Освен "Житие и страдания грешнаго Софрония" томчето съдържа думи за Софроний Врачански , автобиография от историческо и литературно значение и други статии от Т. Атанасов, В. Друмев, Б. Пенев, акад. М. Арнаудов и П. Анчев. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Книгата е част от поредицата Българска класика на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Една велика жена, може би най-великата измежду всички жени, живели някога на света" - така нарича Марина Цветаева в своето есе Евгений Евтушенко. Голямата поетеса е представена с лирически стихотворения и поемите ѝ "Поема за Планината", "Поема за края" и "Рейс". ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика. ... Йордан Йовков оставя не голямо, но силно и запомнящо се драматургично наследство. Двете му драми "Албена" и "Боряна" са до болка правдиви и силни като драматургия. Те са голям принос към националната ни култура. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
Под общата редакция на чл.-кор. проф. д-р Иван Гранитски и д-р Панко Анчев . ... Сън за щастие , Епически песни , На острова на блажените ."Пенчо Славейков е един от най-сложните и противоречиви поети в българската литература от края на XIX и началото на XX век. И до ден днешен той не е приет еднозначно като значим и епохален творец, определящ характера и посоката на движение на българския литературен процес след Освобождението. Причината според мен е, че още не е разбран. Явлението П. П. Славейков показва, че българската литература окончателно е навлязла в своята модерност и затова толкова шумно и драстично ... |
|
Книгата е част от поредицата "Българска класика" на издателство "Захарий Стоянов". ... Романът "Хайка за вълци" - нова, актуализирана версия за събитията и човешките страсти в периода на колективизацията, показва, че второто тълкуване е по-адекватно на авторския замисъл. В сравнение с "Мъртвото вълнение" картината на миналото е по-богато нюансирана, аналитично-проникваща и безпощадно изобличителна. Внушавайки усещане за документалната достоверност, романът сплавя елементи от различни белетристични жанрове и представя в отделни глави няколко ретроспективно разгърнати житейски истории. ... |
|
"Моят път към Антон Дончев започна още от училищните ми години, когато през 1965 г. прочетох за първи път току-що излезлият му роман "Време разделно". Вървя дълго по този път и още не мога да го извървя. Но кой критик не е немощен пред могъществото на такъв писател и кой би могъл да се похвали, че е постигнал в анализа си в пълнотата на неговия велик талант... Тази книга е опит самият аз да огледам извървяното от мене и да посоча онова, което ме е впечатлявало и продължава да ме впечатлява в творчеството на Антон Дончев, и заедно с него да размишлявам за пътя на историята и на народа ни по него." ... |
|
Книгата включва един от най-фундаменталните трудове на немския философ, създал теорията за "свръхчовека" и култа към "волята за власт" като първична движеща сила на човешката история. Неговите трудове оказват значително влияние върху философската мисъл (философията на живота, прагматизма, екзистенциализма, Бергсон). ... |
|
През времето на шестгодишното си заточение на остров Света Елена, от Ватерло смъртта си през 1821 г., Наполеон диктувал на генералите, придружили го в неговото изгнаничество, своите мемоари, бележки, писма и военни коментари. Впоследствие той ги редактирал собственоръчно. Наполеон използвал годините на своето пленничество, за да обясни писмена форма мотивите, убежденията и съмненията, определяли неговите действия; да анализира своята стратегия, трансформирала Френската революция в Първата империя, както и тактиката с която той превръща своята Велика Армия в инструмент за завладяването на Европа. Той описва своето ... |
|
Сто двадесет и трите книги, предложени в резюме и съпроводени с коментар, са подбрани според традиционното разбиране кои произведения са най-важните в световната литература. Включените творби са най-често споменавани от литературните историци и интелектуалната история. Обзорът завършва с "Непосилната лекота на битието" на Милан Кундера , написана през 1984 г., от което в никакъв случай не следва, че след тази година книги на световно ниво не са създавани. Но настоящият том е посветен единствено на "сигурните неща", негова тема са произведенията, устояли на проверката на времето и удостоени от " ... |
|
Интерес към личността на Фердинанд и свързаните с него лица и политически събития Добри Ганчев започнал да проявява още в първите месеци от службата си в двореца. Това много добре личи от бележките, водени от него по време на първите Фердинандови обиколки из България и използвани по-късно /около 1920-1923 г./ при писането на настоящите спомени. Всичко това безспорно се е отразило на точността и свежестта на спомените. Те се оказват толкова антифердинандовски, че тяхното отпечатване не е било възможно, нито безопасно при съществуването на монархията в България. ... |
|
Адаптирана ученическа литература. Книга от поредицата "Слово и образ". ... Името на Мигел де Сервантес Сааведра е синоним на безсмъртието, а неговият герой Дон Кихот - на всепобеждаващия човешки дух. Създавайки великия си роман, Сервантес прекрачва във вечността, защото неговият рицар преминава през столетията, озарен от божествената лудост на своя хуманизъм - надежда, с която дарява поколенията. ... |
|
Книгата на акад. Георги Марков Друга история на най-голямата война в нейните две части: Разгарянето на пожара и Светът в пламъци, представят една различна от познатата на победителите гледна точка към Втората световна война. Книгата поднася другата гледна точка - тази, на победените. Този труд на акад. Георги Марков ще промени представите към голямата война не само на българските историци, но и на техните колеги по света. Самият автор в своя предговор към книгата пише: "Понякога героите се оказват и престъпници, но те са крайните победители и историците по принуда или навик им прощават. Разсъждаващият човек си ... |