Добромир Банев е роден на 30.01.1969 г. в гр. Ловеч. Завършил е право в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". "Любов до синьо" е седмата му книга след "Еднакво различни" (2011), "Абсурдни времена" (в съавторство с Маргарита Петкова, 2013), "Абсурдни времена 2" (в съавторство с Маргарита Петкова, 2014), "В понеделник ще е късно" (2014), "Зад огледалото" (заедно с Маргарита Петкова, 2016) и "Аз съм в другото такси" (2017). Когато се разминаваме с хората в живота си, ние разпознаваме собствените си лица. Понякога, колкото по-бързо ... |
|
Книгата е носител на голямата награда "Романьола Мирославова" от Международния поетичен конкурс "Лирични гласове". ... Познат повече като пиар и благотворител, лорд Евгени Минчев е и поет, който с тихо безпокойство управлява римите на душата си. Излива ги в стихове, които също толкова свенливо търсят читателя си, без да бъдат натрапвани, без да очакват аплодисменти или специално тълкуване. С немалък житейски опит, преминал през военно училище, служба в градския транспорт, а после и до днес - във висините на хайлайфа, Евгени променя професиите, оставайки верен на поезията. В едно от наградените си ... |
|
Книгата е с размери 12 x 16.5 cm. ... "Отведи ме в твоите фантазии. Заключи ме с очи. С ръце ме вържи, а в устните си запази думите, които когато ме отвеждаше скри. Сигурен съм, че и вие на драго сърце ще тръгнете след красивите фантазии на Андреа Попдимитрова, ще пожелаете да поемете по дирите на "сладко-солените" ѝ дни. Тя не подражава никому, толкова е естествена, толкова е искрена, че сред "мъглата от сънища" просветва ярко слънцето на неподправената красота. Не си спомням скоро да съм чел толкова нежни и докосващи най-съкровеното в мен думи: Разхвърлям душата си, както пух от ... |
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |