Златомир Златанов не е само едно от най-значимите имена в българската литература през последните две десетилетия на ХХ век, автор на емблематични за нейните развойни тенденции книги, той - и като поет, и като прозаик, и като есеист - изразява най-представително модерния обрат на нейното развитие. ... |
|
"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
"Аз искам да те помня все така, със саморъчно свитата цигара (машинката , донесена от ГеДеРе) със стеснението и ученичките учудени Това ли е е поетът да се запомня искам все така учуден как езикът ни сънува без да ни е виждал някога да мъмря все така жена си за салатата. Защо си сложила оцет в доматите с приятели да псувам Любо Пенев (жена ми и въпросният не се обиждат те знаят че такъв е ритуалът) а накрая да въздъхна и попитам. Кога ще се качим на Витоша? Защо кой ще ме запомни ако сам от себе си се разделя" ... |
|
Село в Южна Италия през 40 -те и 50 -те години на миналото столетие, белязани от войната и от борбата на селяните за права върху земите. Две сестри - едната свенлива и заекваща, другата прелестна и устремена към цветен и пищен живот. Майка, която отдава тялото си на един благородник, за да спаси своята челяд от глад. Баща, поборник за справедливост. Съдбините на едно семейство през погледа на по-голямата дъщеря като малко момиче, девойка и зряла жена. На този бурен фон е разгърнат дълбоко човешки, изповеден роман в женски род, който докосва и вълнува. С чувствителни сетива за социалното разслоение в обществото, с ... |
|
"Колко различна е новата самота не прилича на никоя от предходните камерни каменни самоти колко е шумна не разпознавам дори собственото си мълчание." Илко Димитров Прозрение с птица По някаква причина из плетеницата от птичи гласове Започнах да чувам само един, определено различен От останалите, сякаш нарочно лишен от мелодия, Дълбок и монотонен, стряскащо монотонен. Слушах няколко минути и изведнъж осъзнах, Че това, което ме бе привлякло, което се бе открило От всички останали птичи гласове, не може да се слуша Самостоятелно, ще се побърка човек от тази Монотонност и дълбочина. В плетеницата от гласове ... |
|
"В началото на тази книга "зреят осем обли молитви", в края осем ръбести метаморфози пренареждат света от вчера и утре. Междувременно на една невидима поднебесна тераса някъде между Женския пазар и Халите едно малко момиченце проговаря - не, изкрещява "айдаааа" - първа дума, първо "хайде" и колелото на времената се завърта бясно. Арахна, гениалната наказана тъкачка, е бунтарка в провинциален техникум; Филомела гримира следите от домашно насилие; Ио е еманципирана мигрантка; Ниоба скърби заедно с майките след стрелбата в Дънблейн... Кога за последно сте чели старогръцките митове? А кога ... |
|
"Николай Атанасов извежда присъствието на гей-поезията в българската литература до степен, отвъд която вече не можем да се преструваме, че "такова нещо" не съществува, или пък, че ако съществува, то все пак няма значение... Първата силна проява на българската гей поезия!" Милена Кирова ... |
|
"Не исках да се връщам нито в социализма, нито в началото на демокрацията, но времето, изглежда, е такова нещо, че не позволява да захлопнеш врата след себе си. Историите стояха на прага, чакаха от години, ставаха по-плътни и тежки и затова, колкото и да ги отлагах, не-битието не успя да ги отнесе и разпилее. Случват се в определени отрязъци от времето с техните особености, а те все още са твърде наблизо, все още дишат във вратовете ни, толкова са великолепно абсурдни - как днешното момиче ще повярва, че заради връзка с човек от капитализма ще я заплашва изключване от университета и от комсомола, че заради това ще се ... |
|
Техният полубрат И си играем на стъклени топчета, прокопаваме тунели в земята, пръстта е ледена. Студено е да играеш навън, да играеш фигура, да побутваш топчета, толкова малки, тежат тонове. Аз съм направен от смола, а другите са стъклени. Александър Байтошев ... |
|
Поради многото разкази за селото в българската литература, винаги се налага да се направи уточнение, когато става дума за кратки градски. Е, тези са точно такива – категорично софийски, писани на живо, за да се изживее този град както никога досега. Все едно центрираш Google Earth върху София и приближаваш докъдето си поискаш (пилоните на НДК, апартамент в Надежда, подлеза на Софийския) или пък се отдалечаваш (до България като цяло, до островите на сентинелците в Бенгалския залив, че и още по-далеч в пространството и скречовете на времето). Защото един град може да се разкаже най-добре именно в сборник с разкази. Особено ... |
|
Старогръцките легенди и митове са мъдри предания за всесилни богове, смели герои, чудни същества и коварни чудовища. В тези невероятни истории безсмъртните божества, от чиято воля зависи съдбата на хората, са красиви и грозни, благородни и коварни, смели и страхливи, щедри и алчни, великодушни и злопаметни, милостиви и жестоки, състрадателни и отмъстителни. Те се борят помежду си, наказват онези, от които са недоволни, и възнаграждават любимците си с победи в страшни битки и изпитания. За Николай Кун Николай A. Кун (на руски: Николай Альбертович Кун) е руски историк и писател, известен с проучванията си върху ... |
|
Книгата се предлага и с аудиокнига "Химн", озвучена от Татяна Лолова . ... "Химн" е антиутопичен разказ за тотално колективизирано общество, чиято истинска цел е убийството на човешкия дух. Това е първата творба на Айн Ранд , в която тя прави ясно разграничение между колективистичните ценности на равенството и братството и продуктивните ценности на постиженията и индивидуализма. Произтичащите от приемането на колективизма като морална ценност последици са показани с изключителна прозорливост ("Химн" е написан преди известните антиутопии на Джордж Оруел ). Истински блиц-манифест на ... |