История, белязана от родово проклятие, кърваво злато, греховна любов, кръвосмешение, убийство... Сюжетът се разгръща във времевата рамка от 30 -те до 80 -те години на миналия век. Животът на героите протича на фона на масовата колективизация на българското село - къде доброволна, къде насилствена, и в следващите години, когато въпреки нахлузената кадифена ръкавица железният юмрук на комунистическия режим продължава да мачка човешки съдби. Близките приятелки Цвета и Таня, чието израстване от момичета до зрели жени проследява повествованието, са основните разказвачки на историята, макар че в нея се чуват и други гласове. ... |
|
Юбилейно издание. ... Луксозно факсимилно издание по случай 260 години от написването на "История славянобългарска" и 300 г. от рождението на нейния автор Паисий Хилендарски . Изданието с превод на съвременен български език включва факсимилно цветно копие на оригинала на "История славянобългарска", което се съхранява в манастира "Св. Георгий Зограф" в Атон - Гърция и адаптация на съвременен български език. Специално за юбилейното издание е включена встъпителна студия от академик Иван Радев . ... |
|
"Ако си представим всички съботи през 1982 -ра като един-единствен ден, то срещнах Трейси в десет сутринта в онази събота, както вървяхме по песъчливия чакъл на църковния двор, всяка стиснала майка си за ръката. Имаше още някакви момичета, но по очевидни причини двете с нея се забелязахме взаимно, отчетохме сходствата и различията типично по момичешки. При нас оттенъкът на кожата беше съвсем еднакъв, сякаш и двете бяхме изваяни от един и същ светлокафеникав къс - и луничките ни се скупчваха на едни и същи места, бяхме еднакви на ръст. Само дето моето лице изглеждаше унило и меланхолично, с издължен сериозен нос, а ... |
|
"Софийските истории са многобройни, често потайни и винаги интригуващи. Особено когато са разказани от Тони Николов с неговата неподражаема проницателност. Преди година той ни поднесе 20 виртуозно разказани истории. Ето че вече е събрал нова колекция от малки бисери. В този сборник с 20 истории отново се разкрива една София, за повечето от нас едновременно позната и непозната. По странните прищевки на съдбата той изгражда един невидим град, по чиито улици ние се движим, но чиито отдавнашни обитатели не помним и не познаваме. А той ни дарява със своята необикновена способност да прониква в къщи, разрушени от ... |
|
"Сигурен съм, че всеки хуморист, независимо от калибъра му, си е мечтал да напише своята автобиография - така, както са го направили Марк Твен , Бранислав Нушич , Уди Алън ... Или Великия Чаплин. Не суетата да наредя и себе си сред великите хумористи е причината за тази автобиографична книга. За 40 години писане и 60 години живот с (и сред) писатели разбрах, че суетата е най-големият враг на писателя. Написах я, за да разкажа не толкова за себе си, колкото за шегите на времето. И за хумористите, от които съм се учил. На живота гледам леко (по-често лекомислено) - така съм устроен. От дете, та до днес, се смея и ... |
|
Дните И така си минават дните, някой пада, друг полита, и никой не разбира. Е, да де - някои разбират, и разговарят по темата, поръчват си кафе за из път, обещават да продължат разговора, ще се чуят. Константин Трендафилов ... |
|
Още приживе Майстора е приет за класик, патриарх не само на движението за Родно изкуство или Роден стил (както го нарича още през 30 -те години Чавдар Мутафов), но и за кулминация на цялата българската живописна традиция (според определянето на Кирил Кръстев) наред с Боянския майстор и Захарий Зограф. "Фигурата на Владимир Димитров-Майстора стои самотна на фона на нашето изобразително изкуство" с такива постижения, които го отделят рязко от всички останали, коментира през 1952 г. Борис Колев. "Изкуството на Владимир Димитров-Майстора се рязко отличава от всичко, правено у нас в тази област през последните ... |
|
Малко е да се каже, че това са лични спомени - те са енциклопедия на най-ценното в историко-етно-социален план, което една чужденка е видяла, пресъздала и възвеличила. Забележително е нейното отношение към природата ни, която нарича магическа, към диханието на Розовата долина, към културното наследство, което София притежава като безценен ореол на мъдрост, поетичност и надежда. Атмосферата на книгата ще изненада скептиците, които са вечно недоволни от държавата ни."Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на запад и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие ... |
|
След случайна среща с мистериозна португалка учителят по древни езици Раймунд Грегориус внезапно изоставя подредения си живот, за да започне нов. Тръгвайки по следите на Амадеу де Прадо - (измислен) португалски лекар и есеист, чиито писания изследват идеите за самотата, смъртността, смъртта, приятелството, любовта и лоялността, - той хваща нощния влак за Лисабон. Грегориус е обсебен от книгата на Прадо и нетърпеливо се опитва да разбере живота на автора. Тези разследвания го превеждат през цял Лисабон и го срещат с хората, чийто живот е бил преплетен с този на Прадо. Постепенно се очертава образът на един необикновен ... |
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
Не ви познавам е своеобразно продължение на Поразените . Действието му се развива в наши дни, но нишките не са прекъснати. Александра вече не е дете. Върху нея се стоварва тежестта на миналото. Деветосептемврийският манталитет е дълбоко прикрит, но просмукан в обществото. Той е чакал своето време като чудовище, притаявало се дълго в укритието си, което сега спокойно може да показва хищническите си зъби, да ръмжи, да заплашва и да разкъсва."Поразените е триптих на пролетта. Както в някои фламандски платна страничните крила се затварят, за да разкрият другото, по-голямо изображение: в този случай това е портретът на ... |
|
Кла, учител по религия от Енгадин, решава да прекара една зима в Истанбул. Той е получил стипендия, за да работи върху изследване свързано с Константинополската мисия на Николай от Куза. Но той е в Истанбул и защото има нужда от рефлексия по отношение на собствения си живот. След среща с младия турски сервитьор Баран двамата се потапят в града: скитат из уличките и пазарите, седят край морето и в кафенетата, посещават заедно хамам. В разговорите им късносредновековният свят с неговото разделение на Източна и Западна църква се сблъсква директно с културно разделения Истанбул на настоящето. По време на таен дервишки ритуал, ... |