"Днес ние притежаваме могъщество, каквото някога приписвахме на Бога! Но,ето че най-сетне рискът, славата и изборът са в ръцете на човека! И не е трудно да докажем, че той е съвършен! В човека е най-голямата ни надежда!" ... |
|
Неда Антонова е автор на повече от двайсет романа, по-голямата част от тях сюжетно свързани със събития от българската история. На особен читателски интерес се радва трилогията "Възкресените": "Царица Елеонора Българска", "Неговата любима. Ботев и Венета - баладата на века", "Съвършената. Преподобна Стойна - неканоничната светица", а също романът "Безмълвие. Греховната младост на Паисий Хилендарски". Нейни книги са преведени на френски, руски, чешки и полски. Неда Антонова е единствената жена, удостоена с литературната награда "Златен меч". Живее и работи в ... |
|
През 1999 година един филм предопредели бъдещето на целия свят, създавайки различна философия и представяйки на публиката нов тип супергерой. Благодарение на "Матрицата" киберпънкът от ъндърграунд стана мейнстрийм, а всеки жител на мегаполис се почувства Избран. Последният супергерой бе изигран блестящо от знаковия за Холивуд актьор - Киану Рийвс. Сломен от превратностите на съдбата, изпълнили живота му с тъжни събития и лични трагедии, макар и напълно загубил себе си, той убедено продължава да прави това, в което е най-добър. За всичко, което превръща Киану Рийвс в човека и актьора, познат на милиони хора по ... |
|
Сборник с есета. ... Дванайсет есета, които ни превеждат през лабиринтите на писателското въображение и разплитат тъканта на съвременния свят с нежна загриженост и дълбоко разбиране. В алхимичната лаборатория на Токарчук ни очакват експлозии на фантазията и чувствителността, претопени в дванайсет есета, които запълват белите полета по читателските ни карти. Тези дванайсет упражнения по другост ни потапят в дълбокото на чувствителността: усещането за изчерпване и смаляване на света, сладостния послевкус на носталгията, зейналите между поколенията бездни, паноптичното око, което вечно ни следи и анализира, пътуващия човек - ... |
|
Един различен Бърдаров ... Вдъхновяващи, очароващи и изненадващи разкази по действителни събития... Истории за волята и силата да се борим до последната минута, когато всички останали вече са се отказали... В тази книга футболът е само фон, на който се разиграват човешки съдби и драматични истории. Това е книга за силата на човешкия дух! Със сигурност между финтовете, дузпите, червените картони, сълзите на победените и сълзите на шампионите, ще намерите своята история. От тази книга ще научите как малкия Уругвай се изправя срещу мегафаворита Бразилия пред 200 000 екзалтирани бразилци и отписан от целия свят успява да ... |
|
Прекрасният нов свят е жестока, остроумна и разтърсваща творба, гениална в прозрението за ужасите на възможното антиутопия, сравнима единствено с Оруеловия роман 1984 , който предшества във времето и на който не отстъпва по мощ. Олдъс Хъксли (1894 - 1963) е британски писател, поет, есеист и драматург, автор на повече от 50 книги. Прекрасният нов свят е най-прочутата му творба и според всички авторитетни класации на читатели, критици и издатели се нарежда сред десетте най-добри англоезични романа."Прекрасният нов свят е една от най-възхитителните и стряскащи книги, писани някога. Тя ни показва лъжливите символи ... |
|
Някои от тези разкази отдавна са станали част от собствената ни история, минали са граници, превърнали са се във филми. Сред тях са Сляпата Вайша, Обащиняване, Кристин, която маха от влака, Белите гащи на историята, Коледната душа на едно прасе, Закъснелият дар, Да търсиш Карла в Лисабон, Божури и незабравки, И всичко стана луна... . Първата история е писана преди 25 години, последната - миналата Коледа. Истории с предчувствие за чудо, както казва Гаустин - за любов и разминавания, за влакове и гари, за последните 8 минути и 19 секунди на Земята, защо е важно да търсиш и да не намираш една жена. И как в някои ... |
|
Сборникът съдържа кратки истории, разказани от дядовци и от внучета. Героите имат свои пълнокръвни прототипи, хора, от които авторът се е възхищавал като дете: сурови в изпитанията, но и раними, по мъжки смели, но мъдри, тъгуващи, обичащи... Чудаци. Светът е уловен през погледите на изстрадания опит и на детската чувствителност, свързващи се в пространство, където понятията родов корен, чест, достойнство и любов са в основата на живота. Дядовци и внучета влизат в своеобразен романтичен диалог, чертаещ дълбинната, непрекъсваща линия на съществуването. Валери Йорданов - хъш, актьор, сценарист, режисьор. Този сборник от ... |
|
"Силно и остро писане, което не се страхува да влиза рязко в личното, да работи с тъгата и меланхолията, като запазва своя нерв и тяга за излизане отвъд установеното. Писане, което познава добре големите образци и с таланта си успява да ги подчини на своя личен и разпознаваем почерк." Георги Господинов "Вярвам, че Виктор Пасков ще ни разбере, ще се съгласи с намеренията ни - да отворим вратата на поезията му към хората. Да направим личното всеобщо, каквато е задачата на добрата литература. А ако цар Виктор се захване да спори, както обича, си представям, че бих го контрирал с любим цитат: свещено, ... |
|
След дебютния си роман Глина , спечелил любовта и признанието на десетки хиляди читатели у нас, Виктория Бешлийска за втори път заравя пръсти в българската история и замесва роман, който храни душата с надежда и светлина. Сърце е история за онова, което държи всичките ни цели и пулсира с ритъма на отминалото време, за да остави своя отпечатък в настоящето. Годината е 1243. Високо горе на каменния зид в крепостта Червен два зара политат към черното небе, за да преобърнат пет живота. За Витол залогът е ясен. Предложил го е сам - загуби ли, спечелил е смъртта си. А тя повлича в бездната след него съдбите на жена му ... |
|
"Чудовището" - роман за старостта, която настъпва, и за младостта, която не иска да си тръгне. Когато четях ръкописа на Владимир Зарев, нещо в него ми напомни за "Страданията на младия Вертер" от Гьоте - една емоционална и въздействаща книга. В "Чудовището" също има много емоции. Заедно с това обаче, написаното често ме препращаше към "Записки от подземието" на Достоевски. Тоест, към човека в неговата противоречивост и двуполюсност. От една страна, са симпатичните, красиви черти, които той носи в себе си, а от друга - онова "черно пространство", което също съществува в ... |