На 14 юли 2016 година издателство "
Ентусиаст" издаде първата книга на Дона Леон - "
Смърт в "Ла Фениче". Книгата ни пренася в прелестната Венеция - град, в който престъпност почти няма. Този факт обаче не е особено утешение за маестро Хелмут Велауер, световноизвестен диригент, чието кафе по време на един антракт пристига с малка добавка - цианкалий. За Гуидо Брунети, заместник-комисар в полицията и гениален детектив, не е проблем да намери заподозрян. Единствената пречка е свеждането на голямата и извънредно разнородна група от врагове до един извършител. Перфектната лятна кримка. Това е дебютния роман на Дона Леон, с която издателството ще постави началото на цялата поредица за Гуидо Брунети, който по интелект и обаяние (макар и не по мустаци) си съперничи с Еркюл Поаро. Книгите на Дона Леон оглавяват класациите за най-продавани книги на световноизвестните списания и вестници като "Шпигел" и "Ню Йорк таймс". Преведени са на 35 езика, издадени в голям брой държави. Само не и на италиански, по изричното настояване на авторката въпреки неспирните увещания на множество италиански издателства! Тя иска венецианците, от които черпи идеи и истории, да общуват с нея непредубедено, а и да може самата тя да води нормален живот във Венеция.
Анотация на книгата
Прелестната Венеция е град, в който престъпност почти няма. Този факт обаче не е особено утешение за маестро Хелмут Велауер, световноизвестен диригент, чието кафе по време на един антракт пристига с малка добавка - цианкалий. За Гуидо Брунети, заместник-комисар в полицията и гениален детектив, не е проблем да намери заподозрян. Не, свеждането на голямата и извънредно разнородна група от врагове до един извършител - това е проблемът. Младата съпруга, която изведнъж се превръща в богата вдовица, световноизвестното сопрано, което има всички основания да мрази диригента и да се бои от него, хората, чиято кариера е пострадала от сблъсък с Велауер, та дори и сенките от предполагаемото му нацистко минало - всеки един от тях може да има мотив. Брунети събира улики и показания и картината, която се оформя пред очите му, показва такава плетеница от поквара и отмъстителност, че го оставя разкъсан между правилно и грешно, между възможностите на закона и повелите на справедливостта.
Откъс от книгата
"Смъртта бе разкривила чертите на мъжа, смъкнат напреки върху фотьойла в центъра на стаята. Очите му се взираха в нищото; устните му се бяха отдръпнали в свирепа гримаса. Тялото му се бе наклонило силно на една страна, а главата бе отметната върху облегалката. По блестящата колосана предница на ризата му тъмнееше ивица от някаква течност. За миг лекарката си помисли, че е кръв. Направи крачка напред и повече подуши, отколкото видя, че е кафе. Миризмата, която се смесваше с тази на кафето, бе също толкова характерна - острият, горчив мирис на бадем, за който тя само беше чела. Беше виждала смъртта толкова често, че нямаше смисъл да се опитва да намери пулса му, но все пак сложи пръстите на дясната си ръка под отметнатата му нагоре брадичка. Не усети нищо, ала забеляза, че кожата му е още топла. Жената се отдръпна от тялото и се огледа наоколо. На пода пред него имаше чинийка и чашката от кафето, което бе оставило следа върху предната част на ризата му. Лекарката коленичи и допря пръсти до чашата, но тя беше студена на пипане. Жената се изправи и се обърна към двамата мъже, които стояха до вратата и бяха доволни да я оставят тя да се занимава със смъртта.
– Повикахте ли полицията? - попита тя.
– Да, да - измърмори Фасини, без всъщност да чува въпроса ѝ."
