По улиците на гетото в Прага, прегърнати в мъглата на миражи и сънища, бижутерът Атаназиус Пернат тръгва по дирите на митичния голем. Появяващото се веднъж на 33 години същество отключва след себе си вихър от халюцинации и видения, които се смесват с реалността на призрачните герои на града - проститутки, вехтошари, кукловоди, улични музиканти. Определян като връх в творчеството на мистичния писател Густав Майринк , Голем е може би най-важният роман в неговия творчески път. Книгата е извезана от вихрушка от привидения, които свободно се придвижват в полетата на съзнаваното и несъзнаваното. Възхвалявана от мнозина, ... |
|
Сред историите в тази книга Читателят ще срещне такива за неуспешни (но и няколко успешни) любови; за тяло, което прави каквото си иска, без да го е грижа за притежателя му; за нестабилни спомени; за дявол-бръснар; за страстта, до която може лятната жега да доведе един нищо неподозиращ човек; за самотата, която се катери по чуждите палатки, както и много други. Всички те описват неразположения от всякакъв вид, род и характер. И по тази причина разказите са насочени най-вече към онзи човек, който се усеща непринадлежен. Който не може да се побере нито в света си, нито във времето си, в спомените или в любовите си. И който ... |
|
Играчът на рулетка, публикуван за първи път през 1866 година, заема специално място в творчеството на гиганта на световната литература и автор на Престъпление и наказание Фьодор М. Достоевски . В своя завладяващ кратък роман авторът разказва историята на младия учител Алексей Иванович, който работи за разорен генерал и неговите деца. Алексей попада в Рулетенбург - свърталище на изпаднали стари величия и поклонници на рулетката. Разкъсван между реалността на тогавашна Русия, пагубната му афера със съблазнителната и опасна доведена дъщеря на генерала и разпалващата се пристрастеност към хазарта, Алексей Иванович се ... |
|
С рисунки на Йордан Радичков . ... "-Врабчетата са моя стара слабост. Винаги съм мислил, че всеки човек преди да порасне, някога е бил врабче. -Според Вас съществува ли днес "Онова нещо"? -Това е един мой герой от "Ние, врабчетата". Да. "Онова нещо" трябва да съществува винаги и навсякъде, само че аз не знам неговия образ. За религиозния това може да бъде бог, за някои - съдбата, за други - възмездието. За мен е онзи нравствен коректор, който всеки един от нас носи в себе си. Всеки трябва да има по едно свое лично нещо, което винаги го следва, следи и наблюдава всяко негово действие. ... |
|
Художник: Виктор Паунов . ... "От живеещите в блатото най-напред и по достойнство се нарежда жабата. Подир жабата се нареждат поповите лъжички. Подир поповите лъжички следват най-малките обитатели - водните бълхи. Подир водните бълхи идва водомерката. Тя е в такова постоянно движение, че човек не може да каже със сигурност - спи ли нощем, или не спи. Пък и самата водомерка на въпроса спи ли, или не - отговаря: "Знам ли!". Тя все тича по водата, стрелка се, дебне, спира, най-неочаквано подскача, после пак тича и макар че по цял ден тича по водата, краката й са винаги сухи. Как го прави този номер, не знам! ... |
|
Записки от подземието на Ф. М. Достоевски се появява за първи път през 1864 година. Книгата се счита за един от първите екзистенциални романи. Неназованият разказвач на романа, бивш държавен служител, се е оттегли от света и живее в изолация. В записките си, изпълнени с ярост и цинизъм, героят се потапя във философски разсъждения и си припомня бившия си живот, нанесените обиди и една драматична среща. Записки от подземието е вододел между литературата на IXX и XX век и философското разбиране за индивида в двете епохи. ... |
|
През 1963 година Йордан Радичков се запътва към сибирските земи с три прости тетрадки с бели листа и голямо любопитство. Той ще прекара няколко месеца в обиколки на всевъзможни места из необятната шир. Макар с предначертан маршрут авторът ще се губи по пътеката, ще се отклонява от нея и ще се среща със сребърни лисици, величествени елени, директори на златни мини, влюбени младежи, лагерници, еленовъди и много други причудливи обитатели на замръзналите земи. Той бързо ще се сближи с всички свои герои и през разговора си с тях и през фината му чувствителност към техните често тежки животи Йордан Радичков ще се вдъхнови ... |
|
Пътеписи. ... "Събрани съчинения - том 8" представя пътеписите на автора. В съдържанието са включени книгите "Неосветените дворове", "Малка северна сага", както и за първи път публикуваните записки на Йордан Радичков от неговите сибирски тетрадки. "Неосветените дворове" е първият пътепис на Йордан Радичков, който се появява в края на 60 -те години. Историята на книгата започва от поръчка за написване на очерк за сибирските земи. Радичков прекарва в пътуване там повече от четири месеца със своя спътник и преводач - философът Георги Гачев. Срещите с хората и реалността на Сибир прави ... |
|
След изключителния успех на първия пътепис на Йордан Радичков за Сибир "Неосветените дворове", Швеция отправя официална покана към автора за ново пътешествие. Той се запътва към още една мразовита страна с тетрадка и изгризано моливче, за да напише следващия си пътепис "Малка северна сага". Пътуването на Радичков започва още в София с появата на една сърна по средата на булеварда и тя бележи началото на едно сюрералистично пътуване из Швеция. Книгата разказва за впечатленията на автора от пътуванията му до страната през различни сезони и по различни поводи - от най-дългия ден в Швеция до участието ... |
|
"Аз и от звездите съм далече на един милион светлинни години, но това ми пречи да ги виждам, когато заблещукат нощем върху небето, да си мисля за тях и дори понякога да имам мълчалив диалог с тях, защото мисълта ми стига много бързо до блещукащия нощем небосвод, тя мигновено стига до него, разорава го нощем и посява там най-тайните си семена. О, какви семена само съм посявал в разораното нощно небе! И колко пъти се е случвало, докато го разоравам, да падне в браздата по някоя звезда и да остане там затрупана, но аз никога не се спрях и не погледнах назад, защото никой орач не се спира и не се обръща назад да погледне ... |
|
През XIX век в норвежката столица млад писател броди по улиците на озъбения град в търсене на вдъхновение, докато стомахът му се бунтува и гладът обзема тялото му. Изправен пред множество предизвикателства, принуден да спи под небето, писателят се опитва да изкара няколко монети за насъщния. Отслабналият му организъм води до психологически изменения, които изкривяват представата за реалния свят, който става все по-заплашителен и хаотичен. Глад е първият роман на норвежкия писател Кнут Хамсун . За него той получава Нобеловата награда през 1920 година. Книгата задълбава в проблемите на отчуждението и самоунищожението, ... |
|
Луда трева е една от най-пленителните и омайни истории на Йордан Радичков . В нея старият Лазар си спомня за отминалите събития в родното си село и всяко от тях е свързано с лабиринтите на лудата трева. Докато се лута из спомените си, Лазар сякаш се лута из тези потайни кътчета на природата, в които може и да е стъпвал някога. Но ако тези спомени са изпълнени с невъзможни видения и халюцинации и той си ги спомня, означава ли това, че може би Лазар никога не е напуснал пространството на границата между отсамния и отвъдния свят? Заедно с Луда трева в книгата ще откриете и малко известните текстове на автора По водата и ... |