Многоточие е книга на Виолета Пенушлиева , която е главен секретар на Съюза на независимите български писатели. Член е на Световната хайку асоциация с множество награди. Нейна хайга е на Възпоменателната стена за вечни времена във Възпоменателен център Цунами в град Фокушима, където са поставени сто художествени творби за Фокушима от целия свят. Театър и поезия - начало и край на творческата ѝ същност."Тази книга на Виолета Пенушлиева Многоточие е оригинална и въздействаща не само с неповторимото си и енигматично заглавие, а преди всичко с богатите художествени внушения и жанровото многообразие. След ... |
|
"Вятърът - тоя нехранимайко - заради него обедняхме и ходехме боси и гладни. Защото искахме да го хванем, да го яхнем, да се вдигнем с него над земята. Да летим свободни, млади и да галим върховете на планините с петите си. Вятърът. Заради него остаряхме така неусетно. Той нахвърля сняг върху косите ни. Вятърът. Заради него изгубихме силите си, той ги взе и ги отнесе на небето, да ги даде на звездите, за да светят още по-ярко, а ние да мечтаем още по-силно да ги стигнем." Из книгата "Разказах тези спомени на дъщеря си - Мария, за да не забравим. Да не забравим всички онези, които направиха живота ни такъв, ... |
|
Три новели за любовта и яростта. Любовта към сътворението - последният ключ, който отваря вратата между жената и мъжа. Любовта към властта - последният ключ, който отваря вратата между човеците и ада. Три истории, пропити с мистичност, вълшебна еротика и драматизъм, олекотен от хумористичните ситуации, в които изпадат героите, водени от своите страсти и стремежи. Смъртоносният стремеж на един мъж да владее света, любовният на една жена да владее мъжа и стремежът към свободата носят хоризонт на малкото човечество, обречено да живее между Могила и Могилчица... Един малък свят, населен с големи идеи, познат от Момичето, ... |
|
"В разказите - както и в романите си, Николай Табаков не изневерява на себе си: описва чешити, описва чудесии, описва самобитности. Описва живота така, че да го превърне в литература, а литературата я кара да описва така, че да се превърне самата тя в живот. А той, авторът, Николай Табаков, обича с неподправен хъс и с преданост и единия, и другата, и тази негова обич избива върху писателското му перо с цялата си свежест, с всичкия му талант. И се предава на нас, читателите, които четем чешитските му разкази, чешитски и самобитни, и се радваме на чудесиите в тях, с цялото си сърце се радваме и - радвайки се, сами ... |
|
"Забравеният Хипократ" е книга, която възкресява неизвестни герои с бели престилки, казва авторът ѝ. В книгата си д-р Тотко Найденов разказва отново за лекари, но те са неизвестни, анонимници, не са блестяли на екрана, за тях не са писали по вестниците и въпреки това са оставили дълбока следа в сърцата на хората, а и в историята на тази славна професия. В мнозина ще видим истински герои, въпреки че не са живели с подобно самочувствие. Напротив, бродейки ден и нощ по калните улици, давайки кръв, докато оперират, пренебрегвайки собственото си здраве заради живота на другите, те са следвали своята велика ... |
|
Сборникът с избрани произведения включва най-значимото от богатото творчество на писателя, който се е превърнал в символ на българската душа и българското село - Йордан Йовков . Подбрани са разкази от най-ранното до късното му творчество - военни, битови, анималистични, от популярните и обичани цикли: "Вечери в Антимовския хан", "Старопланински легенди", "Песента на колелетата", "Те победиха", "Женско сърце", "Ако можеха да говорят". Подобаващо място в него заема и повестта "Земляци". Героите на Йовков са хора, стремящи се към красота, добро и любов, ... |
|
"По-просто беше преди години. Десетилетия. Векове. Нали? Хората наоколо бяха предимно същите като тебе. Повечето от тях даже ти бяха роднини. Или роднини на роднини. Рядко чуваше по някоя история, случила се надалеч. По-често научаваше за неща, случили се наоколо. Рядко се изненадваше. Познатото за теб вероятно е било такова и на тези преди теб. И на тези преди тях. А за непознатите работи, за мистериите, за кошмарите, за късмета, за хаоса - обясненията идваха от приказките, от митовете и от легендите. И те носеха истина, утеха, развлечение. Вярвания, обреди, обичаи, предания, поверия, притчи. И множество герои, ... |
|
Всеки понякога може да бъде център на Вселената. Въпросът е какво следва от това. Един средностатистически и леко депресиран гражданин на Земята, който мечтае да бъде писател, но си изкарва хляба като синоптик в телевизия, докато въздиша по несподелената си любов, е поставен в центъра на тази абсурдно-иронична история. До какво може да доведе обикновена печатна грешка? Възможно ли е един редови гражданин да крие фатална за Вселената технология? И след като действителността се е превърнала в нелепа измислица, как ще се възстанови така нужното равновесие в света на човеците? Романът "Печатна грешка" представя ... |
|
Преуспялата търговска директорка Кристел Христозова губи най-близките си хора, а заедно с тях изчезва желанието ѝ за живот. В търсене на пътя към собствения си край тя поема в посока, която я отвежда на чудат остров, обитаван от тайнствената старица Консуело. Там Кристел е принудена да предприеме мистично пътуване през светлината и сенките на личния си свят, да се изправи очи в очи с враговете си, да разпознае съюзниците си, да изпита екстаза на невъзможната любов, да срещне нови приятели и да открие дивата част от душата си. "42 дни" е съвременна приказка за пораснали, която размива границите ... |
|
"– Кога си роден? – Амиии... отдавна... В документите пишеше, че през 1726-а. Но пък там по едно време бяха сбъркали и името на баща ми, та кой знае... – Не е ли Матео Гофрилер? – Да бе! Вече никой не се съмнява в това. Но преди години специалистите твърдяха, че съм от рода на Бергонците... Смешна история, може да си я чувал. Тя доста нашумя преди време. – Какъв красив лак - прозрачен, а и тези благородни оттенъци на червено и жълто... – Нали? Всички го казват... Разгледай и ефовете, шийката, главичката - много са елегантни, виждаш ли? – Кажи, това с лака, и със звука... Отдавна се говори за тайната на прочутите ... |
|
"Живите" е съновна приказка, която обединява приказно-алергичното с мистика, фолклор, източна духовност, митология, хумор, абсурд и детски наив."В книгата "Живите" се забелязва изключително оригиналният подход към темата за Живота и нейните многобройни разклонения. Нещо, което, по моя преценка,не съм срещала досега нито в нашата, нито в някоя друга литература." Рада Александрова "Наслаждам се дълбоко на прозренията на Яна за Живота и стремежа ѝ да изрази разбраното по този интересен начин. Понякога ми напомня за "Алиса в страната на чудесата", друг път си представям ... |
|
"Това е четвъртата ми книга и тези, които са чели някои от предишните, вече би трябвало да имат представа що за автор съм. Разбира се, този сборник с разкази и повести много ми харесва. Хареса се и на други, но имаше и такива, които хич не го одобриха. Забележките бяха по-скоро идеологически. Напоследък все по-често чувам мнението, че едва ли не литературата не трябвало да се занимава с действителността... Както знаете и в други времена се е очаквало писателите да са послушни. И колкото по-послушни са били те, толкова по-лоши са ставали нещата за обикновените хора. Историите, които съм разказвал започват във ... |