Книгата е написана въз основа на теренни проучвания в Странджа и на материали, събрани от бежанците от Източна Тракия, прокудени оттам през 1913 г. Тя разкрива уникалния народен календар и свързаната с него богата обредност на българите от цяла Югоизточна Тракия. Народната култура и фолклорът на българите от Странджа и Югоизточна Тракия възпроизвеждат редица реликти от мирогледа на древните траки с елементи от дионисиевите мистерии, на ранното християнство от времето на Св. Константин, както и на средновековната българска културна традиция. ... |
|
Книгата разкрива историческата съдба, културно-историческото наследство и богатата народна култура на царибродските българи от епохата на Възраждането до наши дни. След Първата световна война по силата на Ньойския мирен договор Цариброд е откъснат от България. Българите в Цариброд съхраняват своята национална идентичност и се противопоставят на опитите да бъде променено народностното им съзнание. Мнозина от тях емигрират в България и създават свои землячески общности. Временното възвръщане на Цариброд в пределите на българската държава през периода 1941-1944 г. възражда в него българската просвета и културни традиции. ... |
|
Стоян Райчевски е автор на много научни изследвания в областта на етнологията и историята на българите, на културно-историческото наследство и етнодемографските процеси по българските земи. Авторът проследява традиционните връзки между евреи и българи от времето на първите контакти между тях до наши дни - най-ранните заселвания на евреите на територията на днешна България и взаимоотношенията им с българите в средновековната и в съвременната българска държава, участието им в българското освободително движение и във войните, които България води за националното си обединение, активната роля на българските евреи пред ... |
|
Интересът към темата за сакрализираната змия - змей датира отдавна в българската етноложка и фолклорна литература, както и в литературата на науките за древността. Първите етнографски изследвания на този митологичен персонаж се отнасят към втората половина на XIX век и принадлежат на П. Р. Славейков и Е. Каранов. ... |
|
Културата в широкия семиотичен смисъл на думата се разбира като система от установявани между човека и света отношения. Фолклорът е народното творчество онова, което няма ясен автор и точен времеви маркер на създаването си. ... |
|
Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през XX век ... С подписване на Берлинския договор през 1898 г. се ревизира Санстефанският мирен договор, в резултат на което България е разпокъсана. Княжество България и Източна Румелия остават в границите на съвременна България, но останалите територии от Санстефанска България са завинаги откъснати от родината. Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя, Пирот и Враня се дават на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния. През 1912 г. Егейска Македония попада в границите на Гърция. Вместо свобода на егейските българи, съдбата отрежда жестока участ, ... |
|
Монографията е етноложко изследване на специфичното експониране на репродуктивните и вегетативните цикли в традиционната култура. Негов обект са сезонната ритмичност на поредните раждания в част от живата природа (при домашните животни и културните растения) и съотнасянето им с ритъма на човешкото възпроизводство. Чрез ритъма на живота се търси спецификата на българската култура в потока на балканската традиция, в която са отпечатани изконните поминъци на народите от региона – земеделието и овцевъдството. В книгата е използван материал от традиционната култура на българите, на други балкански народи и на балканските ... |
|
Сборник в чест на Стефана Стойкова ... Този сборник е съставен по идея на секцията за словесен фолклор в Института за фолклор при БАН и е израз на дълбоко уважение и признателност към Стефана Стойкова - изтъкнат изследовател на българския фолклор и на народните ни традиции. Сборникът включва 30 статии и подробна библиография на трудовете на Стефана Стойкова. Той е твърде разнолик и по съдържание, и по приложените изследователски методи. Като се опитват в различна степен да влязат в диалог с идеи и разработки на юбилярката, авторите представят всъщност разнообразието в българската хуманитаристика, привлекателното съчетание ... |
|
Изданието "Странджански фолклор" съдържа 805 народни песни от Странджанския край (митически, обредни, коледарски, на филек, лазарски, великденски, гергьовски, панагирски, нестинарски, любовни, сватбарски, семейни, за робството, хайдушки и комитски, за войните, за младежки задявки, детски), 66 броенки, 655 пословици и поговорки, 15 баяния и заклинания, 17 поверия, 45 приказки, предания и легенди, както и спомени за Освободителната война 1877 - 1878 г., за Преображенското въстание, за двете балкански и Първата световна война, за събитията 1923 - 1925 г., за опожаряването на с. Евренозово и прогонването на жителите ... |
|
Истории и легенди за градежа и чудесата в родни църкви и манастири. ... Ирина Пеева, автор на тази малка книжка, е събрала не само легендите за Божиите чудеса, сторени за народа ни. Тя е вложила тук своята вяра, любов и родолюбие. Разказите са земни и човечни, и същевременно божествени и мистични. Страница след страница пред очите ни се отварят дверите на християнството и разказват за времената, в които българите успели да съхранят своята вяра въпреки тежките изпитания, през които трябвало да преминат. Увлекателните разкази за 33-те български манастири ще ви докоснат и ще ви обогатят със своята фактологична яснота и ... |
|
Краят на Демагогията? ... Дългогодишният преподавател в АОНСУ и в Европейския колеж, както и в други висши учебни заведения, анализатор и публицист, геополитик и политолог, доц. д-р Валентин Вацев е име, което най-малко се нуждае от представяне. Книгата, която читателят държи в ръцете си, е талантливо и своеобразно продължение на вектора, заложен преди повече от век от М. Пруст в неговия роман "По следите на изгубеното време". В български условия "Хроники на безвремието" са психограма на загубените 30 години от осмисления национален живот, които свикнахме да наричаме "преход". Статиите в ... |
|
Островът, който уби свободния човек. ... За разлика от военновременните концлагери, "Белене" функционира през един 40-годишен мирен период - но в перманентна война на тоталитарната държава срещу една или друга група от собственото ѝ население, в непрестанна насилствена промяна на обществото и човека. За цялото съществуване на концлагера "Белене" през него преминават над 15 000 души - 11 000 без съд и присъда и 4000 затворници (1952 - 1953 г.). Това са голяма част от най-авторитетните в своята среда, най-непримиримите към налагания нов ред личности. Борислав Скочев вади на бял свят цялата ... |