"София в края на осемдесетте години на миналия век прилича на септична яма. Ченгето Младен Демирев се опитва да установи истината за няколко убийства сред шпалир от проститутки, келнери, трафиканти на злато и партийни велможи. В своята най-известна „кримка” Възпитаните трупове пращат писма писателят Валентин Пламенов е по-тъжен и по-бляскав от всякога. „Умираме по малко, всеки ден, всеки час. Царе сме да умираме, отръки ни иде. А да живеем, виж, не винаги умеем. Не знаем как, не знаем защо, не знаем на каква цена.” Тези думи на Младен Демирев сякаш са произнесени от Филип Марлоу. Защото добрите ченгета си приличат. ... |
|
Езикът в тази книга, преценен от академични позиции, може би щеше да скандализира. Вече сме преживели шока от нахлуването на уличния език в литературата. И ето че именно чрез жаргона - малко "ретро", защото е от 60-те, 70-те години на 20 век – Валентин Пламенов постигна едно лирично, но безпощадно точно животоописание на своето поколение. "Разказите на едно софийско копеле" е неговата лебедова песен. Това е една неповторима поема в проза - за поривите, надеждите и разочарованията на своето поколение. Нима е малка награда за един писател да успее да постави диагноза на времето си? ... |
|
Романът "Не се влюбвай привечер" носи всички белези на произведение от криминалния жанр - напрегнато повествование, усложнена интрига която задържа вниманието на читателя, неочаквана развръзка: едно на пръв поглед "излишно" убийство, кражби на икони, интересни съдби - ето с какво се сблъсква в първото си самостоятелно разследване лейтенант Младен Демирев. Авторът не надарява героя си с никакви изключителни качества. Пред нас е един от тези млади криминалисти, които енергично, изобретателно и съвестно си вършат работата. ... |
|
Изключително стойностна творба. Медиевист с международно признание, ерудит с енциклопедическа култура и дълбоки познания за старобългарската ръкописна и старопечатна книга, проф. д-р Климентина Иванова поднася на читателя едно вълнуващо четиво за разцвета на българската книга през XIV век. Говорейки за съдържанието на първите славянски книги, авторката прави блестящ литературоведски анализ на Стария и Новия завет, помага ни да преосмислим посланията на “Петокнижието” и на “Книгата на Йов”, да се докоснем до поетичния блясък на “Песен на песните”, да усетим мъдростта в “Деяния апостолски”. ... |
|
"Това е една история отпреди половин век, история за любов и свобода, която едва днес разчитаме в цялата ѝ дълбочина. Първата част на книгата е драматична хроника на 60 -те години на ХХ век, разкрита през "романа в писма" на хърватската класичка Весна Парун и българския актьор Вели Чаушев . Интимният сюжет от писмата им от 1963 - 1965 - до последното 30 години по-късно, е поставен в глобалния контекст на времето: "измамната свобода" на 1962 и последвалата през 1963 г. Студена война с тягостното ѝ отражение върху културните процеси и междудържавните отношения. Не е премълчан фактът, ... |
|
"Пред нас днес се изправя огромният, исполинският призрак на страха. Страхове винаги е имало в нашата история, малко или повече хората са били плашени, но никога преди Страхът не е бил превръщан в основно чувство на живота на всеки гражданин - от председателя на Държавния съвет до последния работник. Страхът е онова, което от пръв поглед се открива върху лицето на всеки български гражданин. Дори зад безогледността на някои граждани, облечени със специална привилегия на властта, човек открива изкривеното лице на страха. Страх, който действа от всички посоки. Страх от всичко и за всичко. И ако първата голяма промяна ... |
|
В основата на книгата е документалното наследство от Ангел Обретенов - син на Баба Тонка Обретенова, част от неговата кореспонденция и личния му дневник. Ангел Обретенов е участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и прекарва десет години от живота си в затвора на крепостта Акия, където го заварва Освобождението. ... |
|
"Знаци на прехода" е книга, родена от водовъртежа на обществените страсти през последните години, от сблъсъка на две тенденции - попълзновенията на нихилизма и безродието, осъществявани с неуморна страст от шепа соросоиди и добре платени протестъри и плахото събуждане на патриотичната енергия като противовес на компрадорската политика на управляващите. Първият раздел на книгата съдържа интервюта, публикувани на страниците на вестниците "Стандарт", "24 часа", "Национална бизнес поща", "Преса", "Минаха години", "Новинар", "Жълт Труд". Изявявам ... |
|
Истории от махала Небесна. ... Оригинален поглед към мирогледа и обредността на старите българи от най-продаваната съвременна българска авторка. Във връзка с изпълнение на проект, свързан с фолклора, главната героиня на романа попада в малка махала в Балкана. Там среща баба Жива и отношенията им стават близки, като между баба и внучка. Баба Жива не е много "учена", но притежава неподправена мъдрост. Нейните възгледи, разкази и спомени за миналото разкриват един различен свят, в който хората тачат народните традиции и обичаи и пазят българския дух. Младата жена става част от местната компания: зевзекът гъдулар ... |
|
Peregrino нарича себе си самият свети Игнаций в своя разказ, така е подписвал и някои от писмата си. И той наистина е peregrino в пълния смисъл на тази испанска дума, която съвместява значенията "поклонник" и "странник" - странник, какъвто е не само защото извървява хиляди километри из чужди земи, но преди всичко заради вътрешното пътуване до човека, чиято единствена цел е апостолското служение за "още по-голямата Божия слава". Днес Автобиографията на основателя на Обществото на Исус и пръв негов генерален предстоятел се чете и изучава като фундаментална творба, която помага както да се ... |
|
"Неговите спомени доказват, че политкоректният прочит на соца е скучен." Петко Тодоров Валентин Караманчев е роден на 06.02.1932 г. в гр.Гоце Делчев. Автор е на книгите: "Мървашки песнивец" - 1981 г., "Черешова задушница" - 1986 г., "Елен от Велика гора" - 1996 г., "Въздаяние" - 2004 г. През 1990 година се установява в село Хърсово, Санданско. Премества се в подножието на Пирин и Алиботуш, по негово твърдение, "за да не гладува душата му". ... |
|
Една история, която доказва, че любовта е по-силна от гордостта. ... Време е за смяна, за промяна. Време е за фокусиране върху човека вътре, без значение какъв е полът. Свободата да си себе си се плаща скъпо, но е безценна. Стремежът да останеш жена и човек е над всичко. Мъжете са само част от пейзажа. Те се сменят като времето. Със сигурност е хубаво да вирееш до мъж, наподобяващ на сигурна и слънчева страна. Лукс е постоянно да пътуваш и да търсиш своето място, но е единственото пътешествие, което си струва. Защото все някак, някъде, пътят спира и обикновено е там, където се чувстваш на място и си казваш: "Тук ... |