Първите седем изживях в Смолян. Следващите десет - в Дупница. После три-четири в Журналистическия факултет в София, за да "уседна" стабилно в телевизията, където живея и работя от 14 години насам. И така, ухажвайки ежедневно думите, стигнах Христова възраст. В една октомврийска вечер, докато седях пред компютъра, тази книга избра да излезе изпод пръстите ми. Какво по-голямо доказателство за това, че думите все пак са решили да ми отвърнат с взаимност? "Четенето на "Отлъчване" е като кръвопреливане. С всяка страница в читателя навлизат кръвни клетки от друг живот, от друго време, от друг свят, ... |
|
Сътвореното от поета и белетриста Борис Христов е сред най-значимото в съвременната ни литература. То отдавна заслужи любовта на читателите у нас и в чужбина. И стиховете, и прозата му са покоряващо съчетание на образи и мисъл, съкровен израз на горчивия му опит пред предизвикателствата на съществуването. Те съдържат представата му за живота и смъртта, за изкуството и за призванието на твореца, обречен на съмненията и дълга. В тази книга авторът прави своеобразна творческа равносметка. Тук са включени творби, в които са съчетани в едно цяло измеренията на поетичното, на човечното и драматичното. Изкуството на Борис ... |
|
"Това бе емблемата не на лицето Скарлатов, а на фирмата, на банката. Така се получи този герб, който, погледнат сега през очите на старец, бе претрупан, малко безвкусен, но крещящ и горделив, каквато бе горделива и крещяща младата държава и всичко в нея. Герб, отразяващ духа на народа, зажаднял след петвековно робство за салтанати, показност, великолепие, слава, шумно самоизтъкване. Велики са амбициите на вечно потиснатия човек..." Из книгата България е в зората на следосвобожденското си индустриално развитие, а столицата на страната е работна площадка, по която се прокарват улици и се строят министерства и ... |
|
Балканският полуостров през първите десетилетия на миналия век - съдбите на героите се срещат в свят, изпълнен с религиозни табута, суеверия и вкаменени морални норми, между бежанските пътища на Албания, неукрепналата все още България и модерна Турция на Кемал Ататюрк. Едновременно с този драматичен сюжет, пронизан от болка, но осветен от свободата да обичаш и да бъдеш обичан, една съвременна жена води вътрешен диалог с предците си, за да си обясни емоционалните, етичните и личностните решения на онези, чиято кръв тече във вените ѝ. Така, споена от два паралелни сюжета, свързани един с друг, но отдалечени във ... |
|
"Този път само ти ще решиш дали да ме следваш, защото ще вървя върху горещи въглени." Втората част от трилогията Рай - Вратите е смела покана към читателите да влязат в огъня; да загребат с шепи жар и да изгорят в магията на разтърсваща история, вдъхновена от реални исторически събития. Пепел, Кръв и Пеперуди. Любов, която преминава през животите и ни застига. История, която не утолява жаждата - това е история, която може да ви удави."Всяка прошка и война, които са се случвали някога в този свят, носим със себе си. Дишаме с дъха на всичко, което някога е било. Носим неговата тежест. Носим предишните ... |
|
Александър Урумов е бил заместник главен редактор на седмичника "Македония", говорител на Министерство на отбраната, след което работи в областта на политическия и кризисния ПР. От 2006 г. е ръководител на звеното за "Връзки с обществеността" на БНБ. През 2002 г. издава първата си книга "Исус Христос - власт и политика", в която анализира Исус от Назарет като политически фактор в древна Юдея. През 2009 г. излиза сборникът с разкази под заглавие "Приказки в края на времето" (награден в Националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" - Хасково). През 2010 г. ... |
|
Книгата съдържа разкази и стихотворения. ... Дванадесетте разказа в сборника "Потъване в Мъртво море" са обединени от темата за загубата, за човешките рани и щети, за затворените врати, пред които неминуемо се изправяме, и за струящата през всички наши разкъсвания светлина. "В тези разкази има много сол. Не като овкусител, а като консервант - потъването в загубите е трайно. И не страници разлистваш, а солни мини. Дълбочината придърпва с неудържим поетичен език и зрялата словесност на майстор-разказвач." Йорданка Белева "В българската литература се появява изключително интересен разказвач. ... |
|
Никой не е станал писател защото някой го е научил на това. Всъщност може да има такива странни птици, но те са друго нещо. Добър писател ставаш благодарение на своята собствена глава. Писателят е добра смес от ум и воля. Курсът по творческо писане бе поредица от срещи между хора с близки или далечни представи за писането и думите. Целта му не беше да уеднакви представите им, а да ги изчисти и да ги направи осъзнати. Когато се вгледаме внимателно в своите представи за нещата, те стават прозрачно ясни. Но за целта опираме до мислене, среда за това мислене и помощник при това мислене. Курсът бе тази среда, водещият е ... |
|
"Слънцата се раждат чисти. Както и хората. И това слънце в началото, когато изгряваше, беше ослепително чисто и ярко. То пламтеше с неудържима сила и се издигаше все по-нагоре и по-нагоре. - Отдавна не сме имали подобно слънце! - Изключително слънце! - Ето, това е слънце! - казваха хората Така се говореше, така се пишеше. Но слънцето достигна зенита. Спря там, чисто и алено, а после започна да слиза полека надолу. Залязваше. - Това слънце още в самото начало беше съмнително! - казаха - Какво ти съмнително! Направо си беше... - И чие?!? ... И започнаха да разправят едни работи за слънцето... Най-различни работи, от ... |
|
Кориците са с мотиви по екранизация на книгата. ... Никога не съм се влюбвала и никога не съм обичала много, страстно, лудо, до смърт. Сърцето ми никога не е плакало, разкъсано от любовна мъка... не съм плакала за мъж... не съм мислела, че ще умра след раздяла. Никога не съм срещала любовта, онази, спираща дъха ти, разтуптяваща сетивата ти, замъгляваща мозъка ти, любовта, пред която си готов да паднеш на колене и да виеш от болка, защото знаеш, че я губиш... никога не съм обичала никой друг, освен хероина... любовта на живота ми. "Мислиш си, драги читателю, че държиш в ръцете си книга. Да, вярно, книга е, но не само: ... |
|
Книгата Лице без маска е автобиографично повествование с елементи на художествена публицистика. В широко разгънат и лесно достъпен стил, книгата леко се чете, а богатството и разнообразието на тематичния материал обхваща: произхода на фамилията Бехар на Балканите и по българските земи; историческия квартал Орта Мезар с неговите четири синагоги и мултиетнически обитатели; работата на д-р Шемуел Бехар като лекар, впоследствие талантливите му изяви на оперната сцена и на концертния подиум. А когато маските най-сетне са вече свалени, остава оголеното лице, обветрено от критичните или ласкави оценки за постиженията на автора ... |
|
"Аз чувствам. Ти чувстваш. Той / тя / то чувства. Ние чувстваме. Вие чувствате. Те чувстват. Всички чувстваме. А приемаме ли това, което чувстваме, или умът ни слага филтър и на чувствата ни?" Десислава Христова "Сега гледайки през призмата на времето, се чудя на себе си. Защо е трябвало да демонстрирам щастие, когато съм била нещастна?! Защо е трябвало да лъжа, че всичко е наред, когато съм била тотално смазана?! Защо съм отговаряла Добре съм, когато всичко в мен е крещяло: "Не знам коя съм, къде съм и защо съм."?! Защо съм се срамувала от чувствата си и съм се опитвала да се стегна, да се ... |