"...Книгата е пламък, по-висок от небето!... ...Нека си позволим празно място и грешки, истерия и тъга. Нека не заобляме ръбовете, докато се получи топка, която се търкаля гладко, като по магия... ...Когато пиша стихотворение, аз забивам стрела, стрела с червен връх, с отровна среда и окървавен край... ...Аз облизвам проклетата си душа с езика на пишещата машина... ...Никога не съм поглеждал тази пишеща машина без усещането, че нещо, някъде, някакви странни божества или нещо напълно неназовимо ме е благословило с един абсолютен, бъбрив и чудесен късмет... ...Когато всичко става най-добре, то е не защото си избрал ... |
|
"Животът е шествие. Който крачи бавно, го намира за твърде бързо и го напуска. А който крачи бързо, го намира за твърде бавно и също го напуска.""Всички ние сме затворници, но едни килии имат прозорци, а други – не.""Когато ми казвате: "He те разбираме", това е възхвала, за която аз не съм достоен, и оскърбление, което вие не заслужавате.""Когато стигнеш до сърцевината на живота, не ще се окажеш нито над мерзавеца, нито под пророка." Халил Джубран (1883 – 1931) е писател и художник от ливански произход, но живял и творил в САЩ. Сравняват го с Ницше и Уилям Блейк, а ... |
|
"Бурята вилня страшно през цялата нощ, но нищо особено не се случи. На следващата сутрин обаче, като слязоха за закуска, отново откриха на пода ужасното кърваво петно. – Не вярвам вината да е в ненадминатия чистител "Пънкъртън" - каза Уошингтън, - защото съм го изпробвал на какви ли не петна. Сигурно е привидението. Той повторно изтърка петното, ала на другата заран то пак се появи. На третата също беше там, въпреки че вечерта мистър Отис лично заключи библиотеката и взе ключа със себе си, на горния етаж. Сега вече цялото семейство бе силно заинтригувано; Мистър Отис взе да подозира, че се е отнесъл твърде ... |
|
"Пещерата" - това е кухнята в приземието на благороднически дом, където социалното разслоение е категорично и безусловно. Горните етажи - на господарите, и долният - на прислугата, са два различни свята. Но понякога се случва страстите да пробият границата... Жан Ануи (1910-1987) е автор на над четирийсет пиеси, от десетилетия представяни по всички световни сцени. "Пещерата" е не само вълнуваща творба, но и драматургичен експеримент - едно от действащите лица е "авторът", който пред публиката изпробва различни варианти за развоя на пиесата. ... |
|
Пиеса ... Веднъж един актьор ме помоли да напиша пиеса, която да се играе от чернокожи. Но какво всъщност означаваше чернокож? И най-вече - какъв е цветът му? Жан Жьоне (1910-1986) е романист, поет, драматург, много от чиито творби са били забранявали отначало заради "посегателство върху добрите нрави". Днес е всепризнат като модерен класик с остра и смущаваща индивидуалност. ... |
|
В този сборник се опитваме да разкажем за протестите чрез избрани лозунги, снимки и цитати от политически и обществени фигури, допълнени с кратка хроника на събитията. Лозунгите в този сборник са плод на българското възмущение, находчивост и чувство за хумор. Много от тях са тъй оригинални и остроумни, че би следвало авторите им да се знаят. Известно стана само името на Правдолюб Иванов. ... |
|
„Безкрайната точка“ е писан успоредно и едновременно с романа „ Петнайсетият камък “ и е завършен също през месец март 2011 г. Наблюдателният читател веднага ще забележи сходството между двата текста - по отношение на темата, съдържанието, изграждането на образите, развитието на действието и дори използването на идентични изразни средства. Има цели изречения и пасажи, които се препокриват напълно и в двата романа. Това е съзнателен творчески експеримент - създаването на романи-близнаци. Все пак те умишлено не са обединени в едно книжно тяло, защото са самостоятелни смислови единици. Но могат да се четат, анализират и ... |
|
Гастон е амнезик от войната и отдавна живее в приют. Но към неговата личност внезапно се развихря бурен интерес. За времето, откакто е загубил паметта си, военната му пенсия се е натрупала, той разполага със значително състояние и за негови близки се представят множество претенденти. Най-големи са шансовете на семейство Рено, у които той гостува в опит да си възвърне спомените. Рено са заможни и не ламтят за богатството му – но колкото повече неща научава Гастон за предполагаемия си аз и вероятните си родственици, толкова повече те не му харесват... Жан Ануи (1910-1987) е автор на над четирийсет пиеси, от десетилетия ... |
|
Една лична история ... Тимоти Гартън Аш (1955) е изтъкнат британски историк, публицист и журналист, преподавател в Оксфорд. Носител на наградите ”Джордж Оруел”, ” Съмърсет Моъм ” и на Европейската награда за есеистика, удостоен с ордени за заслуги от Чешката република, Германия и Полша. Член на Кралското общество за изкуства. През 1978 г. един млад англичанин, историк, пребивава известно време в Източен Берлин, за да подготви докторската си дисертация на тема Третия райх. Двайсет години по-късно, след падането на Стената, той се връща там, за да проучи похватите на някогашната държавна сигурност в бившата ГДР. И ... |
|
Есента на 1989 година. Френски дипломат е изпратен в Лондон да оглави делегацията на своята страна на международна конференция по въпросите за информацията. Отзовава се неохотно, защото интересите му го теглят в друга посока - към Япония, където му е обещан посланически пост. Разискванията се точат с обичайните за дипломацията мудност, голословие, преливане от пусто в празно; възникват лични вражди, интриги, съперничества, дори любовни връзки... Но най-ненадейно събитията в Източна Европа се ускоряват и добиват неуправляем размах. Берлинската стена рухва, режимите на тъй наречените „народни демокрации” падат един след ... |
|
Документални разкази за хора с кураж, дръзнали да се противопоставят на престъпни сили Италянски учител срещу неаполитанската Камора Британски икономист срещу данъчният рай на остров Джързи Бивш словенски полицай срещу корумпирани политици Френски финансист срещу подкупите на междудържавно ниво Български журналисти срещу мутрите и беззаконието... ... Обикновени герои е документален разказ за журналисти, служители на полицията, висши чиновници, банкери, обикновени граждани. Обединява ги едно: че волно или неволно са надникнали в скрития свят на корупцията и финансовите машинации, проявили са куража да издигнат глас ... |
|
Дали слепците могат да се влюбват от пръв поглед? Лудостта е като смъртта – ходи по живите хора... Искам да ви подаря светлина. Повече светлина. Аз си знам пътя и в тъмното... Мъртви няма. Живи също... Когато умираш, не боли. Боли, когато се връщаш... Нели Лишковска е авторка на сборниците с разкази „Зеницата на Бога” (2007) и „Стъпки по ръба на месечината” (2008) и на романа „Нероденият” (2009). ... |