Истории и легенди за градежа и чудесата в родни църкви и манастири. ... Ирина Пеева, автор на тази малка книжка, е събрала не само легендите за Божиите чудеса, сторени за народа ни. Тя е вложила тук своята вяра, любов и родолюбие. Разказите са земни и човечни, и същевременно божествени и мистични. Страница след страница пред очите ни се отварят дверите на християнството и разказват за времената, в които българите успели да съхранят своята вяра въпреки тежките изпитания, през които трябвало да преминат. Увлекателните разкази за 33-те български манастири ще ви докоснат и ще ви обогатят със своята фактологична яснота и ... |
|
|
Те са страховити, опасни, смъртоносни. Не оставят следи, но очертават пътищата на историята. Безмълвни и подмолни са, но играят главна роля в литературата, филмите и новините. Обсебили са ежедневието ни, едновременно ни очароват и плашат. От векове отровите са познати като любимо средство на безскрупулните владетели за преодоляване на пречките по пътя към властта. С тях си служат знайни и незнайни отровители, когато искат да се освободят от врагове. Десетки растения, гъби и животни от древността са били ценени и почитани заради отровата, извличана от тях. В съвременността с развитието на технологиите се появяват все по- ... |
|
|
Настоящият том събира вече публикувани материали, които авторът е обединил, за да засвидетелства несекналото внимание, започнало от първоначалния интерес към историографията, възникнал още в университетските години, към философията, естетиката и средновековната семиотика. Обединени са изследванията в областта на средновековната естетика, в частност тази на Тома от Аквино, както и проучванията в областта на семантиката върху дървото на Порфирий; върху средновековния късмет на Аристотеловата трактовка на метафората, многостранни търсения върху езика на животните, фалшификацията, техниките за рециклиране през Средновековието, ... |
|
|
Историческо разследване. ... Не е задължително човек да бъде значима обществена фигура, за да се изкривят за добро или за зло делата му. Мащабът на деформацията обаче е правопропорционален на величината на дееца. Емблематични са случаите на колосите Левски и Ботев, за които са изказани и притурени толкова недомислици и глупости. И за Стамболов са ни нужни повече от две ръце, за да отброим с пръстите им всички исторически несъответствия, които му приписват. Той има своето място, постижения и заслуги в историята, но те не ни освобождават от задължението да не подминаваме със снизхождение неговите грешки и провали, ... |
|
|
Написана около 448 г. ... "Драги читателю, Това е един уникален документ, писан от високообразования Приск. Императорът на Източната римска империя Теодосий I изпраща през 448 в Панония, в столицата на Атила, приятеля на Приск Максимин. Приск заминава заедно с него като секретар и съветник на пратеничеството. В единствения запазен до нас разказ на този свидетел, разговарял с Атила и с неговите пълководци, виждаме будно око и любопитен поглед. Разказът му е изпълнен с подробности, показващи високоорганизирана държавна структура, нрави и обичаи, разпознаваеми и днес в българските и славянските народи. "Именникът ... |
|
|
В поредицата си "Дълг и чест" издателство "Захарий Стоянов" представя книгата на Стоян Райчевски - "Дълг и чест: Момчил войвода". В тази книга, драги читателю,ти се срещаш с прославения Момчил войвода, който създава независимо българско владение в Беломорието и Родопската област със столица Ксанти. Авторът Стоян Райчевски разкрива как Момчил войвода пръв на Балканите осъзнава опасността за християнските държави от появилите се в Тракия османски турци и загива в битка с тях и съюзника им Кантакузин. Героичната му смърт на брега на Бяло море остава трайни следи в историческата памет и във ... |
|
|
Съставител: Цочо В. Билярски. Книгата е част от поредицата "Библиотека Сите българи заедно" № 31а. ... "Всякога Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж за тях отваря такъв бой и че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото отечество и да ги преселва малко по-малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде добре и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за българи, ако и да е имала най-добри удобности за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си ... |
