В "Голгота", том трети от петтомното издание с избрани съчинения на Павел Матев , лирическата биография на големия ни поет следва драматичните поврати на последните две десетилетия - площадната надменност, покъртителната орис на обикновения човек, самотата на истинския поет в битката му за извечните опори на Отечеството и на българската душа. Магичността на неговото слово превръща стиховете му в естетическа материя с най-висока стойност. "В гордия покой на самотата ангели - пазители стоят и внушават мълком на душата как начева притеснен стихът. Как поникват звуци премълчани, как нестройно се преплитат те - ... |
|
Книгата представя ръкописи на Павел Матев . В книгата на лява страница е представен ръкопис, а на дясна - печатан текст на съответното стихотворение с бележки след текста. Изданието само подпомага изследователите на Павел Матев, както и обогатява библиотеките на неговите ревностни почитатели. ... |
|
Последният том от избраните съчинения на Павел Матев съдържа най-интересното от проведените с него разговори и интервюта, част от анкетата, осъществена от Ваня Георгиева, словото на твореца на поетичната вечер в Стара Загора по повод 80-годишнината му, както и написаното за него, обогатен с богат снимков материал, подробна творческа справка и библиография. ... |
|
Книгата съдържа непубликувани досега стихове на Павел Матев, предоставени от неговата дъщеря Уляна Матева. "Къде са българските думи? Нима народът онемя? Или съвременно безумие заля античната земя? Нима пророците измряха, незащитили свойта чест; и нови седем смъртни гряха с духа ни ще търгуват днес?" ... |
|
Съюзът на българските национални легиони е бил най-многобройната и дейна националистическа организация в България преди 9 септември 1944 г. Според някои източници е наброявал до 250 000 членове. Неговото влияние върху младежта от времето между двете световни войни е толкова силно, че дори 45 години комунистически терор не успяват да го заличат и след 10 ноември 1989 г., вече основно белобради старци, продължават делото му, под една или друга форма. И въпреки това, феноменът СБНЛ е доста слабо изследван от българските историци. Книги на тази тематика е почти невъзможно да се намерят. А тези, които се намират, са пречупени ... |
|
"Ние работим на тъмно. За обществото сме "мъжете без лице". Ние носим маски, за да защитим идентичността си, и се задействаме тогава, когато правовата държава с нейните традиционни полицейски средства не може да направи нищо повече. След нас няма нужда никой повече да бъде викан за помощ. Ние се занимаваме с най-опасните престъпници, които ражда обществото. Няма значение дали са убийци, или вземат заложници, дали са терористи, или са психичноболни екстремисти и насилници - всичките са ни известни. Понеже има такива хора, има ни и нас." Петер Шулц ... |
|
Фототипно издание с предговор от Владимир Василев. ... "Яворовата поезия е мълниеносна. Тя ласкае и плаши, може да хвърли в безнадеждност - и пак през нея да ви изнесе на крилете си. Тя калява еднакво и в победите и в пораженията. Да се следва пътят, който е минал поетът, е върховно изпитание на чувствата и непрестанно пробуждане на енергиите. Защото - Яворов е един революционен дух, който загина пред собствените си барикади." Владимир Василев ... |
|
Последният голям роман на Кен Киси , написан 30 години след "Полет над кукувиче гнездо". ... Куинак, Аляска, е последното недокоснато от покварата на цивилизацията и екологичната криза кътче на Земята. Животът там е прост и ясен - хората си вадят хляба с усилен труд, имат своите малки радости, следят бегло и отдалеч какво се случва по света, но не желаят да бъдат част от всеобщата лудост. Сурова земя за истински хора. Съблазънта идва на борда на богаташката яхта "Сребърната лисица", собственост на Герхард Стюбинс - най-популярния режисьор на света. Той и неговият екип са избрали Куинак за мястото, ... |
|
Една история, която сблъсква минало и бъдеще, наука, реалност и философия. Едно момиче, родено с рядка генетична аномалия, в свят, в който хората се стремят към съвършенство. Една епична битка на малцината, които все още вярват, че еволюцията ни не е случайна и може би има закодиран смисъл. Един свят, опустошаван от катаклизми, генерирани от човешката жестокост над природата и себеподобните си. Една любов, която се ражда от пепелта на планета, колонизирана от новите човеци. Една история на бъдещето, което строим днес. Един роман, чиято завладяваща история търси отговорите на много въпроси. Как се е родила Вселената? Каква ... |
|
Срещи и разговори. ... Петър Андасаров е роден на 16 юли 1937 г. в с. Елешница, Разложко, Благоевградска област. Основно образование получава в родното си село, средно - гимназиално в гр. Разлог, полувисше в Учителския институт - гр. Станке Димитров (Дупница) - специалност български език и литература, и висше - българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работил е като журналист - кореспондент на Радио София и "Работническо дело" в гр. Станке Димитров, редактор във в. "Кооперативно село" и зав.отдел "Кореспонденти" на в. "Земя", консултант по ... |
|
"Това е книга на постоянното себевглеждане, себепреоценка, на нарастващото съмнение от радикалните решения по изминалия път, за неясното бъдеще и смътното усещане за крушението на един свят, както и за плашещата неизвестност на идващото. Самият Левчев в една от предишните си книги има герой, който загива, но не избягва от Помпей. Помпей в случая е символ на един привлекателен с патриархалността и величието си свят, уви изчезнал безвъзвратно. И в "Самосън" има такива внушения. Привличат го свещените сенки на миналото и в същото време го плаши бездънната самота. Постоянният въпрос, който присъства в почти ... |
|
Лаконично небе Небето беше бързо, то летеше, от думите по-кратко и по-зло. Беззвездие над клоните свистеше с начупен, смътен блясък на стъкло. И тази бързина невероятна, и този порив непонятно див бе диво шибан още по-нататък с камшиците на твоя гняв красив. Бе хаоса мъчително пронизан от ледения ръб на пропастта и само ти, ти беше неподвижна опорна точка на жестокостта. И още миг небето се разкъсва, и мрака като черна кръв тече, и аз държа във черните си пръсти теб - късче лаконично зло небе. Иван Пейчев ... |