Пред смъртта всички са равни... Да, ама не! Някои са по-равни и мумиите им надживяват забвението. Балсамирането е "удоволствие", скъпо и достъпно само за богопомазани. От времената на фараоните и племенните вождове, през царе, папи и императори, та чак до соцвеличията и корумпираните президенти, богатите старателно пазят почетното си място след смъртта. Затова се повява феноменът на балсамирането и изграждането на мавзолеи като олтар за преклонение от простосмъртните. Монументални архитектурни паметници, скромни светилища, помпозни саркофази или просто погребални ниши в някой храм, мавзолеите пазят не само ... |
|
|
Съюз на демократичните сили. Времето е наше! Книгата е том 2 от поредицата "Записки по революцията" на Евгени Дайнов. ... Винаги ще има кризи. Защото винаги ще има конфликти. Защото винаги ще има спорове. А ще има спорове, защото хората са различни; а дори еднаквите хора се променят с времето. В обществото непрестанно се появяват различни версии за света, които започват да спорят помежду си. В периода началото на 1989 - края на 1996 година, който описвам тук, вече се вижда основната тема. Не революционерите предизвикват революцията. Но те се намесват, за да може от започналото брожение да излезе нещо ... |
|
|
Те са млади, богати и самонадеяни. Разполагат с милиони в банки по целия свят, а дневните им джобни многократно надвишават годишната заплата на всеки среден работник в родните им страни. Това са те – децата на диктаторите, чиито бащи в продължение на десетилетия управляват силни империи или пък най-бедните страни по света. Отрочетата на Сталин , Хонекер и Чаушеску, на Саддам Хюсеин и Кадафи, на Милошевич и Ким Ир Сен, на Мусолини и Франко, на Назърбаев и Янукович, на арабските шейхове и африканските крале - макар и живели по различно време и в различни държави, са обединени от тежкото бреме на бащината сянка. Децата на ... |
|
|
Кремъл - сърцето на Москва, е не само исторически, културен и религиозен център на Русия, но и символ на цялата ѝ политическа власт. Червените му стени са свидетели на безброй превратности и интриги, главоломни промени и смърт. Особено през XX век, когато победилият в "името на народа" комунизъм отстоява правото на живот с разстрел или отрова за противниците му. Размерът и обхватът на Сталиновите репресии спрямо политическите опоненти, културния, религиозен и военен елит, научно-техническата интелигенция и художественотворческия ешелон са безпрецедентни за времето си. Ала убийствата в Кремъл не секват и ... |
|
|
От 1943 г. до 2007 г. Книга от поредицата "Съчинения в 12 тома". ... "Когато написах първия том на "Хрониките" и се хвалех, че съм прочел повече от 40 000 страници – аз не знаех какво ме чака. Колкото повече се приближавах към нашето време – страниците се увеличаваха в геометрична прогресия. За да напиша този последен том – освен стотиците книги, трябваше да прочета и хиляди пожълтели и прашни страници из архивите. Но не това беше страшното. Времето, за което става дума в този том – времето на социализма, – е днешното време разделно: живи са още (част от) ония, които бяха на власт – живи са и ( ... |
|
|
Александър Томов е роден в град София през знаковата 1944 година. През 1972г. завършва българска филология в СУ "Св.Климент Охридски". Работи като журналист в Радио София, като кинодраматург в Студия за игрални филми "Бояна", а от 1997 г. до 2001 г. е председател на СЕМ. По негови сценарии са създадени 12 филма, участвали на международни фестивали в Берлин и Москва. Вече повече от три десетилетия, Александър Томов заема важно място в литературния живот на страната. Стилът му е ярък и неповторим, а творчеството му е удостоено с множество награди. Автор е на над 20 книги: поезия, белетристика и ... |
|
|
Сборник от статии от научноизследователски семинар през 2012 г. Съставител: Наталия Христова . ... Включените в този сборник статии са резултат от научноизследователски семинар на департамент "Изкуствознание и история на културата" в НБУ, проведен през пролетния семестър на 2012 г. Обект на изследване са някои устойчиви прояви и характеристики на съвременното българско, политическо и публично пространство, които авторите търсят и извеждат. Проследяват се промените в интелектуалните позиции, разкриват се причините и начините на реконструиране на антологичното и мемоарното творчество, представят се видовете ... |
|
|
Или как ДС вербува Георги Кьосеиванов ... През ранната есен на 2012-а проучвах поредната архивна единица от служебния архив на Първо главно управление на ДС, когато се натъкнах на следния пасаж: „Заслужена гордост будят у нас първите успехи в разузнавателната работа: изграждането на канали за проникване в съпределната територия, успешно внедряване на агентура в задгранични емигрантски организации, вербовката в Швейцария на бившия министър-председател Георги Кьосеиванов и проваляне плановете на САЩ за създаване на българско задгранично правителство…” Краят на фразата ми подейства като удар от ток, защото до този момент ... |
|
|
"Книгата на Бойчо Огнянов беше за мен щастливо откритие. Когато видях за първи път ръкописа, очаквах, че ще прочета просто един спомен от Белене – факт, който сам по себе си, както вече казах, заслужава адмирации. Споменът обаче се оказа един от най-вълнуващите, които съм чел. На всичкото отгоре – много автентичен. Дано книгата стигне до ръцете на повече читатели. Бившите лагерници и затворници от комунистическия режим лека-полека си отиват – не бива истината за онова време да си отиде с тях. Не съм прекален оптимист – днес тя може и да не обърне вниманието, което заслужава, върху себе си. Но един ден ... |
|
|
Едно забравено документално свидетелство за антисемизма в България през 1941-1944г. ... VII състав на Народния съд (февруари-април 1945 г.) e образуван специално за "съдене на подсъдимите, провинили се като антисемити-фашисти" и разглежда гоненията против българските евреи от края на 1940 до 9.IX.1944 г. Представена е основната част на съдебното дело – обвинителният акт, обвинителните речи на народните обвинители за исканите от тях присъди, присъдата на съда и мотивите за нея. Значението на материалите от VII състав на Народния съд като исторически извор е пряко свързано както с обществения и научния интерес към ... |
|
|
„Няма да се върна в този комунистически ад. Това вече не е моята страна“ Застанал на борда на военния транспортен кораб, настоявайки да бъде допуснат на територията на САЩ, Панчо Накашев, известен български фармацевт и изследовател, държи реч на развален английски за злините на комунизма. Дъщеря му Лиляна прави решителна крачка напред и грабва документите от ръцете му. Известно е, че възрази ли на баща си, ще си навлече неприятности, но същевременно осъзнава, че ако не се намеси, е твърде възможно да поемат назад към хаоса в окупираната родина. Не, твърдо заявява тя. Баща ми е тук с тримесечна виза. Ще се завърнем в ... |
|
|
Книгата не е чисто историческа, независимо че е написана от две професионални исторички. Тя е по-скоро опит да се проследи обществената реакция на начина, по който институционално и индивидуално се възприема най-близкото минало (социализма) през годините на прехода към парламентарна демокрация и пазарна (капиталистическа) икономика. Книгата съдържа две общи и четири конкретни изследвания за това как в съвременна България се възприемат отделни исторически събития от миналото - смяната на представите, символите и паметниците от социалистическата епоха, промените в историческото съзнание, начините, по които съвременните ... |
