"Завладяването на Америка", публикувана във Франция през 1982 г. и преведена на петнадесет езика, бележи поврат в научната ориентация на Тодоров. Занапред той ще изследва отношенията между различните културни общности с критерии, формулирани в традицията на хуманизма и обвързващи общочовешкото с локалното, универсализма с плурализма. Хармонията между тях е предпоставка за диалога и съжителството на културите. В откриването и завладяването на Америка Цветан Тодоров вижда началото на продължителен процес на признаването на другия. Неговите фази – опознаване, общуване, асимилация, експлоатиране, еманципиране, ... |
|
"Пътешествието" е красива и много човешка история от Ричард Пол Еванс за загуба, любов, надежда и спасение, която ще докосне сърцето ви."Казвам се Алън Кристофърсън. Не ме познавате. "Просто поредната книга в библиотеката", би казал баща ми. "Неразгърната и непрочетена". Нямате представа какво съм постигнал и какво съм загубил. И най-вече нямате понятие какво съм намерил." Из книгата Алън Кристофърсън е щастлив човек. Има прекрасен дом, успешна кариера и е женен за любовта на живота си. Един ден всичко това изчезва и Алън осъзнава колко крехко може да бъде щастието. Фирмата му е ... |
|
"От няколко десетилетия въпросът за социалното неподчинение занимава трайно мислителите и политолозите. Цветан Тодоров подхожда към него с осем биографични очерка на Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман, Едуард Сноудън. Тези наши предшественици или съвременници живеят и работят в различни страни и на различни поприща. Но всички те отхвърлят от морални съображения определено социално зло, от което страда цяло едно общество. Неподчинението им не е плод на негативизъм, евентуално присъщ на техния характер, а на стремеж да утвърдят положителни ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Малцина са съвременните български поети, у които така остро и болезнено отекват противоречията на времето, както у Иван Пейчев. Поезията му сякаш е арена на непрестанни стълкновения - там си дават среща добро и зло, любов и омраза, живот и смърт. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Страх Очите ме болят от много слънце, от погледи, тютюнев дим и вино, от ветрове и облаци разкъсани, от гари, ... |
|
Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... Томът съдържа голяма част от есеистичната проза на Томас Ман . Поместените есета, статии, доклади, речи, рецензии, отговори на анкети с изключение на четири текста, са нови и специално преведени за подбора, направен от проф. Исак Паси . ... |
|
Всеки българин би произнесъл съкращението РБ (Република България) като РъБъ. В стремежа си да наричам нещата с истинските им имена, реших да запазя естетиката на фонетиката. "Президент на РъБъ" е опит за запознанство с истината от "най-висша инстанция". И е монолог за несъстоялия се разговор в българските медии. Инстанцията е толкова висша, че се е превърнала в "свещена крава" начело на стадото. Имаш крава, пиеш мляко. Ако нямаш, пиеш една студена вода. Пих една и ми подейства лековито. Препоръчвам я. Избистря паметта. Камък може да ви падне от сърцето. Разширява зениците, кръгозора и свития ... |
|
Книгата съдържа двете произведения на Шарл Бодлер - "Поема за хашиша" и "Опиоманът". ... "Певец на луди страсти, на виното и опиума, аз жадувам само за непознат ликьор на земята, и който самата небесна фармацевтика не би могла да ми предложи; един ликьор, който не противоречи нито на виталността, нито на смъртта, нито на възбудата, нито на небитието. Нищо да не знам, нищо да не научавам, нищо да не искам; да спя и пак да спя, това е днес единственото ми желание. Чудовищно и отвратително, но искрено желание." Шарл Бодлер ... |
|
"Привечер стигнаха границата и Нена Даконте забеляза, че пръстът ѝ с венчалната халка продължава да кърви. Митничарят, с наметало от груба вълна върху лъскавата триъгълна шапка, прегледа паспортите на светлината на карбидната лампа, като едва се държеше на крака под напора на пиренейския вятър. Двата дипломатически паспорта бяха редовни, но той вдигна лампата, за да се увери, че снимките отговарят на лицата. Нена Даконте беше почти дете, с очи на щастлива птичка и медената ѝ кожа излъчваше карибски зной в зловещата януарска вечер, а тя тръпнеше, потънала във визоново палто, по-скъпо от едногодишната ... |
|
Клод Проспер Жолио дьо Кребийон (1707-1777) е сред най-прочутите френски романисти от края на епохата на Просвещението, личност-легенда в напарфюмираните парижки салони от първата половина на XVIII Век. Романът Заблудите (1736-8) е емблема на литературата от епохата, бляскав сблъсък - но в танц! - на ерудираното либертинство и стандартните нагласи на времето си. Чрез прочутата техника - имитация на мемоари се представя навлизането в светското общество на млад благородник. Онези, които го посвещават, са, разбира се, жени... И постепенно, водени от думите - ах, тези главни герои в заблудите на ума и сърцето! - разбираме, че ... |
|
1882 година, Венеция. Красивата и свободомислеща Лу Саломе моли известния виенски лекар д-р Бройер да помогне на приятеля ѝ Фридрих Ницше , който е изпаднал в дълбока физическа и психическа криза, породена от бурните им взаимоотношения и разпада на тройната им връзка с Паул Рее. Ницше е все още неизвестен философ, приятелят на Бройер - Зигмунд Фройд , е начинаещ лекар; свръхчовекът и психоанализата още не съществуват. Бройер започва да лекува Ницше, прекалено горд, за да се признае за болен, като споделя с него собствените си проблеми. В процеса на това общуване, което Бройер обсъжда с младия Фройд, се раждат ... |
|
В тази биография Една О'Брайън, една от големите съвременни писателки на Ирландия, се опитва да направи сънародника си Джойс по-разбираем за общата публика. Тя се обръща към него в пореден опит да разтълкува творчеството му, проследявайки тежкия му житейски път. Не го прави с преклонение, дори на места се явява доста суров негов съдник. Една О'Брайън ни описва Джеймс Джойс като човек още от ранни години угнетен от църквата, държавата и семейството, но макар и смазан от догмите им, човек успял да напише творби, които "трогват сърцата на хора и ангели". От арогантен младеж, през "хлътването му" ... |
|
Днес е починала мама. Или може би вчера, не знам. Това са първите думи от най-знаменития роман за самотата и абсурда, роман, в който главният герой извършва убийството без омраза и без гняв, сякаш под подтика и с безстрастието на целия околен свят, и осезава вълнението от живота едва в очакване на смъртта. Чужденецът е пестелива и мощна, съвършена творба за разрива между човека и света, шедьовърът в белетристиката на Албер Камю (1913 - 1960), носител на нобелова награда за литература."B нашето общество един човек, който не плаче на погребението на майка си, рискува да бъде осъден на смърт. Звучи парадоксално, но ... |