"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
Тази книга се роди по Пътя Камино де Сантяго. Подарих си това несравнимо, щастливо, свободно, първично, трансформиращо преживяване по случай 50-тия ми рожден ден. А Пътят ми подари книга. Тя е едно от многото вълшебства, случили ми се по Пътя-живот. Аз вярвам в чудеса и не мисля, че те са нещо свръхестествено. Чудесата са под Път и над Път, стига да имаш очи за тях. А ако имаш и сърце, можеш сам да си чудотворец. ... |
|
Размисли по пътя за Сантяго де Компостела. ... Иван Драгоев е роден в София през 1971 г. Възпитаник е на НГДЕК “Св. Кирил Философ” и СУ “Св. Кл. Охридски”. Има магистърска степен по философия от Сорбоната и докторска степен по философия в България. В момента живее и работи във гр. Валенсия, Испания. "В този текст става дума само за две неща: за един човек и за един път. Човекът е, разбира се, авторът, а пътят има цел: той е ходът на едно популярно поклонническо пътуване. Фактически Иван Драгоев веднага превръща пътя не в движение нанякъде, а в срещи и случки, които биха могли да се схващат и като незначителни. При ... |
|
През 60-те и 70-те години, време на високоскоростно развитие за Корея, в сеулските заможни семейства е имало много слугини, дошли от провинцията без да имат ни най-малка представа какво ги очаква в столицата. Със своето трудолюбие те вършат цялата къщна работа, отменяйки напълно стопанките в богаташките домове, но в замяна не стават част от семейството, а мястото им си остава винаги в слугинската стая. Като фон на този автобиографичен роман служи сеулският квартал Ахьон-дон, в който авторката живее до деветгодишна възраст и в който петгодишното хлапе Чана, заедно с прислужницата Понсуни, отваря очи към света и към ... |
|
Истински ценни са онези книги, които ти внушават усещането, че ти сам си ги написал, книги, чрез които се себеизживяваш, себелегитимираш и себеотстояваш, чиито страници са съдби, съчовеци, животи, съдържащи и твоя живот. Такива са очевидно и страниците на Георги Марков . Настоящото издание има и друга безценна заслуга: то възкреси автентичността на репортажите, върна на читателя първоначалното, авторовото заглавие на ръкописа. Георги беше замислил своята поредица от есета като "Задочни репортажи за задочна България" с цел да се себеразграничи от една обезчовечена от деспотизма България, която вече не бе негова ... |
|
"Когато ме търсиш" е антология на съвременни автори от германската провинция Саксония-Анхалт. Антологията е част от съвместен проект с побратимения с Пловдив град Магдебург. От своя страна, в Германия издават антология на пловдивските автори. ... |
|
Истински ценни са онези книги, които ти внушават усещането, че ти сам си ги написал, книги, чрез които се себеизживяваш, себелегитимираш и себеотстояваш, чиито страници са съдби, съчовеци, животи, съдържащи и твоя живот. Такива са очевидно и страниците на Георги Марков . Настоящото издание има и друга безценна заслуга: то възкреси автентичността на репортажите, върна на читателя първоначалното, авторовото заглавие на ръкописа. Георги беше замислил своята поредица от есета като "Задочни репортажи за задочна България" с цел да се себеразграничи от една обезчовечена от деспотизма България, която вече не бе негова ... |
|
Уникално издание на забравения шедьовър на Димитър Талев , неиздаван от 1930 година. ... С трилогията "Усилни години" младият Димитър Талев прави опит да осъществи породилото се в него убеждение, че "требва да напише нещо големо за Македония". Илинденско-Преображенското въстание, озарило с пожарите си детството му, не му дава мира. И заедно с това разбирането, че това събитие трябва да бъде изобразено в по-широко белетристично платно. Така се ражда епическото романово повествуване - трилогията "Усилни години" - смел опит на младия автор да разкрие подготовката, кулминацията и поражението на ... |
|
Историята на една река. ... Река Инд извира в Тибет, тече на запад през Индия и на юг през Пакистан. От хилядолетия реката е почитана като божество, от столетия е използвана като средство за имперска експанзия. "Империите на Инд" повежда читателя срещу течението и назад във времето, за да преброди повече от три хиляди километра земи и над пет хиляди години история. Алис Албиния е родена през 1976 г. в Лондон. Следва английска литература в Кеймбридж и история на Южна Азия в Института по ориенталистика и африкански изследвания. Две години работи в Делхи като журналист и редактор. Дебютната ѝ книга " ... |
|
Редакция и съставителство: Невена Дишлиева-Кръстева. ... Двайсет и две истории, посветени на миграцията, дома, корените и чувството за принадлежност. Двайсет и два разказа от първо лице, които дават различни, но допълващи се отговори на цял куп въпроси: Как се живее на място, където не си роден? На какъв език се карат децата ти? Къде се "връщаш" и къде се "прибираш"? Променя ли се смисълът на думата "емиграция"? Какво ти е струвало да тръгнеш и какво е щяло да ти струва да останеш? ... |
|
Романтика и поезия вплетени в изповеди за истините в реалния живот. ... Драматична и поетична е сагата за голямо индийско семейство. Едно момче попада във фамилията и променя както своята, така и съдбата на едно от момичетата в рода. Двамата растат заедно, но когато бащата забелязва, че между децата се заражда нещо повече от приятелство, той се намесва и променя хода на събитията. Поне така смята загриженият родител. Съдбата е решила друго. Тя си играе с живота на младите, поставя ги на изпитания и най-вече проверява силата на любовта им. Младежът отива при астролог да му изготви хороскоп, но не знае рождената си дата. ... |
|
"Романът Последна стъпка е монотонно болезнен: стъпваш изречение след изречение - все стабилни и еднозначни - и изведнъж усещаш под читателското си ходило изречение, което,като отлепена плочка от тротоар, те опръсква с калта на живота. Българският живот. Животът на моето поколение. И моите собствени тайни започват да се боричкат не на шега с откровеността, с неприятната откровеност на Йордан Славейков, докато се предадат в битката с този текст. Докато приемат настървените истини в Последна стъпка - не само истини за карантията на Прехода, но и за моята собствена самота и моя собствен страх. И за мен основният въпрос ... |