"Световната криза" е определение, което Васил Радославов дава на Първата световна война и всички трусове, които тя предизвиква в тогавашния свят. Това е бурен период, в който България вижда възможност за решаване на националния си въпрос. Обикновено сме свикнали да свързваме тези събития само с онова, което се случва на бойното поле, но далеч от него се води една не по-малко тежка борба. Тя подготвя сцената, определя условията и налага резултатите - борбата на политиката и дипломацията. Книгата "България и световната криза" разказва точно това. Авторът ѝ проследява различни моменти от участието ... |
|
Второ допълнено и преработено издание. ... Настоящият учебник е предназначен за студентите от Биологическия факултет при Пловдивския университет Паисий Хилендарски и е съобразен с утвърдения учебен план на бакалавърската специалност Медицинска биология. Той може да бъде използван също от студенти в други специалности, обучаващи се във факултета, както и от студенти, изучаващи фармацевтична ботаника в Медицинския университет - Пловдив. Учебникът дава фундаментални знания в областта на ботаническата наука. В него са включени основни раздели от структурната ботаника, които обхващат цитологията, хистологията, ... |
|
Избухването на Илинденско-Преображенското въстание и драматичните събития около него насочват вниманието на стотици хиляди хора по света към съдбата на македонските и тракийските българи. Един от тях е американският журналист Алберт Сониксен. Каузата на освободителните борби в Македония го завладява и през 1907 г. той пристига в България. Остава почти цяла година в Кюстендил, за да научи български език, а след това заминава с редовен паспорт за Солун и Воден, където изчезва от очите на властта и минава в нелегалност, присъединявайки се към македонските чети. Този смел и неочакван подвиг на един американски журналист ... |
|
Сборник изследвания. ... Доц. д-р Огняна Маждракова-Чавдарова е родена в гр. Павликени. Завършва гимназия в София и Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Първоначално работи като извънщатен сътрудник към Музея за история на София, след това - в редакцията на списание "Радио". Кандидатства за докторантура в Института за исторически изследвания към БАН, където през 1973 г. защитава дисертация, посветена на делото на Г. С. Раковски и продължава проучванията си върху българското националноосвободително движение през Възраждането. Професионалният ѝ път е свързан с едно от водещите звена ... |
|
Македония е географско понятие. ... "След това г. Грунерт зададе на г. Михайлов въпрос относно етнографския характер на Македония, като каза, че при свои пътувания из Македония (по време на Югославия, когато той е бил кореспондент на ГТА в Белград), той е чул при запитвания на хора от народа, отговор: ние не сме нито сърби, нито българи, а - македонци. Г-н Михайлов веднага отбеляза, че този отговор се е дължал на страха на запитаните, дали нямат работа с някой сръбски агент или приятел; в такъв случай вече е достатъчен кураж да се заяви от някой "южносърбиянец", че не е сърбин. "Македония - заяви г. ... |
|
Тази книга е посветена на едно от големите български постижения в областта на лазерната наука и техника. Акад. Никола Съботинов е роден през 1941 г. в Бургас. През 1967 г. завършва радиофизика и електроника във Физическия факултет на СУ "Климент Охридски". Дипломната му работа е първата по рода си у нас в областта на лазерната физика. През 1967 г. става научен сътрудник по газови лазери във Физическия институт на БАН. Последователно защитава научните степени "доктор по физика" (1976) и "доктор на физическите науки" (1992) в Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) на БАН, а през 1993 г. ... |
|
В книжното тяло са събрани две книги. ... "Уроци по клане" и "Българските ужаси и Източният въпрос" излизат през 1876 - 1877 г., когато изстъпленията и зверствата на Османската империя в потушаването на Априлското въстание са стигнали връхната си точка. По това време средствата за масова информация вече са съществен фактор и за кратко време ужасяващите факти стават достояние на цялата образована общественост в Европа и САЩ. Сред най-изявените защитници на българския народ е Уилям Гладстон, един от създателите и идеолозите на Либералната партия, четири пъти премиер на Великобритания. Благодарение на ... |