Дългото чакане на екранизацията на книгата "
Момичето от влака" приключи. От 7 октомври филмовата адаптация на трилър историята, написана от
Паула Хоукинс, започна да се върти на големия екран. Режисьор на лентата е Тейт Тейлър, познат на киноманите с "
Южнячки" (по романа "Слугинята") и биографичния филм за Джеймс Браун - "Get on Up". А "Момичето от влака" е първият трилър на Тейлър.
Много от почитателите на трилър сюжета с момичето от влака споделят, че книгата е обсебваща и се чете на един дъх. Изданието бе обявено за бестселър на Ню Йорк Таймс. В САЩ продажните на книгата достигната над 2 млн. копия, а във Великобритания повече от 20 седмици изданието е на върха на класациите в страната.
Дали и киноинтерпретацията на романа ще покори "големите върхове"? Е, всички киномани и любители на трилъри биха го гледали с желание, а всички книгомани, прочели историята, ще тръпнат в очакване на това как Тейт Тейлър е пресъздал историята. Но има време до трупането на солиден брой отзиви и впечатления и до обявяването на крайната оценка на филма. Дотогава остава внимателното гледане на прожекциите.
Не всичко от "кухнята" на филма е известно, но трейлърът успя да загатне за заплетения сюжет, който предстои. Има и още няколко известни подробности. Сред актьорския състав на филма се отличават имената на трите главни актриси Емили Блънт (с роли в "Снежанка и ловецът 2", "
Дяволът носи Прада" и други), Ребека Фъргюсън (участвала в "Мисия невъзможна 5", "Херкулес" и други) и Хейли Бенет (позната от "Великолепната седморка", "Закрилникът" и други).
Другата любопитна подробност е разказвателната структура в лентата - тя определено следва тази на книгата. Историята е разказана от 3 гледни точки - на Рейчъл, Ана и Мегън. И трите са фиксирани в това да създадат семейство, да имат деца или просто... искат щастие от живота. Но дори не подозират какво им предстои и едва ли са предполагали, че мечтаните щастливите моменти могат да бъдат засенчени от... мрачни кошмари. Защото, както пише в анотацията на книгата, един ден "Рейчъл, момичето от влака, вижда нещо шокиращо. И всичко вече е различно".
Анотация на книгата
"Момичето от влака" е от онези книги, които държат читателя в напрежение от първата до последната страница. Всеки ден прилича на предишния. Всяка сутрин Рейчъл хваща един и същ влак. Той се движи оглушително по релсите, преминава покрай уютните провинциални домове и спира на червения сигнал на семафора. През това време Рейчъл наблюдава двойка, която закусва на своята тераса. И сякаш вече ги познава. Нарича ги Джес и Джейсън. В нейните очи те имат перфектен живот. Като този, който тя наскоро е загубила. Но един ден всичко се променя. Влакът спира на семафора за по-малко от минута, но тя е достатъчна - Рейчъл вижда нещо шокиращо. И всичко вече е различно. Сега тя получава шанс да стане част от живота на хората, които до момента е наблюдавала отстрани. И да докаже, че е много повече от едно нещастно момиче във влака.
Преди да стане писател Паула Хоукинс работи петнадесет години като журналист. Родена е и израснала в Хараре, Зимбабве (Южна Африка). През 1989 г., когато Хоукинс е на 17 години, се мести със семейството си в Лондон, където живее и до днес. Няколко години по-късно родителите ѝ се връщат в Зимбабве, но тя решава да остане в Англия. Учи в "Оксфорд" - икономика, политика и философия. Започва да работи като се бизнес репортер за "The Times". Авторка е на книгата "Богинята на парите", в която дава финансови съвети на жените. "Момичето от влака" е първият ѝ роман. Книгата се радва на невероятен успех. Вече е издадена на повече от тридесет езика и за кратко време се превръща в бестселър.
"Толкова вълнуващ, напрегнат и абсолютно непредсказуем сюжет. Просто не можах да я оставя! Не пропускайте тази книга!"
Тес Геритсън
"Какви герои, какъв сюжет, каква книга! Това е Алфред Хичкок на новото поколение!"
Тери Хайес
Откъс
8 юли 2013, понеделник
СутринКакво облекчение да се кача отново във влака в 8:04. И не защото нямам търпение да стигна до Лондон и да започна седмицата, всъщност изобщо не искам да ходя в Лондон. Просто ми доставя удоволствие да се облегна на меката велурена седалка, нищо че е изтърбушена, да усетя топлината на струящото през прозореца слънце, да почувствам тласъците на кандилкащия се напред-назад вагон и успокояващия ритъм на колелата по релсите. По-добре да съм тук, загледана в къщите край линията, отколкото където и да е другаде. По тази линия има неизправен семафор. Не знам със сигурност, но предполагам, че е неизправен, защото почти винаги показва червено; влакът редовно спира тук, понякога само за няколко секунди, друг път стои минути. Ако съм седнала във вагон Д, както правя най-често, и влакът спре на семафора, както става обикновено, пред мен се открива прекрасна гледка към любимата ми къща от целия ред по протежението на линията - номер петнайсет.
Номер петнайсет не се отличава по нищо от останалите къщи по улицата - двуетажна викторианска сграда с прозорци към тясна, добре поддържана градина, не по-дълга от шест метра, с бяла ограда, зад която има няколко метра ничия земя, опираща в релсовия път. Познавам тази къща до най-малкия детайл. Знам всяка тухла, знам какъв е цветът на завесите на спалнята на втория етаж (бежов с тъмносиня шарка), знам, че боята по прозореца на банята се лющи и че на дясната страна на покрива липсват четири керемиди. Знам, че в топлите летни вечери собствениците ѝ, Джейсън и Джес, понякога излизат през големия прозорец и сядат на импровизираната тераса на плоския покрив на долепената до основната сграда кухня. Джейсън и Джес са съвършена двойка.
Той е с тъмна коса, добре сложен и силен, от типа на мъжете защитници. И има чудесен смях. Тя е от онези пърхащи като птички красавици с много бяла кожа и руса, късо подстригана коса. Има щедра фигура, далече от спортния тип, с остри, насечени от наченки на бръчки, скули и добре оформена челюст. Докато чакаме семафорът да смени цвета си, аз търся с поглед моята двойка. Обикновено Джес излиза сутрин навън и пие кафето си на верандата, особено през лятото.
Понякога си мисля, че когато я гледам от влака, тя също ме вижда, струва ми се, че очите ѝ срещат моите и ми се ще да ѝ махна с ръка. Но ме е срам. Джейсън не се появява толкова често, явно ходи на работа.
Тази сутрин не виждам никого от тях и започвам да си представям какво правят в момента. Може да са си взели почивен ден и тя си почива в леглото, докато той прави закуската. Или са излезли да потичат, защото обичат да го правят. (С Том често тичахме в неделя, аз напрягах мускули повече от обикновено, а той използваше половината от енергията си, за да можем да сме един до друг.) А може и друго: Джес да е горе, в свободната стая, и да я боядисва. Или в момента и двамата са под душа, тя е подпряла ръце на плочките, а неговите са на хълбоците ѝ.
ВечерОбръщам се към прозореца, за да съм с гръб към останалите в купето, и отварям една от малките бутилки бяло вино "Ченин бланк", които купих от "Уисълстоп" на гара Юстън. Не е изстудено, но става и така. Сипвам си в пластмасова чаша, запушвам отново бутилката и я пъхам в чантата. Знам, че на пиенето във влака, и то понеделнишки, не се гледа с добро око, освен ако не си с компания, каквато аз нямам, но какво да правя?
