В литературата ни има автори, без които националната ни културна идентичност би била немислима. Сред тях са Иван Вазов , Алеко Константинов , Елин Пелин . И, разбира се, Йордан Йовков . Разкази като Йовковите По жицата, Другоселец, Индже, Вълкадин говори с бога разкриват повече за българската душевност от хиляди страници задълбочен изследователски анализ. Представят ни пред света с най-красивите черти на човешката природа. Учат ни на смелост, честност, благородство. И от поколение на поколение пренасят съкровената светлина на любовта, съчувствието и надеждата. ... |
|
Сборникът с избрани произведения включва най-значимото от богатото творчество на писателя, който се е превърнал в символ на българската душа и българското село - Йордан Йовков . Подбрани са разкази от най-ранното до късното му творчество - военни, битови, анималистични, от популярните и обичани цикли: "Вечери в Антимовския хан", "Старопланински легенди", "Песента на колелетата", "Te победиха", "Женско сърце", "Ako можеха да говорят". Подобаващо място в него заема и повестта "Земляци". Героите на Йовков са хора, стремящи се към красота, добро и любов, ... |
|
Избягали от поробителите, Бръчков, Македонски, Хаджият, Попчето, Мравката и Владиков се скитат немили-недраги из чуждата земя. Те са принудени да живеят в нищета и отчуждение. Намират утеха единствено в кръчмата на Странджата, където си спомнят славното бойно минало и мечтаят за бъдеще, в което България е свободна. Класическото произведение на Иван Вазов Немили-недраги излиза за пръв път през 1883 година и запознава читателите с живота на българските емигранти в годините преди Освобождението. Героите са хъшовете - изгнаници в Браила, обединени от мечтата за свободна България. Изданието е подходящо за ученици и ... |
|
"Всъщност Смирненски с изключителна изобретателност борави със символистичния арсенал и точно затова изобщо не му се налага да се отървава от него. Напротив, оказва се, че неговата романтична натура има нужда именно от богатството на тази приповдигната образност, за да изрази емоционалните и мисловните полюси, в които вижда света. От друга страна, той неведнъж с лекота обръща символистичния език срещу него самия, кара го да се самоиронизира... И така, творчеството на Христо Смирненски остава един от редките примери за щастливо съчетание на социално-политическа актуалност с писателски талант в нашата литература. Но ... |
|
Йордан Йовков е един от най-големите майстори на разказа в българската литература. Основният дял в творчеството му е свързан с българското село, Добруджа, Стара планина и животните. Йовков е съвършен художник. Той е най-чувствителният и най-нежният български писател. В неговия свят няма "злодеи". Но в този свят няма и "богове". В Йовковия свят има човеци. Има и грешници. Според разбиранията на Йовков човек е едно единство от слабости и добродетели. Тези мисли трябва да бъдат разбрани от всяко дете, защото това е част от нашия свят. ... |
|
Адаптирано ученическо издание ... Поредица от разработки на класически произведения по формула, непозната досега у нас: кратък и ясен преразказ на творбите и насочващ анализ. Издателство „ Труд" и Cliffs Notes Ви предлагат една поредица от разработки на български и световни класически произведения по формула, непозната досега у нас: кратък и ясен преразказ на творбите и насочващ анализ. Пред вас ще се разкрият тайните на Омировата „Илиада", „ Ад" на Данте Алигиери , „ Дон Кихот" на Мигел де Сервантес , и „Под игото" на Вазов. Разглежданите произведения нерядко са трудни за възприемане от ... |
|
"C творчеството на Елин Пелин сме закърмени, така да се каже, още от училищния чин. Тайничко сме ръкопляскали на Андрешко как изоставя в междуселската кал наглия съдия-изпълнител, тръгнал да въздава съмнителна справедливост. Очите ни са плуввали в сълзи заради кравата Сивушка, изпуснала последната си въздишка под есенното слънце на нивата. А сърцата ни са се свивали от мъка, задето стрина Тодорана харизва осиротялата си внучка Тотка на чужди хора. Светът на магьосника от село Байлово е толкова сраснал с изконната ни душевност, че никакви технологични чудеса не могат да я изчегъртат оттам. Моралът на героите му ни ... |
|
Марк Твен увлекателно разказва историята за две момчета, които на шега си разменят дрехите. Така един просяк, без да иска, става най-важният човек в Англия, а един принц от династията Тюдор се оказва презрян дрипльо. За пръв път книгата вижда бял свят преди близо век и половина и иронично разобличава недостатъците и нелепостите в монархията, чието правосъдие е опорочено, а справедливостта твърде често отсъства от съдебната ѝ система. Двамата герои и драматичните им приключения издържат проверката на времето и стават любимци на поколения читатели в цял свят наред с другите класики на Твен - Приключенията на Том ... |
|
Поредицата "Българска класика" на издателство "СофтПрес" среща читателя с емблематични произведения на български майстори на словото, оформили лика на родната литература. Тези специално подбрани творби са застъпени в учебната програма на българските училища и са подходящи както за ученици и кандидат-студенти, така и за всеки ценител на класическата българска литература."Литературата е възможност за достъп до многообразието на човешкия опит. Тя ни позволява да се ориентираме в миналото, да разбираме настоящето и да създаваме проекти за бъдещето. Когато се научим да я четем и разбираме, тогава имаме ... |
|
"Малкият принц" е публикувана за първи път през 1943 година и е най-известното произведение на Антоан дьо Сент-Екзюпери . Като форма и жанр книгата няма аналог в световната литература. Написана е по лични преживявания на летеца-писател. Луксозното издание на издателство "Пан" е с оригиналните цветни илюстрации на автора. ... |
|
Книга от поредицата "Малка ученическа библиотека" ... Грях-покаяние-изкупление-опрощение. Страдание-състрадание-добро, заради самото добро - любов. Тази ценностна верига е опора на художествения свят на Йордан Йовков . Религиозното у този автор не е ритуал, не е норма на бита, а мислене чрез категориите на най- универсалната нравственост. Чрез тях Йовков извежда своя свят до високите полета на духовно просветление, до небесната светлина на душата. ... |
|
"Малкият принц прекоси пустинята и видя само едно цвете. Едно цвете с три листенца, едно съвсем незначително цвете... – Добър ден. - каза малкият принц – Добър ден. - каза цветето. – Къде са хората? - попита учтиво малкият принц. Цветето бе видяло керван, който някога бе минал край него. – Хората ли? Мисля, че има шест - седем души. Видях ги преди години. Но никога не се знае къде са. Тях вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи. – Сбогом - рече малкият принц. – Сбогом - каза цветето." Из книгата ... |