Девет разговора с Георги Каприев ."Животът не може да бъде сбран между кориците на книга. Отговорността тук е на Митко Новков . Той пита, води и пренасочва. Разказва се едно, а много други съществени събития и лица остават неспоменати... Светът на нашите спомени не съвпада точно със света, за който си спомняме. Претенцията за абсолютна историческа истина е недопустима. А при възпроизводство на събития чрез лична памет е съвършено изключена. Ето защо, любезни читателю, не приемай нищо тук на вяра! Моля те, проверявай!" От автора ... |
|
|
Неговата почти светкавична поява в литературното поле и досега впечатлява критиците, които се опитват да си обяснят как така току-що дебютирал автор, при това без каквато и да било институционална подкрепа, се превръща в една от най-значимите и влиятелни фигури в българската поезия... На какво се дължи този тъй феноменален и тъй рядко срещан в онези години успех, благодарение на който Борис Христов изведнъж се оказа централна фигура в българската поезия, хвален открито от почти всички и скрито ненавиждан от водещите фигури в тогавашното тоталитарно статукво? Как стана така, че трудната му поезия, чиито послания далеч ... |
|
|
Писателят Георги Марков (1929 - 1978) избира свободата на Запад, за да изрече свободно онова, което има да каже за несвободна България. На него дължим Задочните репортажи за България - том 1 и Задочните репортажи за България - том 2 , великолепните есета - До моя съвременник , Ненаписаната българска харта и Ходенето на българина по мъките , без които е невъзможно да си представим днес България под комунизма. И до днес творчеството му продължава да възторгва едни и да ядосва други, а за личността и съдбата на Георги Марков продължава да се спори Разгорещено. Богатият архив, събран в това издание, ще ни помогне ... |
|
|
Второ издание. ... Дневници, спомени, афоризми, есета."Радваме се да представим второто издание на Последната клечка, тъй като първото от 2006 година отдавна е изчерпано. Да издаде отново тази книга беше един от последните проекти на Джони Пенков, който за жалост наскоро ни напусна. Силно повлиян от баща си в хумора, афоризмите, критичността и бохемството. Джони бе приел от него и характера на хомо луденс - любов към остроумията и маскарадните. От него изглежда той бе наследил и етнографския интерес към фолклора. Дневниците на Иван Пенков съдържат размисли от житейския му опит на художник, наблюдения и критични ... |
|
|
"Ние, Homo sapiens sapiens, сме единственият вид на Земята, изградил цивилизация, и си плащаме цената - променили сме средата си дотолкова, че тя вече не удовлетворява естествено еволюиралите ни способности и потребности. Повече от 300 000 години еволюция са работили за приспособяването ни към естествения свят. 10 000 години цивилизация са ни довели до конфликти с външната среда и с вътрешната ни природа, пораждащи физически, психически и социални проблеми. Наистина ли сме стигнали до ръба и следващата ни крачка напред ще бъде в пропастта?" Кристофър Райън Кристофър Райън вярва, че крачката назад също е ... |
|
|
Членовете на семейство Жилеви не може да се оплачат, че животът им е скучен и еднообразен. За да им бъде весело и забавно, грижа имат Тони и Дари."На пръв поглед Тони бе обикновено момче на седем години. Истината обаче беше, че той притежаваше богато въображение и гениална изобретателност, както и силно изразено чувство за справедливост... С други думи, достоен наследник на Емил от Льонеберя . Дари засега разкриваше основно две черти от характера си - беше палава и своенравна. Дари си беше пораснало бебе, тъй като все още ползваше биберон и памперс, но пък имаше енергията на африканска антилопа и ината на родно ... |
|
|
Настоящата книга се занимава с парламентарното утвърждаване на заключенията от анализа на комунизма като тоталитарно управление, достигнати в ПАСЕ и в ЕП въз основа на анализа на антагонистичните инициативи на две коалиции от действащи лица, застъпващи взаимно изключващи се схващания за периода на социализма. Европейската възпоменателна политика, изработена от ЕС и от Съвета на Европа през 90 -те години на XX век, предостави на държавите-членки свободата да боравят със своето болезнено минало, използвайки правосъдието, но без да налагат използването на правни инструменти в борбата срещу историческия ревизионизъм или ... |
|
|
Издание по случай 100 години от рождението на Радой Ралин. Мигновено живея Нямам време да се застоявам и пред всичко спирам, за да не пропусна миг от живота си. Не съзерцавам картини, предмети и случки. Нека те се закотвят в душата ми и ме повикат понякога да ги потърся. Нека нашето взаимно привързване е магично и съдбовно, да съдържа частица от случайната ласка. Щом си потрябваме, ще се хванем за ръка, и от докосването ни ще възникне плод. Денят е страшна тъкан за чувства, метали и нереални величини. Сънят ги обобщава във вълшебни модели. Дилетантът политик получава тройки по история. А аз обхващам, попивам този ... |
|
|
Има пътувания, които могат да бъдат много страшни. Затова е добре да ги правим в компанията на вкусни сандвичи и добър приятел. Ta дори и този приятел да е Сократ - досадния бухал с вечните му въпроси, които само ти пречат да се ядосаш или да се уплашиш едно хубаво. А той дори не е истински. Май... Това е историята на едно пътуване. Пътуване през гнева, страха, тъгата, срама и гордостта. През желанието да накажеш другите, и през ужаса, че те може би са те изоставили нарочно. Едно пътуване към вкъщи. И към порастването. Последвайте Кака в това приключение. С нея никога не е скучно! Художник: Мелина-Елина Бондокова. ... |
|
|
След като цял ден са работили по общия си превод, всяка привечер двама мъже тръгват на разходка из града. Единият е писател, разказва как и защо е написал повест върху отломките от потънал в миналото сценарий. Разходка след разходка - покрай разказа за сценария и повестта разкрива и част от живота си. Пред другия - съпреводач по неволя, но събеседник по желание - се заплита и разплита мрежа от обстоятелства, преживявания, съкровени моменти, събитийни подробности, неизтлели чувства. Спомените на писателя за писането и живота се редуват с откъси от самата повест, с отзвука ѝ в събеседника му, едновременно привличан и ... |
|
|
Безмилостна антиутопия, колкото брутална и алегорична, толкова фина и реалистична, една визия за бъдеще, в което човекът е бил поставен на изпитание и не е успял да съхрани ценностите си. Смъртоносен вирус атакува животните, изкуствените протеини не задоволяват нуждите и правителствата прибягват до немислим дотогава изход. Немислим не защото не се е случвал, а защото никога преди това не е бил легализиран и насърчаван. Процъфтява индустрия за отглеждане и размножаване на хора. Индивидът и обществото вече са освободени от вина, отговорност и съвест. Оневинени от закони, правила и разпоредби, хората са прекрачили границите ... |
|
|
"Всеки век си има своето средновековие" беше казал Станислав Йежи Лец. Нашето - в двадесетия - продължи близо половин век. А самият му край ни се привидя като възраждане. Само не зная дали разбрахме какво точно се възражда... Основната причина да завърша политическите си спомени в края на века, е настъпването на качествено различен период: политическото някак изчезна и се привидя като месианизъм. Появиха се цар, генерал и множество дребни "спасителчета", всеки от които се кълнеше, че "не е като другите". И си ги избирахме. В новия век продължих политическия си живот вече не като участник, ... |
