" издаде първата книга от фентъзи поредицата "Дневниците на един Д'Явол" на Тейтъм Флин - "
". Книгата е истинско забавление за всеки фен на приключенията, митологията и "
". Впуснете се в едно вълнуващо приключение в дебрите на ада и най-малкия син на Луцифер. Снълдъгъри Плезънт среща Пърси Джаксън във вихър от черен хумор, немислими изпитания и непрокопсани демони.
"Бръкнах в за щастие закопчания джоб на якето, стиснах стъкленицата и дръпнах тапата. Отвътре се понесе зловоние. Ъх! Е, може би щеше да стресне дървото дотолкова, че да поотпусне захвата си около глезените ми. Поех си дълбоко дъх и метнах кафявата смес към най-близките клони. Неучудващо, нищо не се случи. Разкошно. Сега какво? Дървото изпищя. Добре, това ме учуди.
Изпищя отново и клоните, които ме държаха, се разтърсиха. Тогава Немезида започна да се променя пред очите ми. Шипове се съсухряха и падаха, а цветът на кората преминаваше от мастиленочерно към жизнено кафяво. Тогава навсякъде изникнаха розови цветенца.
– Да го вземе Луцифер... - изграчи господин Киселют. Клоните, които ме държаха, изведнъж станаха гладки, цветни и замирисаха на... дъвка? О, не. Сега стана тя, каквато стана. Немезида вече не беше чудовищен носител на смърт. Превърнах най-злото дърво в Ада в добро! Но на кого му пука? Спасих се! Все пак щях да доживея да видя тринадесетия си рожден ден. На лицето ми се появи широка усмивка. Бях толкова облекчен, че забравих, че още съм на петнайсет метра във въздуха. Докато дървото, което сега нежно си жужеше, не ме пусна. Опа. Летенето не ми беше силна страна. Трескаво заплясках с криле, вдигнах се на две педи, после се завъртях в свредел надолу, надолу... и паднах с хрущене. Върху синьокож, синьорог демон с папийонка.
– Д’Явол! - изрева той. – Ще ти съдера кожата и ще ушия чанта! Чанта ще ушия от теб, чуваш ли?
Дотук с радостта, че съм жив."