"Тук, в райската градина на детството, ние отново чуваме родилния вик на майка ни, облизваме засъхналата по устата ни лютеница, събираме орехи и опитомяваме змии. В тази градина едно момиче става жена, непрестанно потъва и изплува като кораб. Кораб, помнещ, че който играе на Господ, е невъзможно да потъне. Аз пък знам, че който пише със сърцето си, не може да не отведе читателите си горе. Тихомира прави именно това: помага ни да докоснем небето." Рене Карабаш "Стиховете на Тихомира Панайотова притичват от една близост към друга и така напипват живота. Думите в тях се постигат хищно, създават ферментиращи ... |
|
|
През въртопа от страхове и слухове, догадки, теории, интриги и протести животът си пробива път, както глухарчето напролет избуява на изпотъпкана земя. Тази книга е за оцеляването. Любов Кронева е родена в Бургас. Завършва журналистика в Москва, но като журналист работи малко време и се отдава на голямата си любов - превода. Междувременно започва да пише и проза. Издала е романите Черни лалета за Кант , Къщата с ангелите , Кирка и сънищата. Последните ѝ две книги - Банално и Вълча Богородица - са сборници с разкази. "Щеше ми се да видя ще се вместя ли в скоростната писта на разказа, без да изхвърча от ... |
|
|
Карти и чудовища, герои и богове от дванайсет митологични свята. ... Пригответе се за пътешествие из дванайсет магически митологични свята. Добре ще е да си носите карта. Картите в този атлас са специални - те показват как дванайсет удивителни култури гледат на света. За някои той е огромно дърво или обърната наопаки планина. Други вярват, че живеем на гърба на гигантска костенурка. Но всички варианти са изумителни. Докато обикаляте по света, ще срещнете невероятен набор от богове, чудовища, герои, хитреци и фантастични създания. Само внимавайте за върколаци и банши по пътя... Илюстрации: Тиаго де Мораеш ." ... |
|
|
"Христо Йотов бе ваятелят, приеман по света като посланик от Балкана на повалените от бурите дървета с български сърцевина и корен. В труда си на скулптор и майстор пластик, той свещенодействаше, като че служеше молитва в памет на загиналите мури, дъбове и орехи. Пишеше ли книги (за да си почива), в истинните разкази за своите предци, той бе Етимологът - източник, с когото можеха да се съветват науката Народопис и родното човекознание. Ваятел и писател, Христо Йотов бе самотният работник с две призвания - в една съдба. Съдбата на народа гений." Борис Христов Големият майстор дърворезбар Христо Йотов (1940 - ... |
|
|
Всичко за цепенето, подреждането и сушенето на дървата - и за душата на огъня. ... Тази книга е едновременно преглед на норвежките традиции в отоплението на дърва и подробен справочник за дърветата и дървесината. Авторът Ларш Мютинг събира в нея познанията на водещи норвежки учени и на опитни стопани от най-студените райони на страната. Дървото е най-достъпният и масово разпространеният източник на зелена енергия, но и сечта, и паленето на огън могат да се вършат както правилно, така и погрешно. Книгата е изпълнена с факти за търговията с дърва за огрев, за различните начини на подреждане на дървата за съхнене, за ... |
|
|
"В тези увлекателни репортажни разкази светът е едновременно познат и непознат. Димитър Кенаров има умението да слуша, без да съди, да бъде свой сред чужди, да свързва привидно разнородни нишки в умела сплав и да черпи от живия живот почти на всяка цена. Неговите места са места, където литературата не наднича често. В тези периферии се разиграват драмите на нашето време. Като всеки вещ пътешественик, Кенаров носи космополитността и интелекта си с лекота. Вярвам, че тази книга ще разшири разбирането на българския читател за това какво може да бъде литературата, както и журналистиката." Капка Касабова "От ... |
|
|
"Малките романи за из път на Карастоянов са материя с изключителна пластичност. Тези истории сякаш се прилепват към сандвичите и списанието за автобуса, разстилат се като шлейф, носят се като облаци, неизбежно общи: веднъж шофьор на ТИР разказал нещо на една позната. Тук даже курортната история, зад която стоят дебели романови корпуси, е умело загъната за из път: от приготвените билети от по шест стотинки през ладата, с която двама братя току се изнасят да гледат кино, до края с песъчинката в обувката и заминалия последен автобус. И ето че в този финал стаената меланхолия изскача мощно от опаковката на малкия роман. ... |
|
|
"Книга, която ще ви запрати в друга реалност - вашата; книга, в която днес е вчера, но и утре; книга без герои, защото всички са герои; книга за прискърбната радост, безутешната утеха и мимолетната вечност; книга язвителна, пънкарски поетична, която те изритва с първата глава и те държи наелектризиран до последната. Книга за мен и за теб." Георги Ангелов "Модерността в прозата на Елена Алексиева има различни измерения, но в едно тя остана вярна на класическата проза - тя твори fiction, няма претенцията да разказва действително случили се неща. Онези, които ще търсят и разпознават в творбите ѝ ... |
|
|
"Димитър Гачев e създал поетичния си глобус не защото е обиколил целия свят, а защото целият свят се е приютил в очите му. Не защото е прекосил паралелите и меридианите, а защото е стоял в пресечната им точка. Не защото е разбрал какво е да си жив, а защо трябва да се живее. Не защото търси мястото, което ще стигнем във вселената, а защото знае мястото, където ще се приберем. И където ни чакат майките и бащите. Тази ведра в стоицизма си книга е орех, в чийто зелен глобус живее надеждата. Книга, която лекува." Александър Секулов ... |
|
|
Те могат да бъдат високи като небостъргачи, шарени като дъгата или с тъй широки листа, че под тях слоновете да изглеждат като мравки. Едни се хвалят, че са се срещали с динозаврите, други - че са поставили началото на легенди, трети - че могат да изхранят човечеството... В тази книга трийсет изключителни растения ни разказват за себе си и разкриват специалните си умения и стратегии за оцеляване. А във всяко от тях, както ще се уверите сами, има по цял свят за опознаване. Тук са обикновеният смърч и йерихонската роза, полярната върба, червеното мангрово дърво, гинкото, маслината, баобабът, гигантската секвоя... Пъстра ... |
|
|
"През пролетта на 1987 година в една от класните стаи на 111 -о училище на улица Стоян Милитару, момченце на седем и половина става от чина си и видимо неспокойно се отправя към бюрото на другарката Поп. Другарката Поп е дебела, прическата ѝ винаги е по модата, носи зелена риза с буфан ръкави и притежава впечатляващи мустаци. Момчето е дребно за възрастта си и изключително слабо. Стаята мирише на терпентин, паркетът изглежда влажен, над чина има портрет на другаря Николае Чаушеску, а до него стои знамето на Социалистическа република Румъния. Децата тъкмо са изпели химна на Републиката и в стаята е настанала ... |
|
|
Краят на 1995 година. На стария и болен Елцин му е много трудно да се откаже от властта, особено когато в обкръжението му всички го уверяват, че никой освен него не може да се справи с управлението на страната. Даже от болничното легло, след прекарания инфаркт, Борис Елцин продължава да настоява, че Русия не може без него. Привържениците му ще положат всички възможни и невъзможни усилия за да запазят свободата. И като че ли постигат победа. Но в крайна сметка се получава точно обратното на това, за което са се борили."Михаил Зигар написа най-интересната книга за руската революция - Империята трябва да умре . Сега е ... |
