В книгата си Живот по неизбежност авторът ще подреди текста си изцяло в не много обичайния жанр на мемоарния роман, в който той навсякъде и едновременно - иронично и по-често самоиронично - ще е и разказвачът, и главният, и потърпевшият герой, затова и в трите си ипостаса ще се явява все в трето лице. Защо самоиронично? Защото помни просвещенската максима на един велик европеец, според която постоянната сериозност е най-сигурният белег на посредственост. Някой от вас ще го ожали, друг ще го проклина, нали още преди два века и нещо дядо ни Софроний е казал в тъжно-веселото си Житие и страдание: "Понеже тоест вещ ... |
|
|
"Малките романи за из път на Карастоянов са материя с изключителна пластичност. Тези истории сякаш се прилепват към сандвичите и списанието за автобуса, разстилат се като шлейф, носят се като облаци, неизбежно общи: веднъж шофьор на ТИР разказал нещо на една позната. Тук даже курортната история, зад която стоят дебели романови корпуси, е умело загъната за из път: от приготвените билети от по шест стотинки през ладата, с която двама братя току се изнасят да гледат кино, до края с песъчинката в обувката и заминалия последен автобус. И ето че в този финал стаената меланхолия изскача мощно от опаковката на малкия роман. ... |
|
|
"В разказите - както и в романите си, Николай Табаков не изневерява на себе си: описва чешити, описва чудесии, описва самобитности. Описва живота така, че да го превърне в литература, а литературата я кара да описва така, че да се превърне самата тя в живот. А той, авторът, Николай Табаков, обича с неподправен хъс и с преданост и единия, и другата, и тази негова обич избива върху писателското му перо с цялата си свежест, с всичкия му талант. И се предава на нас, читателите, които четем чешитските му разкази, чешитски и самобитни, и се радваме на чудесиите в тях, с цялото си сърце се радваме и - радвайки се, сами ... |
|
|
"Забравеният Хипократ" е книга, която възкресява неизвестни герои с бели престилки, казва авторът ѝ. В книгата си д-р Тотко Найденов разказва отново за лекари, но те са неизвестни, анонимници, не са блестяли на екрана, за тях не са писали по вестниците и въпреки това са оставили дълбока следа в сърцата на хората, а и в историята на тази славна професия. В мнозина ще видим истински герои, въпреки че не са живели с подобно самочувствие. Напротив, бродейки ден и нощ по калните улици, давайки кръв, докато оперират, пренебрегвайки собственото си здраве заради живота на другите, те са следвали своята велика ... |
|
|
Книга за дописване."Може би няма област от човешкото познание, която да не присъства тук. Авторът години наред е работил по тази книга, издирвайки, проучвайки и обработвайки всеки отделен пасаж. Странните случки (понякога граничещи с фантастиката) и твърде сериозните научни факти той поднася с много фино чувство за хумор. Такава дарба имат малко творци. Погледнато аналитично това многообразие на темите, този коктейл от видове наука, освен че гарантира занимателност, оказва и успокояващо въздействие върху читателя. Като историк ми направи приятно впечатление, че Тошо Лижев , без да е специалист в тази област, ... |
|
|
След сборника с разкази Изгубени вещи сега Алберт Бенбасат ни предлага един проникновен автобиографичен роман, наречен от самия него вехтошарски. Роман, който с лекота превръща виденията от миналото в значими обобщения. Когато големите станат малки е деликатно поднесен разказ за детството, поглед към случките и събитията, свързани с героя от появата му на този свят до завършването на прогимназията. Сюжетът се разгръща върху широк социално-битов и политически фон през 50 -те и 60 -те години на XX век, пречупен през фокуса на детското възприемане, но пряко участващ в битието и на останалите персонажи. Парадоксите и ... |
|
|
"Вик от душа побра частици от творческия дух, писането, вярата и мечтите на: Албена Казанджиева Галина Димитрова Дида Христозова Елена Котова Милена Милчева Нелина Кехайова Пламена Христова Росица Григорова Силвия Асенова Славена Николова Участвали в първия по рода си открит литературен онлайн конкурс, проведен от издателство Екрие през 2021 г. под наслова Творческо начало с Екрие. Книгата е разделена на три раздела поради спецификата на включените текстове: С обич към децата - Проза - Поезия. Красив подарък, подходящ за голяма възрастова аудитория. Любопитното в този конкурс бе възможността самите ... |
|
|
"Идеята за този роман ме преследва от дълго време. Вярвам, че нашето съзнание съдържа миналото и днешното в себе си някак едновременно. И разбрах, че колкото и да бягам по далечни брегове, имам нужда да напиша роман за София, за вътрешните дворове между старите кооперации, за софийската мъгла през декември, за нещата, които ни промениха и за това, как въпреки всичко сме си останали същите, ние, децата от центъра на София, на които им се случи да живеят в интересни времена. Това е и роман за хората, които вече не живеят тук, но сенките им сякаш продължават да се мяркат по улиците, защото улиците няма да са същите без ... |
|
|
"Първата прозаична книга на Маргарита Недева привлича читателския интерес с приповдигнатия стил и романтична интерпретация на българската история, стъпила обаче върху достатъчно задълбочени научни търсения. Внушението на текста произтича от паралела на двата събитийни потока - средновековен и съвременен - олицетворени от два типа носители на познанието за доброто и за неговия код. Такова е впечатлението на читателя при едно по-повърхностно възприемане на текста. Но задълбочим ли се в опита си да разберем внушението на книгата, ще усетим формулата на нашето историческо развитие: България, държава с огромна някога ... |
|
|
Новела и осем разказа. ... Сборникът ни отвежда в един парадоксален и естетизиран свят на маски, лабиринти и разнопосочни пътища, където всяко разклонение е отдалечаване от изхода и приближаване към центъра. Свят, в който реалното, въобразеното и съновидението се преливат, творческият импулс е вик от болка, а въпросите остават разпръснати в пространството. В новелата, дала заглавието на книгата, творецът е заплетен в нишките на своите сюжети и мъчително търси пределите на писаното слово, както и на собствената си същност. Историите в Средището на лабиринта търсят излаз към читателите си, отваряйки множество проходи за ... |
|
|
"Беше събота, направи си сметката и реши да умре във вторник, на 19 септември 1989 година." Из книгата Какво се случва всъщност в тази увлекателна история, на пръв поглед изцяло лишена и от паяжина, и от камбана? Кои събития провокират малкия човек да сложи край на съществуването си? Какви са тежестта на самотата и ролята на приятелството? И как обикновеният дърводелец с необикновено светоусещане се изправя срещу страховете си? Дълбоки въртопи от колоритни спомени, мисли и приказки кръжат и тънко тъкат паяжината на един човешки живот, за да разберем за кого наистина бие камбаната. Йордан Родопски 1942 - 2022 ... |
|
|
Една мисия във Волжка България. X век. На картата на света има две държави с името България. И докато Дунавска България на цар Симеон I върви с уверени крачки към своето величие, владетелят на Волжка България, кан Алмас Джилки Сакли, е наясно, че без да се присъедини към някоя от големите религиозни общности на времето, държавата му няма големи шансове да просъществува дълго. Затова изпраща писма до владетеля на Абасидския халифат, халиф Ал-Муктадир, и до византийския император Константин VII Багренородни с молба да му пратят хора, които да му разяснят тънкостите на техните вероизповедания. Пратеникът му до ... |
