Изключително ценни материали из живота на българите са побрани в двата тома на "Княжество България". Вторият том се отнася за периода от падането на българското царство под османско владичество до Руско-турската война. Авторът прави и очерк за последните български царе. По-обширно е писано за еничарите, защото са играли важна роля в държавния строй. Изложени са някои подробности за кърджалиите, за освобождението на Гърция и Кримската война, в които българите са взели участие, предлагат се също така и други интересни исторически сведения за въстанията след 1834 г., българските хайдути, преселването на черкезите в ... |
|
|
Съставител: Цочо В. Билярски . Книгата е част от поредицата "Библиотека Сите българи заедно" № 31а. ... "Всякога Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж за тях отваря такъв бой и че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото отечество и да ги преселва малко по-малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде добре и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за българи, ако и да е имала най-добри удобности за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си ... |
|
|
"B ръцете на любознателния, но и все по-взискателен читател е поредното издание на книга, която без преувеличение може да бъде наречена модерна историческа класика. Нейни автори са проф. Йордан Андреев и проф. Андрей Пантев от фалангата на легендарните университетски преподаватели по история, съответно във ВТУ Св. св. Кирил и Методий в СУ Св. Климент Охридски. Двамата учени са ярки личности със солиден обществен авторитет, при това водещи имена на българската историческа наука. Определена като историко-хронологичен справочник, книгата Българските ханове и царе от хан Кубрат до пар Борис III представлява научно- ... |
|
|
С поправки и добавки от самия автор. ... Преди близо 140 години младият чешки учен Константин Иречек написва "История на българите", която в началото на 1876 г. излиза едновременно на чешки и немски език. Наскоро след това се появяват два руски превода - единият на Ф. К. Брун и на българина В. Н. Палаузов в Одеса, а другият на проф. Яковлев във Варшава. Само след няколко години се появяват българският превод на Райнов и Бояджиев в Търново през (1886) и унгарският на Р. Майер през (1889). Така в навечерието на големите политически събития - Априлското въстание, Ботевата епопея, Руско-турската освободителна война, ... |
|
|
Създаването на История славянобългарска по времето и при условията, в които Паисий Хилендарски живее е изключителен граждански и книжовен подвиг. Подтикван от патриотизъм и от тревога за съдбата на българския род и език, чрез своята книжица, като възкресява славното минало на българите, Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основание за високо национално самочувствие и гордост. Един от най-важните му аргументи за това е дейността на Константин-Кирил Философ и на Методий. С оценките си за славянските първоапостоли той продължава средновековната традиция на преклонение пред тяхното ... |
|
|
След Косовската операция през 1915 г. този труд е първият строго научен опит за изясняване на отношенията между Руската империя и българския народ в периода 1455 - 1918 г. Използвани са автентични български документи, много шокиращи руски (Архив на външната политика на Руската империя, Държавния архив на Руската федерация и други), както и сборници с документи за международните отношения и за политиката на Русия, (Окупационния фонд за създаване на Руско-Дунавска област, Авантюрите на руския царизъм в България и други). Посочени са разтърсващи неизвестни (укрити или фалшифицирани) исторически факт от нашата история, които ... |
|
|
Николай Генчев (1931-2000) е български историк, член-кореспондент на БАН, професор, д-р на науките. Ректор на СУ (1989-1993). Носител на международната Хердерова награда (1989). Автор на десетки трудове в областта на новата и най-новата българска история. Значителен принос в развитието на българската историография за Възраждането имат такива известни български учени като В. Априлов, Т. Бурмов, Ст. Заимов, Д. Маринов, Д. Кънчов, Ив. Шишманов. Списъкът ще бъде непълен, ако не прибавим името на Николай Генчев. Макар да разполага със значителен научен потенциал, българската историография все още не е успяла да създаде ... |
|
|
Тази книга е като прозорче, през което надникваш и виждаш живата и пъстра картина на България в края на XIX век, виждаш и чуваш гласовете на своите предци, които, наивни и мили, току-що събудили се от дългото робство, като деца се радват на свободата си. Стефан Цанев Книгата се посвещава на 120-годишнината от смъртта на българския княз Александър I Батенберг. ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... Замисляли ли сте се какво точно знаем за историята си? Кои сме ние? Какви са нашите идентичност и произход? Учим и запомняме точни дати и имена, но доколко сме наясно, а и доколко ни е предоставена достоверна информация за причинно-следствената връзка? Тези и много други въпроси си задава Николай Колев, а в търсене на отговорите се ражда идеята за написването на книгата Българска история до XII век през погледа на старите автори. Окончателно завършена през 2014 г. и издадена през 2015 г., книгата пристига при читателя с твърди корици, облицовани с естествена кожа. Но специалността ѝ не ... |
|
|
Книгата, която държите в ръцете си, представя различен поглед към темата за произхода на българите и ранната българска история. От десетилетия нашата история се представя по един и същ начин - малка азиатска орда се разтваря в "славянското море". Ордата оставя немного следи в езика ни, включително имената "българи" и "България". Древните българи са наричани "тюрки", "памирци" или "монголци". Най-често обаче се твърди, че са били конници, чергари и тангристи. В последните години всички гореспоменати твърдения се оспорват. Почти всекидневно сме засипвани с хипотези, ... |
|
|
"Уважаеми читателю, Г. С. Раковски издава списанието Българска Старина за първи път чрез книгопечатницата на Стефан Расидеска в Букурещ през месец червен (юли) 12, 1865 г. Списанието е предвидено за публикуване на чисто научни изследвания, без да се занимава с политика и без да насочва публикациите срещу когото и да било. Фундаменталните изследвания по старата българска история в тази книга са: Основни начала на българската най-стара повестност. Българското старонародно вероизповедание. За древността на българския език. Преимуществото на българския език над староелинския, или истинският състав на елинския ... |
|
|
Издадена за първи път в Цариград в печатницата на Македония през 1869 г. Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев . ... "Тази книга, библиографска рядкост днес, е един изключителен паметник на българската култура. Написана е от един от най-образованите българи не само за времето си, но и до днес, владеещ езиците, говорени в Османската империя, тънък познавач на гръцки, старогръцки, латински и френски, завършил право в Сорбоната с подкрепата на Стефан Богориди, след което е негов частен секретар, управител на остров Самос, автор на Търговския закон на Османската империя, член на Висшия правосъден съвет на ... |
Книги
