Пред смъртта всички са равни... Да, ама не! Някои са по-равни и мумиите им надживяват забвението. Балсамирането е "удоволствие", скъпо и достъпно само за богопомазани. От времената на фараоните и племенните вождове, през царе, папи и императори, та чак до соцвеличията и корумпираните президенти, богатите старателно пазят почетното си място след смъртта. Затова се повява феноменът на балсамирането и изграждането на мавзолеи като олтар за преклонение от простосмъртните. Монументални архитектурни паметници, скромни светилища, помпозни саркофази или просто погребални ниши в някой храм, мавзолеите пазят не само ... |
|
Съюз на демократичните сили. Времето е наше! Книгата е том 2 от поредицата "Записки по революцията" на Евгени Дайнов. ... Винаги ще има кризи. Защото винаги ще има конфликти. Защото винаги ще има спорове. А ще има спорове, защото хората са различни; а дори еднаквите хора се променят с времето. В обществото непрестанно се появяват различни версии за света, които започват да спорят помежду си. В периода началото на 1989 - края на 1996 година, който описвам тук, вече се вижда основната тема. Не революционерите предизвикват революцията. Но те се намесват, за да може от започналото брожение да излезе нещо ... |
|
Те са млади, богати и самонадеяни. Разполагат с милиони в банки по целия свят, а дневните им джобни многократно надвишават годишната заплата на всеки среден работник в родните им страни. Това са те – децата на диктаторите, чиито бащи в продължение на десетилетия управляват силни империи или пък най-бедните страни по света. Отрочетата на Сталин , Хонекер и Чаушеску, на Саддам Хюсеин и Кадафи, на Милошевич и Ким Ир Сен, на Мусолини и Франко, на Назърбаев и Янукович, на арабските шейхове и африканските крале - макар и живели по различно време и в различни държави, са обединени от тежкото бреме на бащината сянка. Децата на ... |
|
От 1943 г. до 2007 г. Книга от поредицата "Съчинения в 12 тома". ... "Когато написах първия том на "Хрониките" и се хвалех, че съм прочел повече от 40 000 страници – аз не знаех какво ме чака. Колкото повече се приближавах към нашето време – страниците се увеличаваха в геометрична прогресия. За да напиша този последен том – освен стотиците книги, трябваше да прочета и хиляди пожълтели и прашни страници из архивите. Но не това беше страшното. Времето, за което става дума в този том – времето на социализма, – е днешното време разделно: живи са още (част от) ония, които бяха на власт – живи са и ( ... |
|
Александър Томов е роден в град София през знаковата 1944 година. През 1972г. завършва българска филология в СУ "Св.Климент Охридски". Работи като журналист в Радио София, като кинодраматург в Студия за игрални филми "Бояна", а от 1997 г. до 2001 г. е председател на СЕМ. По негови сценарии са създадени 12 филма, участвали на международни фестивали в Берлин и Москва. Вече повече от три десетилетия, Александър Томов заема важно място в литературния живот на страната. Стилът му е ярък и неповторим, а творчеството му е удостоено с множество награди. Автор е на над 20 книги: поезия, белетристика и ... |
|
Сборник от статии от научноизследователски семинар през 2012 г. Съставител: Наталия Христова . ... Включените в този сборник статии са резултат от научноизследователски семинар на департамент "Изкуствознание и история на културата" в НБУ, проведен през пролетния семестър на 2012 г. Обект на изследване са някои устойчиви прояви и характеристики на съвременното българско, политическо и публично пространство, които авторите търсят и извеждат. Проследяват се промените в интелектуалните позиции, разкриват се причините и начините на реконструиране на антологичното и мемоарното творчество, представят се видовете ... |
|
Или как ДС вербува Георги Кьосеиванов ... През ранната есен на 2012-а проучвах поредната архивна единица от служебния архив на Първо главно управление на ДС, когато се натъкнах на следния пасаж: „Заслужена гордост будят у нас първите успехи в разузнавателната работа: изграждането на канали за проникване в съпределната територия, успешно внедряване на агентура в задгранични емигрантски организации, вербовката в Швейцария на бившия министър-председател Георги Кьосеиванов и проваляне плановете на САЩ за създаване на българско задгранично правителство…” Краят на фразата ми подейства като удар от ток, защото до този момент ... |
|
"Книгата на Бойчо Огнянов беше за мен щастливо откритие. Когато видях за първи път ръкописа, очаквах, че ще прочета просто един спомен от Белене – факт, който сам по себе си, както вече казах, заслужава адмирации. Споменът обаче се оказа един от най-вълнуващите, които съм чел. На всичкото отгоре – много автентичен. Дано книгата стигне до ръцете на повече читатели. Бившите лагерници и затворници от комунистическия режим лека-полека си отиват – не бива истината за онова време да си отиде с тях. Не съм прекален оптимист – днес тя може и да не обърне вниманието, което заслужава, върху себе си. Но един ден ... |
|
Едно забравено документално свидетелство за антисемизма в България през 1941-1944г. ... VII състав на Народния съд (февруари-април 1945 г.) e образуван специално за "съдене на подсъдимите, провинили се като антисемити-фашисти" и разглежда гоненията против българските евреи от края на 1940 до 9.IX.1944 г. Представена е основната част на съдебното дело – обвинителният акт, обвинителните речи на народните обвинители за исканите от тях присъди, присъдата на съда и мотивите за нея. Значението на материалите от VII състав на Народния съд като исторически извор е пряко свързано както с обществения и научния интерес към ... |
|
„Няма да се върна в този комунистически ад. Това вече не е моята страна“ Застанал на борда на военния транспортен кораб, настоявайки да бъде допуснат на територията на САЩ, Панчо Накашев, известен български фармацевт и изследовател, държи реч на развален английски за злините на комунизма. Дъщеря му Лиляна прави решителна крачка напред и грабва документите от ръцете му. Известно е, че възрази ли на баща си, ще си навлече неприятности, но същевременно осъзнава, че ако не се намеси, е твърде възможно да поемат назад към хаоса в окупираната родина. Не, твърдо заявява тя. Баща ми е тук с тримесечна виза. Ще се завърнем в ... |
|
Книгата не е чисто историческа, независимо че е написана от две професионални исторички. Тя е по-скоро опит да се проследи обществената реакция на начина, по който институционално и индивидуално се възприема най-близкото минало (социализма) през годините на прехода към парламентарна демокрация и пазарна (капиталистическа) икономика. Книгата съдържа две общи и четири конкретни изследвания за това как в съвременна България се възприемат отделни исторически събития от миналото - смяната на представите, символите и паметниците от социалистическата епоха, промените в историческото съзнание, начините, по които съвременните ... |
|
Налагането на социалистическия реализъм в литературата на Народна република България (НРБ) не може да се разглежда като естествено установена доминация на чиста естетическа платформа или културна мода. Не може да се възприема изолирано от последователното провеждане на репресии срещу другомислещи писатели и интелигенти, от въвеждането на нова цензура, от национализирането на икономическите субекти и производствените мощности, с които се тиражират и разпространяват произведения на изкуството, от поставянето на културния пазар под пряк партийно-държавен контрол, от изграждането на цяла мрежа от институции, които гарантират ... |