Началото на ХХ век. ... "Не знаех аз преди, че месецът издига се високо в пролетните и есенните нощи. Не знаех аз преди, че тъй ще страдам. Не знаех аз преди, че луната, тъй блестяща, там е." Из книгата Корейската поезия търпи сериозно развитие в края на ХІХ – началото на ХХ в. Творците преминават от едно към друго литературно направление в творческите си търсения, възприемат похвати от Запада, но същевременно запазват традиционни корейски символи и влагат в тях ново съдържание. Книгата пресъздава именно тези творчески търсения и постижения на корейски писатели от началото на ХХ в. Включените в антологията 12 ... |
|
Горчивото убежище Открай време съм обичал, по някой черен път, близостта на падналата от небето водна мрежа, която се издига и се спуска, ловейки се сама, и нежната несръчност на тревата в средата на купчина камъни, които я възпират - както тъмната и опака страна слага край на мисълта. Рьоне Шар е роден през 1907 г. В Дил-сюр-ла-Сорг, Южна Франция. След пристигането си В Париж се присъединява към групата на сюрреалистите - Брьотон, Елюар, Арагон, Супо, Цара, Деснос - за да се оттегли от нея четири години по-късно. Плод на това участие са книгите му "Арсенал" (1931 г.) и "Чукът без господар" (1934 ... |
|
"Кацушика Хокусай (1760–1849) е японски художник, придобил световна слава с гравюрите си върху дърво в стил укийо-е - термин, който в буквален превод означава картини от плаващия (преходния) земен свят. Този стил е представителен за градската култура през историческия период Едо (1603–1868) и достига разцвета си в края на XVІІІ и началото на ХІХ век, когато центърът на културния живот окончателно се премества от столицата Киото в Едо (днешно Токио), където е било седалището на шогуните от рода Токугава." Братислав Иванов ... |
|
Дьорд Петри (1943-2000, Будапеща) е унгарски поет, преводач и журналист, носител на наградите "Кошут" и "Атила Йожеф". Завършва "Унгарска филология" и "Философия" в Будапещенския университет. Първата му стихосбирка "Обяснения за М." излиза през 1971 година. От 1974 г. е писател на свободна практика. В периода 1975-88 г. има забрана за публикуването на творбите му, негови книги излизат чрез "самиздат" и извън Унгария. През 1981-89 г. е редактор на списание "Бесельо" и важна фигура в унгарската демократична опозиция. През 1994 г. става народен ... |
|
Ли Бай (познат също като Ли Бо, Ли По и Ли Табай), смятан за най-великия китайски поет на всички времена, е живял в епохата на Високия Танг период (713-756 г.), когато Танг Династията достига своя зенит. Това е златната ера на китайската поезия, произвела двамата най-големи поети: Ли Бай и Ду Фу. Ли Бай е известен с екстравагантно въображение и поразителна таоистка образност в поезията си, както и с голямата си любов към алкохола. Като Ду Фу той прекарва голяма част от времето си в пътуване, въпреки че в неговия случай то е защото богатството му го позволява, а не защото бедността го принуждава. Роден е през 701 г. в ... |
|
"През 2013 г. се навършиха 820 години от смъртта на Фан Чън-да (1126-1193) – един от най-прочутите поети в средновековен Китай. Фан Чън-да успява да издържи държавните изпити и през 1154 г. получава висшата чиновническа степен "дзиншъ", която му дава възможност да заема през следващите 30 години високи държавни постове в империята. От тематично разнообразната му поезия най-популярен е сборникът с шейсет четиристишия, обект на настоящия превод, в който с много любов и симпатия, на места шеговито, той описва живота, труда и обичаите на селяните през четирите годишни времена. В същото време, поетът не крие ... |
|
"Пред теб читателю е една прекрасна стихосбирка, излязла загадъчно на бял свят и посветила се романтично на истинската поезия без да иска. Една неуморна душа търси със стиховете си безкрайна човешка нежност, една истина се събужда и изплува с ясно установено предчувствие, една отронена мисъл се стича бавно и леко по белия лист и вае настойчиво замисъла си без да подозира. Мечтаейки, мисълта гали, милва, носи се, летиш и танцува ефирно нежно в нощта и разстила своите звучни слова като едно прелестно едва доловено очакване. Джулия Бел, едно загадъчно име, една невероятна поетеса, открила своето призвание да представя ... |
|
"Каква странна жена!" - казваха за нея. Винаги твърдяха, че е най-най-, а не беше блестяща хубавица. Говореха за нея, че е недостижима с остротата и прозорливостта на ума си! Не беше най-изисканата в обществото, но странно... На приемите, на празничните вечери, тя бе кралицата... Всяко нейно движение бе аристократизъм, финес, изящество. Никой не можеше да обясни харизмата, с която покоряваше.. Минаваха дни, месеци, години и все говореха за нея!... Помнеха в детайли роклята, обувките, огърлицата ѝ от перли! Помня новогодишната вечер - шумно, весело, празнично... В миг всичко замлъкна. Тогава някой попита:& ... |
|
|
|
Нобелова награда за литература (1913). ... Рабиндранат Тагор (1861-1941) започва да превежда своите песни на английски през 1912 г., по време на едно пътуване по море към Англия. След като пристига, той продължава това си начинание с помощта на Уилям Бътлър Йейтс, който в разговор с Езра Паунд нарича индийския просветител "поет, по-велик от всички нас". Тагор получава Нобелова награда за литература през 1913 г. и по-късно превежда стотици свои и чужди стихотворения, песни и притчи. Те стават популярни по цял свят, въпреки че част от посланието и звучението на бенгалските текстове се изгубва при предаването им ... |
|
"Надявам се, че този мой обратен поглед не е само старческо бягство от тъгата на днешния ден. Може би той е опит да разбера нещо за себе си и за моето поколение. Мисля си: оня вечен въпрос на човечеството - "Кои сме, откъде идваме, накъде отиваме" - си задава поне веднъж в живота и всеки отделен човек. Тази книга е опит да отговоря на моето "Откъде Идвам"... Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: "Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб." Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот - това е вече друга тема. Ще кажа ... |
|
"Обичам те с дрехата си, която те докосва и с думите, които трудно намирам, обичам те с целия свят - защото си в него, с малкото си пръстче те обичам. Обичам те по навик - и като начеващо чудо, обичам те унизително, обичам те тържествуващо... Как още да ти го обясня? - Все едно, че пиша върху водата..." Станка Пенчева ... |