В двете части на животоописанието си известният наш биолог Петър Берон разказва за природата, археологичните паметници, планините в различни страни на Европа, Африка, Азия, Южна Америка, Австралия, които е посетил, където е живял и работил; за приключенията си при пътуванията из тези страни, за срещите си с хората там и за впечатленията, оставили у него тези срещи. Не е подминато, естествено, и участието му в политическия живот на страната. ... |
|
|
Петър Кирилов Берон е роден на 14 март 1940 г. в София. Завършва биология в Софийския университет, от 1963 г. е на работа в БАН. От 1993 до 2005 г. е директор на Националния природонаучен музей. Изучава паразитните акари и фауната на пещерите и високите планини във всички страни на света. Пътувал е по цял свят, работил е в национални паркове на Африка. От 1985 г. е председател на Българската федерация по спелеология, от 2002 г. - председател на Балканския спелеологичен съюз. През 1990 -1991 г. е народен представител в Седмото Велико народно събрание и председател на Координационния съвет на СДС. В 40 -то Народно ... |
|
|
Малко е да се каже, че това са лични спомени - те са енциклопедия на най-ценното в историко-етно-социален план, което една чужденка е видяла, пресъздала и възвеличила. Забележително е нейното отношение към природата ни, която нарича магическа, към диханието на Розовата долина, към културното наследство, което София притежава като безценен ореол на мъдрост, поетичност и надежда. Атмосферата на книгата ще изненада скептиците, които са вечно недоволни от държавата ни."Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на запад и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие ... |
|
|
Биографичен роман за големия български художник Никола Манев. ... Париж ме направи българин. Тук разбрах, че ние имаме качества, които французите нямат, че сме по-чувствителни, по-сърдечни и по-топли от тях. Че се влюбваме на мига, а там едно приятелство се планира и готви двайсет и пет години. Ако съм постигнал нещо във Франция, ако имам някаква тежест, ако по света моите картини носят радост на всякакви хора и раси, то е, защото съм български художник. Първата си картина в Париж продадох за каса бордо, а втората - за кожено яке. Нямах самочувствие, идвах от свят, който тук считаха за второ качество. Но мина време и ... |
|
|
Крилати юнаци, великани, птицехора и исполини по нашите земи. ... Кои са Божиите синове, заради които Господ изпраща Големия потоп на земята? Има ли оцелели от тайнствената кръвна линия, за която се разказва в Стария завет? Чии наследници са траките и защо гърците ги наричат гиганти? Възможно ли е легендите за Крали Марко, Демир баба и Ерим папа да ни разказват за същества със същото ДНК? Кои са крилатите юнаци и защо на небето се раздават крила? И още по-важното: защо на територията на Балканския полуостров има толкова много следи от странно високи и крилати същества? В новата си книга "Прастари времена" ... |
|
|
"Чудовището" - роман за старостта, която настъпва, и за младостта, която не иска да си тръгне. Когато четях ръкописа на Владимир Зарев, нещо в него ми напомни за "Страданията на младия Вертер" от Гьоте - една емоционална и въздействаща книга. В "Чудовището" също има много емоции. Заедно с това обаче, написаното често ме препращаше към "Записки от подземието" на Достоевски. Тоест, към човека в неговата противоречивост и двуполюсност. От една страна, са симпатичните, красиви черти, които той носи в себе си, а от друга - онова "черно пространство", което също съществува в ... |
|
|
Понякога разумът от "Любомъдрие на историята" изпада в странно противоречие с нейната загадъчна душа, което не е причина да бъде отречена. Ако някой съвременник се оплаква, че не може да разбере постъпките на предците, то това съвсем не означава, че всички трябва да се откажем от мисловното и духовното общуване с тях. Най - напред нека намерим онова, което ни сближава и хвърля психологически мост между поколенията и ги свързва в обща историческа съдба. Задочното опознаване на добродетелите, нравите и преживяванията на нашите предшественици ще ни позволи да разберем и себе си. Нека се опитаме да се пренесем ... |
|
|
Медицината на бъдещето, пътят към светлината Енергията на мечтите и сътворението на живота ... "Нестандартен. Непредсказуем. Не съвсем земен. Посетил места, където допускат само посветени."Даниела Кънева, журналист от БНТ На 28 януари 2000 г. знаменитият Ернст Мулдашев , който твърди, че корените му са български, извършва първата в света трансплантация на око. Що за "птица" е този българин, който затваря последната страница на ХХ век? Кой е той – велик мистификатор, учен, пътешественик? Изобретенията на учения са патентовани в над 50 държави. Пътешественикът открива в Тибет следи от предишни човешки ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... В томчето поетът е представен с избрани стихове и поемите "Родина" и "Дни на проверка"; редове от биографията и статии от Андрей Германов , Минко Николов и Панко Анчев . Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
Том седми от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Най-често съм принудена да отговарям тъкмо на въпроса за раздвоението между историческата наука и художествената литература, дори - административно. Вярно е, че съжителството между двете ми професии е необичайно преди всичко с това, че всяка от тях е всепоглъщаща и особено ревнива към всичко останало. Неслучайно точно всред учените и всред творците най-често се срещат мономани, хора, обсебени от една идея. Такъв е характерът на самия им труд. Но, от друга страна, случаят не е безпрецедентен, дори напротив, имало е многобройни подобни ... |
|
|
Том шести от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Опознай себе си!" - заповядвал един от първите европейски мислители на своите ученици. Още Сократ се усъмнил в аксиомата, че нашето аз и истината за него са идентични. Ще се уверим колко прав бил мъдрецът, ако вникнем в чия да е автобиография. Излиза, че човек не може да разсъждава, без да твори. Никоя частна истина не е огледало на действителността, тя е относителна. Затуй автобиографията и автопортретът не са повече от мнението на някого за себе си. Затуй биографията и портретът са мнението на другиго за оногова. Те могат да бъдат ... |
|
|
Популярен историк, с широки интереси в полето на историята, политически ангажиран и активен, противоречив, обругаван от едни и възхваляван от други, Божидар Димитров отново ни провокира – този път, като публикува досието си на сътрудник на Държавна сигурност. Автобиографичният разказ, предхождащ документите, налага тезата: "Аз не бях доносник, а разузнавач. Работих за интересите на България!". "Като изворовед знам, че мемоарите са най-ненадеждният извор за историята. Защото пишещият ги дори неволно гледа да се представи в добра светлина. Затова публикувам и документите от служебното си досие – ако някой ... |
Книги
