Проф. Венелин Ганев е сред най-изтъкнатите български юристи от първата половина на XX век. Роден през 1880 г. в Русе. Учи философия и право в Лайпциг и Екс. Завършва с отличие право в Женева, където паралелно слуша лекции по философия, висша математика, аналитична геометрия, интегрално и диференциално смятане. В същото време е студент по пиано в Женевската консерватория. Достолепен учен, крупен юрист и социолог, Венелин Ганев е последователен демократ, общественик и личност, която не е индиферентна към политиката. Бил е регент и впоследствие е репресиран от комунистическия режим. Венелин Ганев, основателно смятан за ... |
|
|
Една от основните поуки, които можем да извлечем от колапсите, в които изпадат обществата на маите, анасазите, на обитателите на Великденския остров и всички останали в миналото (а и от съвсем скорошното рухване на Съветския съюз), е тази, че стремителният упадък на едно общество може да започне само едно-две десетилетия, след като то е достигнало своя апогей като брой на населението, богатство и мощ. В този смисъл траекториите на тези общества не следват обичайния ход на живота на отделната личност, чийто упадък настъпва бавно и постепенно, със стареенето. И причината е съвсем проста: максималният обем на населението, ... |
|
|
Новата книга на Добрин Спасов е в ръцете на читателя. Този голям по обема си том е сериозно интелектуално събитие за страната. Проф. Спасов се проявява и с тази книга като теоретик с изключителен професионализъм и с изключителна интелектуална почтеност. Неговото социалистическо кредо нито бе осребрявано вчера, нито се продава днес. Лявата теоритична мисъл получава приносен труд и силен импулс за своето развитие. ... |
|
|
Авторът на "Диалогична социология" проф. Георги Фотев изследва в настоящата си книга ключови проблеми на дисциплинарното знание в късномодерната/постмодерната ситуация. Разграничават се монодисциплинарни, интердисциплинарни и мултидисциплинарни науки, които образуват цялостната картина на съвременната наука. Монодисциплинарността е нож с две остриета. На едното острие се дължи прогресът (постиженията) на модерната наука, а поразяващото острие поражда опасна фрагментация на знанията за света, както и забрава на началото и смисъла на научното знание. На това се дължи критицизмът и нихилизмът към ... |
|
|
Със сборника "Протестантска култура и модерна епоха" продължава поредицата "Култури" на издателство "Просвета". Книгата логично се вписва както в по-общия културологичен дискурс на поредицата, така и в конкретното социологическо говорене, реализирано в двете предходни книги "Елементарни форми на всекидневен живот" на К. Коев и "Протестантската етика и духът на капитализма" на М. Вебер . Настоящият сборник е добра възможност българските читатели да се срещнат отблизо с малко познатото "интелектуално родство по избор" между Ернст Трьолч и Макс Вебер. Тяхното ... |
|
|
"Стегнат, ясен и предизвикателен опит да се постави тероризма в исторически контекст и да му се припише идеология. Двамата автори изваждат на бял свят множество данни от различни общества и култури и разглеждат проблемите за колективната памет, вината и възмездието."Economist ... |
|
|
"Настоящата книга е главният социологически труд на Христо Тодоров, преподавал социология в Юридическия факултет и катедрата по Стопанска история със социология на СУ "Св. Климент Охридски". Името на Тодоров, както и на други социолози, с изключение на Иван Хаджийски , е покрито със забрава по времето на комунистическия режим в България. Съвременните поколения социолози не познават социологическите трудове на Тодоров. Настоящото съчинение възкресява делото на университетския социолог, демократ и хуманист. Наистина, съвременната социология е отишла напред в течение на повече от половинвековното си развитие. ... |
|
|
"Всеки има своя начин на среща с градовете: моят е да се загубя. Няма ново място, където да не съм се лутал с часове, да не съм пращан в обратната посока от шегобийци, да не съм се озовавал в застрашителни квартали. До едно време се ядосвах, после разбрах, че това е мой психически проблем, т. е. че си е така. Да се загубиш означава да преживяваш пространството: не само вървиш много повече, но се сблъскваш с все нови неща задънена уличка, мъчително познат афиш, фасада, която мислиш, че току-що си видял. Въпросът не е дали нещата наистина са нови, а че се появяват не там, където очаква; че се изплъзват от контрол.& ... |
|
|
Настоящото съчинение на проф. Фотев е фундаментално преосмисляне на модерната социология като полипарадигмална наука. Професор Георги Фотев е автор на голям брой научни публикации, някои от които на чужди езици (в петнайсет страни). Публикувал е книгите: "Социологическите теории на Е. Дюркем, В. Парето, М. Вебер" (1979), "Принципите на позитивистката социология" (1982), "Социална реалност и въображение" (1986, 1996 - на гръцки език, 1996 - второ издание), "Гражданското общество" (1992, 1996 - на гръцки език), "История на социологията" в два тома (1993), "Другият ... |
|
|
"Привилегиите винаги са били предмет на остри спорове и дискусии, защото постоянно създават някакви социални неравенства в обществото. Тези изключителни права и предимства, произтичащи от политическата власт, се ползват от малка група хора /олигархия, върхушка, слой/ по отношение на други социални групи, които изцяло са лишени от тях. Чрез привилегиите се отделя даден малцинствен слой от общественото цяло, който единствено има достъп до различни блага и ползи в държавата, въз основа на привилегированото си положение във властта. Това проявление на привилегиите е заченато още в лоното на древността, където множество ... |
|
|
Второ преработено издание. ... Какво е обществото, в което живеем? Може да се каже, че обществото ни заобикаля отвсякъде. Това са близките, приятели, съседи, хора, случайно минаващи покрай нас. Това са техните постъпки, отношения, взаимодействия, симпатии и антипатии, ценности, норми и правила, но ние живеем в града и на село, преместваме се на различни разстояния в зависим от целите със различни цели. Така обществото е място за живот - било то близко и родно, било то непознато, чуждо и далечно. Днес всичките тези, а и много други неща и обстоятелства в обществото, не само близкото, но и далечното като че ли стават ... |
|
|
Вече не е тайна, че успоредно с постоянно увеличаващия се брой хора на планетата земните суровини намаляват. През следващите години ще се стигне дотам, че машините, роботите и дроновете ще направят човешкия труд излишен. От гледна точка на рационалния и търговски мислещ "елит" ще останат т. нар. "безполезни хрантутници" - хората, които ще бъдат безработни, твърде необразовани или прекалено стари, но ще ползват ценните за продуктивната част на обществото суровини и хранителни продукти, и ще струват твърде скъпо като издръжка. Ситуацията се осъзнава от всички логично мислещи, но човекът с християнска и ... |
