В сборника "Пернишки разкази" са включени някои съвсем нови разкази, както и разкази, все още непубликувани в България, но излизали на английски език в книгите на Здравка Евтимова "Pale and Other Postmodern Bulgarian Stories", Vox Humana, 2010, Канада/Израел; "Carts and Other Stories", Fomite Books, 2012, САЩ и "Time to Mow and Other Stories", All Things That Matter Press, 2012, САЩ. Здравка Евтимова е родена в гр. Перник през 1959 г. Завършва английска филология. В България са публикувани няколко нейни сборника с разкази, сред които: "Разкази срещу тъга", "Сълза ... |
|
"Необикновено увлекателна книга. Най-важният етап в историята на Русия става ясен благодарение на това, че хората, творили тази история, са показани удивително живи; понякога направо ти се иска да им кажеш: "Не, не трябва, това е грешка, вие погубвате Русия!" Не мога да се сетя за нито една друга книга която така пълно, точно и мощно да представя на читателя смисъла на ключово историческо събитие." Владимир Познер, журналист и телевизионен водещ "Странно, че такава книга не е била писана по-рано. Спокойно, умно, пределно увлекателно изложение на събития, случили се преди сто години. Тази книга ... |
|
"Великолепни кратки биографии, представени в историческа последователност, които се отличават с драматичните си детайли и задълбочения анализ. Ерудираното и живо повествование оправдава очакванията, заявени чрез интригуващото заглавие. Дикьотер се е справил чудесно, създавайки рядко проникновена книга, написана с човечност, замах и неочаквани хумористични проблясъци." The Wall Street Journal "Сериозна, но оптимистична книга - доколкото изобщо е възможно една историческа творба да буди оптимизъм. Ако не друго, тя поне предлага известна историческа перспектива на читателите, когато решат да хванат в крачка в ... |
|
"Мощен, ерудиран разговор "за времето и за всичко". От Талес до Дельоз и от българската хроничност до идеята за федерална Европа. Тази книга реабилитира интелектуалния разговор в приспана България. Провокира и обогатява. Интелектуалната енергия на Андрей Райчев предизвиква възхищение. Независимо от всички мирогледни различия и предвидими несъгласия." Д-р Николай Михайлов "Живеем в свят без "защо". А смелостта да обобщава позволява на Райчев да бъде интересен обяснител, човек, който може да разкаже своите теории на широка публика. При това да ги разкаже така, че дори онзи, който не е ... |
|
Романът на Здравка Евтимова Една и съща река разкрива историите на три сестри - Люба, Сара и Пирина, които живеят в неголемия български град Радомир. Пирина пее - в песните ѝ няма мелодия, нито думи, но те лекуват тъгата; Сара често сменя партньорите си; един от тях издига църква за нея и когато самотните се молят там, скоро срещат любим човек. Люба чете толкова много, че отсъства от ежедневието и живота и това я прави привлекателна по някакъв нелогичен, но убедителен начин. Никога не влизаме в една и съща река. В книгата на Здравка Евтимова реката тече не както е решила вселената, а накъдето я водят песните на ... |
|
Как малките неща могат да доведат до големи промени? ... Малкълм Гладуел е роден на 3 септември 1963 г. в Англия, но когато навършва 6 години семейството му се премества в Канада. Завършва история в университета на Торонто, след което започва да практикува журналистика в различни канадски и американски издания. Пише за списание "Ню Йоркър" от 1996 г. Автор е на четири книги, които се радват на изключителен успех - "Повратната точка", "Проблясък", "Изключителните" и "Какво видя кучето и други приключения". "Удивителна книга, която ще ви накара да видите света по ... |
|
"През зимата има най-много работа. Тогава хората са най-премръзнали. Някои въздишат, облакътени по прозорците. Други стискат очи и броят овце до зори. А трети дори не броят вече - само гледат в една точка на тавана. Тогава Топлото човече тръгва по адреси. По прозорците, замъглени от въздишки, рисува сърчица. Сърчицето много помага! Веднага прави от тъжната въздишка щастлива. Топлото човече разпознава въздишките. Много е просто: тъжната въздишка е тежка, пада надолу и сякаш те дърпа след себе си. А щастливата е лека - лети нагоре и сякаш те дърпа след себе си!""Може би онези, които ме познават от моите ... |
|
Носител на наградата на "Nestle smarties prize" и на наградата "Blue Peter award" за най-добра книга за четене на глас. ... "На разходка в горите бездънни пое сам-самичко веднъж едно малко мишле..." Из книжката Пристъпете в приказната дъбрава и открийте какво се случва, когато съобразителното мишле застава лице в лице с лисицата, бухала, змията и един гладен Грузулак... В целият свят трудно ще се намери по-обичано чудовище от Грузулака . Още от първото ѝ издание през 1999 г., историята за срещата му с малкото мишле посред горските тъмни дъбрави си спечелва любовта на деца и възрастни ... |
|
"Детските стихотворения в тази книга приличат на светулки - леки и искрящи, те хвърлят светлина върху неща, които носят радост. Така неусетно учат детето да ги забелязва - и да не пропуска възможностите за щастие. Майсторството на Мария Донева пък ще му подскаже каква красота може да се крие в самия език, а и в собственото му въображение. Ще го научи да се вглежда, а вгледа ли се, ще види, че светулките могат да бъдат малки светещи ангели - обути с неговите протрити чорапчета. Рисунките на Елица Сърбинова са едновременно топли и изпълнени с простор - нейните герои се движат, общуват помежду си, чувстват се добре ... |
|
"Да разковаваш клетката на нетърпението, да се оттласкваш... Виж жеравът как се издига безмълвно, без усилие, той целият е въздух, изящна рана в синевата, а сянката му се стопява до точица, до лекота, до спомен, до слънчево петно в окото на момиче. Светът е рязък, дребен, безутешен и в гръдния му кош заспива болката, утихва приютена в старото дълбоко, когато се оттласкваш - жерав, избягал от дървената клетката на илюзиите. Най-после цял, безпомощен, отвъд." Ина Иванова Ина Иванова обича вятъра и вярва в езика на изкуството. Автор е на сборниците с разкази Право на избор и други проклетии (изд. Арс, 2009), ... |
|
Том единадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Верините бивалици, от една страна, са обикновени, като на всяко дете и юноша. Същевременно са безкрайно лични и неповторими, защото са пронизани, стоплени и осветени от една впечатляваща чувствителност и индивидуалност още на тия години. То си е Божие подадине, ген го наречи, среда, семейна атмосфера. От двегодишна помни как седи върху зелената възглавница в тесния кабинет на баща и - историка професор (само там палели през зимата) и наблюдава домашните му пантофи. Ще се чуди що за работа е неговата и с детска безцеремонност ще го ... |
|
Издаден през 1992 г., романът "Живи" за съвсем кратко време се превръща в един от най-популярните и най-превеждани китайски романи с продадени над петнайсет милиона екземпляра. С екранизацията му през 1994 г. режисьорът Джан Имоу печели Гран при от кинофестивала в Кан, отстъпвайки единствено на "Криминале" на Куентин Тарантино. Оттогава "Живи" неизменно попада във всевъзможни класации за най-добри книги, включително в престижния списък на ежеседмичника "Яджоу джоукан" за стоте най-добри китайскоезични литературни произведения на XX век. Книгата е част от поредицата "Отвъд& ... |