"Не се наемам да твърдя дали Савко Калата е по-знаменит разказвач, или по-знаменит касоразбивач. За второто е получил достатъчен брой години из соцзатворите, но за първото тепърва получава любовта и верността на хилядите си фенове. След автобиографията му Да оцелееш в Ада той - сякаш от казана за ракия край Созопол - вади сборник с удивителни разкази, включващи моряшки истории, пандизчийски приключения, и невероятни созополски маками, в които оживяват причудливите, смешни и трогателни герои на знаменитото курортно градче. Някои от тях са от времето, в което Созопол е бил само риба и въшки по собствените думи на ... |
|
|
Новела и осем разказа. ... Сборникът ни отвежда в един парадоксален и естетизиран свят на маски, лабиринти и разнопосочни пътища, където всяко разклонение е отдалечаване от изхода и приближаване към центъра. Свят, в който реалното, въобразеното и съновидението се преливат, творческият импулс е вик от болка, а въпросите остават разпръснати в пространството. В новелата, дала заглавието на книгата, творецът е заплетен в нишките на своите сюжети и мъчително търси пределите на писаното слово, както и на собствената си същност. Историите в Средището на лабиринта търсят излаз към читателите си, отваряйки множество проходи за ... |
|
|
"Разказите, назовани тъжни, ме принудиха да ги прочета на един дъх и ме разтърсиха. Те са искрена изповед за добродетелта и мерзостта на човека, за падението и величието му, за безкрайността на човека! Порази ме тяхната автентичност, сякаш са преживени не само от автора, но и от мен. Животът в тях е хем реален, хем преплетен с тихи морални послания, той повлича и подчинява читателя. Хора с прякори е запомнящо се постижение в днешната ни белетристика." Акад. Владимир Зарев "Наистина пределно тъжни са тези разкази. Но странно, не ни изпълват с песимизъм и отчаяние, защото авторското състрадание ни извисява ... |
|
|
Христо Петров е роден през 1976 г. в София. По професия е адвокат, но в свободното си време пише и се занимава с музика. Настоящият сборник с кратки хумористични разкази е неговата трета книга след правноисторическото изследване Белият терор от 1923 - 1925 г. в съавторство с Христо Христов , 2016 г. и мрачната повест Град на птици , 2020 г. ... |
|
|
Безвремие на Иван Вакрилов е стилно оформен сборник с разкази - някои издавани, но прелюбопитни, други просто ново вдъхновение. Историите се развиват като наниз от мистификации с приказни елементи, които са в състояние да преориентират литературната гледна точка на читателя. В Мамин дол - свят на дружелюбни съседски отношения - времето е все още извън глобалните икономически проблеми и Големият часовник на Времето се опитва да настигне света. Хората му не бързат с умирачката и току навъртят стотака, ама и това си има своя история (Градски митове от село). Нещо между възможно и невъзможно, а да има и поучителен край. ... |
|
|
"Наскитах се по баири и кории, по слогове и сечини, по долища и по била, по брегове и върхове. Беше ми и трудно, и лесно, и весело, и тъжно - но само докато се стопя в някой росен изгрев, в медната шума на гората, в лая на гончетата, в тропота на глигана или крясъка на фазана... Всеки такъв ден оставяше в паметта ми златно зрънце, та си събрах цяло съкровище. Ето част от него: почит към словото и любов към хората; струва си да събираш само златото на приятелството; получава само този, който дава; ловът е само кръв, козина и перушина за кретена, който няма сетива за величието на природата и красотата на ... |
|
|
"Обичам текстовете на Бойка Асиова , нейният начин на осмисляне на видимото и невидимо битие человеческо, свежото словесно дихание на родния ѝ край. Обичам ги и ѝ завиждам - неведнъж съм ѝ го казвал - за онези нейни пърхащи сто врабчета на чистия и сладостен спомен за планински люде, естествени и първични, с естествените им и първични страсти, със странната им лексика, уж с груби помисли и действия, а дълбоко в душите си докоснати от ангелско крило. Завиждам ѝ, че знае онези забравени думи, които като полъх от Красивата котловина, полегнала в прегръдките на три планини, освежават застоялия ... |
|
|
Тодора Радева събира в сборник стари и нови истории за болките, травмите, лутанията и самотата на съвременния човек. Герои, които се разравят до безкрай, търсещи нещо, по-голямо от себе си, нещо, на което да принадлежат. Началото на тези разкази често е малък жест, дребен детайл, разговор или обикновена ситуация, които отключват сюжета - към Борисова градина по време на първия дъжд през септември, към Капана или Главната, селце в Перу, мотел или панелен квартал - и го насочват навътре, към раздробения на парчета собствен свят, който би могъл да се слепи чрез любовта, чрез миналото, чрез изкуството, но много често си ... |
|
|
"Залезът, свечеряването, прегръдката на здрача... Танцът на светлините и сенките... Това са тоновете и боите, с които често борави Василен . Озоваваме се в места, където няма самота или където тя е всичко, което ни заобикаля, реем се между света на живите и мъртвите, между тялото (излъчването) на жената и ръката (томлението) на мъжа, който иска да го извайва отново и отново, стремейки се да получи, ако не самата жена, то поне усещането за нея, но от един момент нататък вече само за себе си и завинаги. Описанията и действията са заключени в изящната рамка на тъгата и надеждата, но тяхното тълкуване и съпреживяване ... |
|
|
"Макгахански блусове и балади на Юли Шумарев е обяснение в любов не просто към Пловдив, но и към детството, преживяно на една квартална уличка, опряла гръб в Стария град. И ако детството е колаж от скука и въображение, то паметта предпазливо съхранява предметите, названията и ароматите на отминалото. Грамофонни плочи, буркан със сладко, дървена щипка, монети и леванто за след бръснене, долапи или динен фенер - всички те са част от щастливото и трудно порастване. А улица Макгахан вече е част от литературната ни география." Ина Иванова Юли Шумарев е от художниците, израснали покрай Античния театър, които се ... |
|
|
"Държите в ръцете си седмата ми книга Утробата на светлината. Сякаш миналата година седнах за пръв път да пиша, а не през март 2001 -ва , когато създадох първата си творба - разказа Моторът на Смъртта. Сякаш бе преди броени месеци, когато ме публикуваха за пръв път на хартия - това беше разказът ми Докъде водят мечтите в списание Тера Фантастика, бр. 1/2004. А сякаш едва ли не преди няколко седмици излезе първата ми книга - сборникът Хоро от Гарвани, юли 2008 -а . Времето не чака никого и върви само в една посока: маршът му е бавен, ала неумолим, и малко по малко отнема всичко от нас. Остава ни само краткото време, ... |
|
|
"Помниш ли как подтичвахме подир Елена, която се щураше по света - кой знае защо и накъде? Е, сега е спряла (само за малко) под старата маслина, надянала е розови очила и се взира право в теб. Или не - обхожда с поглед света, в търсене на Оня Костадин, с когото ще избяга. Не От, а Към. Към реката, към хлебарницата, към всеки бар, пълен с чужди хора, пробиващи с очи дупки в масите. Не се вижда накъде гледа, скрита зад тези смешни розови очила, само върти глава и слуша вятъра. Много вятър има в тази книга - фучи и блъска, докато изрови болката и я запокити насред забравата, откъдето тя няма да се върне. Никога. Чудиш ... |
