Владетелският статут на св. Борис от 889 до 907 г. ... Тази книга разглежда един изключително важен и недоосмислен период от живота на св. Борис – времето след неговото замонашаване. От изследването на изворите става ясно, че и след приемане на монашеството (889 г.) Покръстителят запазва по особен начин своя владетелски статут и упражнява своята княжеска власт до края на живота си. ... |
|
Пътеводител по византийски Истанбул и околностите. ... За византийския Константинопол са изписани купища научна литература. Има и много пътеводители за турския Истанбул. Но тези две множества почти не се пресичат. Авторите на обичайните пътеводители по принцип са принудени да се ограничават с повече или по-малко бегло описание на забележителностите, учените-византолози не бързат да споделят откритията си със широката публика. В Истанбул не е лесно да се открие Константинопол: защото много от обектите са просто развалини, които едва ли ще кажат нещо на неподготвения пътешественик. Книгата, чийто автор е византологът ... |
|
Към формиране на реципрочния образ. ... Византийската империя е предопределена от географското си разположение да посредничи между Европа и Близкия изток, но и да трябва да се съобразява постоянно с противниците си и често да води войни на два фронта. Официалната идеология дефинира империята като сърцето на християнския свят, избрания съд на Божието благоволение, отвъд който всичко останало е периферия с различна степен на важност и цивилизованост. С течение на вековете империята, наследница на древния гръко-римски свят, ще трябва да премине през различни сложни взаимоотношения със своите непосредствени или по-далечни ... |
|
(9) Щом произнесъл този свой обет, Деций заповядал на ликторите да отидат по най-бързия начин при Тит Манлий и да му известят, че се е обрекъл на боговете в името на войската. А самият той с препасана по обичая на габийците тога скочил на коня в пълно бойно въоръжение и се понесъл в пълен галоп към ядрото на вражеския боен строй пред погледа и на двете войски, (10) много по-величествен, отколкото е присъщо на обикновен човек, изпратен сякаш от небето като изкупителна жертва за всеки божествен гняв, като сила, призвана да отклони гибелта от своите и да я насочи към враговете. (11) Неговата поява предизвикала страх и ужас, ... |
|
Стефан Симеонов е млад автор на историческа литература. При все това той е познат на аудиторията с голям брой статии в печата и в интернет издания. Магистър - икономист по образование, той от детска възраст чете исторически книги, като интересът му подчертано клони към антична история. Както се вижда от книгата му той предлага нов поглед и свежи идеи, но стъпващи на здрав научен фундамент и стабилна библоиграфия. При това лично е посетил много от музеите и забележителностите, упоменати в книгата, и е дискутирал с учени от кариерата, което е създало както личната ангажираност, така и специфичната изследователска стойност ... |
|
Настоящото издание запознава широката публика с всекидневния бит в древна Тракия. Акцентът е върху живота в днешните български земи през римската епоха (І-ІІІ в.), на места хронологическата рамка отива и в късноримската епоха (ІV в.). Изследването е и увлекателен разказ за това как са живели хората, обитавали тези места – траки, гърци, римляни и други по-малко представени етноси, влизащи в териториите на провинциите Тракия, Мизия, Долна и Горна Мизия и Македония. Основните теми, върху които е акцентувано, са природните ресурси от двете страни на Балкана, населението в този регион, етническият състав. Важна част от ... |
|
Книгата разглежда римските и ранновизантийските метални инструменти, открити на територията на България. Представените оръдия на труда са обсъдени с оглед на предназначението и мястото им в античното стопанство. Очертано е хронологическото и пространственото им разпределение в рамките на разглеждания период и територия. Проследено е наличието на приемственост между предримски, римски и средновековни инструменти от един и същи вид. Освен сечивата, в изследването са анализирани и съответни скулптурни и нумизматични изображения, както и данни от писмени извори. Има голямо резюме на английски език. Направената типология и ... |
|
В книгата са събрани най-значимите археологически паметници съхранявани в българските музеи - скулптури, маски, шлемове, съдове, фрагменти. ... |
|
От основаването на Града ... Тит Ливий (59 г. пр. Хр. - 17 г. сл. Хр.) - най-прочутият римски историк, е роден в град Падуа (Северна Италия). Неговата "История на Рим" е била и днес продължавала бъде едно от най-значителните произведения на античната литература. От всички 142 книга в първоначалния вариант на труда му до нас са достигнали само 35. Ливий живял и творил през епохата на Август - време на мощ, разцвет и експанзия на римската държава. Неговата история, макар и примесена с легенди и драматизирани епически мотиви, се смята за първокласен исторически извор. Тя е прозорец към римския дух благодарение на ... |
|
Второ преработено и допълнено издание. ... "... разкопките в Старосел ще бъдат признати за най-голямото археологическо откритие за годината в света... Старосел промени значително погледа ни върху тракийската класическа древност. От историческа гледна точка паметникът е първостепенен извор за историята на Балканите от втората половина на I хилядолетие пр. Хр."Д-р по история Лолита Николова ... |
|
Второ преработено и допълнено издание на фундаменталния труд на американския египтолог Джеймс Х. Брестед. ... Вече два века загадките около историята и културата на Древен Египет занимават любопитството и въображението на изследователи, учени и обикновени хора, представители на нашата, т. нар "Западна цивилизация". "Постоянно нарастващият брой на онези, които посещават долината на Нил всяка поредна зима, дори сам по себе си е фактор, който изглежда ще повлияе върху съвременния интерес към историята на Египет. Но освен тези наистина щастливи пътешественици, има още един кръг от хора, които започват да си ... |
|
"Това не е последователна история на династиите и народите на Древния Изток. Тук аз исках само да запозная всички, които прочетат тази книга, с живота и културата на двата най-велики народа, предшествували гръцката цивилизация. За всеки от тях аз съм избрал епохата, която ни е известна най-добре и от която са запазени най-много паметници: Египет - във времената на Рамзес ІІ (4 в. пр. Хр.) и Асирия - при управлението на Ашшур-бани-пал (7 в. пр. Хр.). При това аз постъпих като онези добросъвестни пътешественици, които не се втурват презглава да изследват нови страни, а преди да тръгнат на път, се осведомяват за ... |