"Децата научават това, което преживяват на практика. Разпределете децата в класове и те ще изживеят живота си в невидима клетка, изолирани от общността; прекъсвайте децата със звънци през цялото време и те ще се научат, че няма нищо важно; принудете ги да се молят за естественото си право да ходят до тоалетна и те ще се превърнат в лъжци и подлизурковци; подигравайте им се и те ще се откажат да създават тесни връзки с хората; засрамвайте ги и те ще изнамерят хиляди начини да ви го върнат.... Школуването се крепи на византийската тактика на наградите и заплахите, моркова и тоягата. Благоволението на властимащите, ... |
|
Настоящото изследване е обзорен и същевременно аналитичен преглед на централните понятия, използвани от Кант в "Критика на чистия разум". Въпреки тематичната му, а не азбучна подредба, то може да бъде ползвано и като речник. В структурен план е организирано около трите основни дяла от „Учението за елементите” на Критика на чистия разум (трансцендентални естетика, аналитика, диалектика), като същевременно в началото е обособен специфичен раздел понятия, условно наречени „метапонятия”, които са от такова естество, че пряко обслужват критико-философската методология на Кант. Въпросните метапонятия позволяват да ... |
|
Още Августин, позовавайки се на Варон, споменава, че в древността били дадени 288 различни отговора (мнения) на въпроса: "Кое е върховното благо за човека?" Наличието на множество отговори сее суетна ерудиция, спъва креативността и обезкуражава ентусиазма да се направи нещо "ново". Необходимо е както съживяване и подновяване на старите питания, така и събуждане на интерес и усилия за поставяне на нови, актуални, почерпени от съвремеността. Философските питания от екзистенциално естество не са препитвания за даване на „правилния отговор” чрез папагалско повтаряне на заустени, механично научени чужди ... |
|
Психология за всеки ден. ... Вие сте умни, интелигентни и способни. Как да убедите и другите в това? Случвало ли ви се е да попаднете в неловка ситуация, когато всички погледи са вперени във вас, а вие изтърсвате нещо напълно неуместно? Разбира се, още докато говорите, осъзнавате гафа си и се сконфузвате още повече. Естествено впоследствие ви хрумват хиляди остроумни реплики, с които сте могли да спасите положението, но вече е късно. Пропуснали сте шанса си да направите добро впечатление. Станали сте жертва на собствената си слабост: неумението да общувате. Лейл Лоундз е признат експерт в света на комуникациите. В ... |
|
Девето издание ... Ако спрете сто души на улицата и ги помолите да назоват един психолог, „медийните психолози“ със сигурност ще бъдат споменати. Без съмнение обаче победителят ще е Зигмунд Фройд. Значението на Фройд за съвременната психология е силно преувеличено, но ситуацията се влошава още повече от факта, че изследователските му методи са напълно непредставителни за начина, по който съвременните психолози провеждат изследванията си. Всъщност изучаването на методите на Фройд създава силно подвеждаща представа за психологическите изследвания. Съществува познание, неизвестно за повечето хора. То засяга човешкото ... |
|
На Луций Аней Сенека са единствените съхранени римски драми, но никой не се сеща за тях. Почти 20 века и почти без прекъсване се четат неговите Нравствени писма до Луцилий - свидетелство за мъчителното и почти безуспешно справяне с етичните терзания. ... |
|
Тази уникална книга е по документален запис на почти четиричасов разговор с Петър Димков, проведен на 15 април 1981 г. в дома на народния лечител. По онова време Магдалена Асенова е журналистка в БНР и прави интервюто за ефира на БНР. Легендарният природолечител е на 95 години, но с готовност се съгласява да говори пред репортерския микрофон – наясно е, че му е предоставена ненадейна възможност да остави част от най-важните си послания към българите. Близо 30 години по-късно можем да се докоснем до мъдрите прозрения, до дълбоките познания на Лечителя. Това е необикновена изповед-завещание: за българската история и ... |
|
Само си мислиш, че знаеш... ... Защо любовници по-бързо прощават на партньора си изневярата, отколкото мръсните чинии в мивката? Защо виждащи хора биха дали повече, за да не загубят зрението си, отколкото слепи хора, за да си го възвърнат? Защо хора, които вечерят заедно, настояват да си поръчат различни блюда, вместо да вземат това, което им се иска? Защо гълъбите имат такъв прекрасен мерник? Защо не можем да си спомним една песен, докато слушаме друга? и Защо опашката в магазина винаги се забавя, когато ние се наредим на нея? В тази великолепна, остроумна и достъпна книга известният харвардски психолог Даниъл Гилбърт ... |
|
Философски есета ... Атанас Игов (1979) може да бъде предвиден като едно от забележителните имена на утрешната ни хуманитаристика. „Антология на отсъствието“ е неговият дебют, който респектира с ерудиция и аналитични способности, с неочакван поглед и смели прозрения. Философските есета на Атанас Игов се отличават с тънко познаване на българската и европейската философски традиции, но и същевременно стоят далече от епигонските рефлекси, характерни за мнозина от начинаещите мислители и анализатори. Най-сериозното достойнство на книгата „Антология на отсъствието“ е приносът и към съвременното изграждане на т.нар. български ... |
|
"Дал си ясна сметка, че цялото му следващо творчество е само вариации на тема "Светът като воля и представа", Шопенхауер озаглавява едно от по-късните си съчинения "Parerrga und Paralipomena" (1851), сиреч "странични и останали" произведения. В това отношение твърде показателен е издаденият през 1844 г. (четвърт век след първия ) втори том на "Светът като воля и представа". Разбира се, авторите на двутомни съчинения са безброй и тяхното изреждане би представлявало една скучна и безсмислена статистика. Но едва ли би се намерило друго така замислено и осъществено двутомно ... |
|
Книгата на преподавателя по естетика в НАТФИЗ "Кр. Сарафов"проф. д.ф.н. Иван Джаджев представлява историко-теоретически анализ на основното направление на естетическата мисъл през XVIII век Просвещението. Разгледани са неговите обществено-исторически, гносеологически и художествени корени. Просвещението е определено като антифеодално и идейно движение, като замяна на "неразумния" ред с "царството на разума". Подробно е анализирано творчеството на най-изтъкнатите представители на философската и естетическата мисъл в Англия, Франция и Германия. Настоящото издание е адресирано към широк кръг ... |
|
Научната революция през XVI и XVII в., осъществена от фигури като Коперник, Галилей, Декарт и Нютон, поставя началото на исторически процес, който радикално променя хоризонтите на западната култура. Няколко века по-късно вече се очертава тенденцията към триумф на научно-техническия разум за сметка на философското и религиозното мислене. Тази тенденция говори в думите на Ницше "Бог е мъртъв". Най-коментираният философ на XX в. Мартин Хайдегер, по възпитание и нагласа религиозен мислител, търси нов път за философията и нови възможности за автентичен религиозен опит в контекста на "смъртта на Бога". В ... |