ще намерите в този сборник, ще останете напълно изненадани. Историите тук са хаотично разхвърляни в различни епохи и места - досущ като бобените зърна в тепсията на баба - и са ... |
|
Възхвала на провинцията е книга, която Александър Секулов ще пише цял живот. Тя е събрала негови кратки белетристични форми: остроумна есеистична проза; блестящи малки текстове, създавани по различни поводи; философски прозрения; спомени, оцветени с хумор и любов; снайперистки афоризми. Всички тях - по традиция, започнала с Атанас Далчев - може да определим като фрагменти. Тази книга е правена като сал на корабокрушенец. Само че не корабът на автора се е разбил, а светът около него. Александър Секулов взема всичко, което се носи по вълните на реалността и въображението. Салът става все по-голям, все по-нужен, ... |
|
Капки време върху сърцето събира най-доброто от Любомир Пеевски - разкази, фейлетони, стихотворения, скечове и интервюта. Изданието се посвещава на 80-годишнината на автора."Нежност ръми. Нежно вали върху хора и съдби. Във нежни сълзи света запази! Крехка нежност вън вали... Протегни ръка и налей тъга. Две чаши нежност напълни... Запали звезда. Погали нощта и с обич птица нахрани..." Из книгата Любомир Пеевски e автор на детска литература и научна фантастика, драматург и сатирик. Роден е на 7 септември 1943 година в с. Фурен, Врачанска област. Завършва Висшия машинно-електротехнически институт през 1970 ... |
|
"Мира Папо отново ме възхити с изтънчената си и чувствена проза. Замислих се - може ли един голям писател да не е християнин? И си отговорих, че вероятно може, но е по-добре да е. Когато си стъпил на планината на вярата и бродиш сред бистрия ѝ въздух - ти наистина ясно виждаш живота в полите ѝ. Вярата прави така, че да мериш страстта, да познаеш радостта и да я отделиш от тъгата, да усетиш отчетливо всяко чувство и всяко вълнение. Само въздържанието прави вкусът на виното така ярък и опияняващ. Само светлината на вярата прави така, че да виждаме изключително ярките сенки и тъмнини, но и яснини и просвети ... |
|
Българският Декамерон."На всяко живо същество, което диша са понятни чувствата на любов и страдание. Те поддържат организма, дарявайки го със сила и величие на духа, като по този начин ни разграничава от животните, събужда ни за подвизи и осмисля нашите дни. Бих желал това, което тепърва ще прочетете, да ви достави духовна наслада. Местата, по които се развиват събитията определиха и заглавието - Планински роси. Действието в произведението ми се развива по следния начин: компания влюбени млади хора търсят усамотение и спасение от ограниченото и сковаващо ги социалистическо ежедневие сред прекрасната българска ... |
|
"Есеистичната книга на рано напусналия ни Огнян Илиев носи особено заглавие Празни мисли на един мислещ човек. Това заглавие е не само остроумно напомняне за известния есеистичен шедьовър от Джером К. Джером - един майстор на тънкия сатиричен изказ. То подсказва, макар и с прикрита самоирония, че ни предстои да четем страници от един мислещ човек на перото, насочил проницателен поглед към нашето сложно и противоречиво съвремие. Още в първото есе, най-обширното и многопластово в книгата, което носи също странно заглавие - Антиантропология - имаме среща с редица проникновени, учудващи със смелостта си разсъждения за ... |
|
Въздушните хора е антология с 23 разказа, отличени в XI издание на Конкурса за фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян (2022). Съдържа разказа В сенките на върховете от Кирил Г. Иванов, носител на Първа награда, и трите разказа, поделили Втора награда. Книгата е издание на списание Сборище на трубадури и се издава с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура. ... |
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
"Странично осветление е яростният монолог на един фоторепортер, градски човек на нашето време, тръгнал по следите на заплетена история. Острият език, поетически и пълноводен, гневен и крехък прониква в психологически дълбочини и вае трагикомични сцени. Изправени сме пред вечните теми за изкуството и свободата на артиста, за личното пространство, за трансформирането на болката във воля за творчество. В тази книга има смях и култура, Бийтълс и Анди Уорхол, София и нейната жълта тъга." Петя Хайнрих "По подобие на приятния есенен вятър, тази проза се носи сред вътрешните пейзажи на разказвача и ту разсмива, ... |