Това са пиеси, които съм писал вече като режисьор. Всички те са написани специално за Бургаския театър и поставени от мен на бургаска сцена. Смея да кажа, че тогава Бургаския театър беше в своя разцвет - с много разнообразен и силен актьорски състав и с един изключителен сценограф Тодор Станилов. ... |
|
|
Панчо Панчев завършва театрознание, но скоро след това излиза от ролята на квалифициран зрител и се гмурва вътре в сценичното изкуство като автор на пиеси. За няколко десетилетия светлините на рампата са огрели около 50 негови драматургични творби, най-успешно от които се играят комедиите му и заглавията, адресирани до детската публика. Освен в драматичните театри сюжетите и диалозите му често са намирали място в радиото и телевизията, над куклените паравани, като либрета на музикално-сценични произведения... Зрителите с чувство за хумор помнят "Има ли смисъл да утрепваме мечка?", "Вълци нема", " ... |
|
|
Роман за човек, който не живее според разбиранията на другите. ... "Изворът" е история за талантлив млад архитект, за безкомпромисната му битка срещу общоприетите стандарти, за експлозивната му любов към прекрасна жена, която привидно се опитва да го провали. Когато романът се появява за пръв път през 1943 г., дръзката и оригинална литературна визия на Ранд и нейната разтърсваща философия незабавно й спечелват световна популярност. Актуален и днес, както преди 60 години, това е роман за героя - и за тези, които искат да го унищожат... Алиса Розенбаум - Айн Ранд, дъщеря на петербургски аптекар, емигрира през ... |
|
|
Една жена търси всичко из Италия, Индия и Индонезия. ... Елизабет Гилбърт е млада омъжена жена, която не е щастлива от семейния си живот. След мъчителен развод и бурна любовна връзка тя е съсипана и объркана, но и свободна както никога преди. Лиз се отправя на едногодишно пътешествие в търсене на щастието и равновесието в живота си. Най-напред прекарва четири месеца в Рим, където учи италиански с помощта на красиви братя близнаци, въздържа се от романтична обвързаност (въпреки близнаците) и напълнява с десет килограма. След това прекарва четири месеца в ашрам в Индия, където установява, че за да постигнеш просветление, ... |
|
|
Документален роман."Всичко започва от интервю със съпругата на Райко Алексиев - Весела. И след него потича мътната река на миналото, излиза на повърхността, помита авторитети, лицемерие и наслагвания. Тази книга е плод на деветгодишно истинско журналистическо разследване. Текстовете в романа въздействат в няколко аспекта: историята - като факти и документи, личностите - като морал и поведение, и съдбите на стотици случайни и неслучайни хора - смлени от особеностите на времето." Мария Станкова "Горещо червено на Ивайла Александрова е художествено-документална книга за съдбата на българската интелигенция, ... |
|
|
Пълно издание. Второ преработено и допълнено издание. ... Романът Под игото е създаден в основната си част през 1887 - 1888 г. в Одеса, където Иван Вазов намира убежище след започналите в България политически гонения."Много скръб, много мъки изпитвах там по изгубеното отечество. Умът ми, сърцето ми, душата ми постоянно летяха към него. Но ето, дойде ми вдъхновението да напиша тоя роман и аз задишах пак въздуха на България." - разказва авторът. Но тази носталгия на духа е само последният емоционален стимул за появата на едно произведение, което Вазов просто не е могъл да напише. Защото то е ограничен израз на ... |
|
|
Четвърто издание. ... "...Асиова умее да завърти героите си във вихъра на греха и прошката. Мозаечният строеж на романа й оплита като в паяжина читателя, за да го накара да повярва, че и нашенските сюжети не са по-лоши от чуждите." Петър Величков, критик "...За първи път в нашата литература се отваря дума за сляпата и яростна българска черта след 1912 г., която се е стоварила върху главите на турци и помаци, виновни и невинни. Тук тях е употребила думата "оттурчване" - толкова разложка, толкова нейна и толкова точна, че сега на стари години не смея да я използвам, защото имам чувството, че ще ... |
|
|
"Живот с първия мазохист" е автобиографична книга, написана от съпругата на Леополд фон Захер-Мазох - Ванда. Увлекателно поднесен и изтъкан от противоречия, романът представя житейския път на семейството. В духа на BDSM практиките (субкултура, основана на еротичния обмен на власт), съпрузите подписват договор, регулиращ отношенията им, а цитираните желания на графа, известен с влечението си към нестандартни сексуални практики и игри, биха могли да послужат като наръчник за всеки изкушен мазохист. Самата Ванда е впечатлена от плахостта и ниското самочуствие на мъжа си, а от друга страна е и шокирана от желанието ... |
|
|
"Надявам се, че този мой обратен поглед не е само старческо бягство от тъгата на днешния ден. Може би той е опит да разбера нещо за себе си и за моето поколение. Мисля си: оня вечен въпрос на човечеството - "Кои сме, откъде идваме, накъде отиваме" - си задава поне веднъж в живота и всеки отделен човек. Тази книга е опит да отговоря на моето "Откъде Идвам"... Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: "Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб." Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот - това е вече друга тема. Ще кажа ... |
|
|
"Това зад мене расте, удължава се като сянка; това пред мен се изплъзва като риба от ръцете ми. Само острието на ума още ме брани и наранява, държи ме насила будна, крепи на върха си моя дъх, моя дух. Отиват си едно по едно сетивата - но умът ще затръшне последен вратата!" Станка Пенчева ... |
|
|
"Обичам те с дрехата си, която те докосва и с думите, които трудно намирам, обичам те с целия свят - защото си в него, с малкото си пръстче те обичам. Обичам те по навик - и като начеващо чудо, обичам те унизително, обичам те тържествуващо... Как още да ти го обясня? - Все едно, че пиша върху водата..." Станка Пенчева ... |
|
|
За писането, майчинството и харема вътре в нас. ... В своята лирична и елегантно написана автобиографична книга "Черно мляко" Елиф Шафак разказва за борбата между изкуството и дълга на жената да бъде майка, която започва да преживява още преди да се омъжи. След раждането на първото си дете писателката изпада в тежка следродилна депресия. По думите ѝ тази депресия я откъсва от единствената страст в живота ѝ, която дотогава е поставяла над всичко - да пише художествена литература. В "Черно мляко" Шафак говори за въображаем "харем от шест малки жени" или дребни Палечки, които по ... |
