store.bg - бързо, лесно и удобно
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    "Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" - една малка книга с голямо сърце от Фре...
Начало   Книги  
Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките

"Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" - една малка книга с голямо сърце от Фредрик Бакман!

/ общо 2 продукта /
В живота настъпва момент, когато спомените започват да избледняват и остават само най-ясните, "крещящи" и запомнящи се моменти, които човек е изживял. А какво става, когато наблюдаваш как спомените бавно си отиват от твой близък, и как бавно, но сигурно, животът му върви към края си? Колко воля е нужна, за да запазиш самообладание, когато виждаш как близък човек чезне пред очите ти? Запленен от много подобни въпроси, Фредрик Бакман решава да потърси отговори, които след това написва в новата си книга "Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг", която излезе наскоро.

Книгата бе представена на българските книжарници от издателство "Сиела" тази година. Корицата и чудесните илюстрации в книгата са дело на талантливия художник Дамян Дамянов, които илюстрира и другите книги на автора, преведени на български език. А преводът, както при предишните книги на Фредрик Бакман, е дело на Любомир Гиздов.

Ако у дома ви на рафта с прочетени книги присъства "Човек на име Уве" или пък "Баба праща поздрави и се извинява", то значи сте запознати с типичния стил на Фредрик Бакман, който някак, като буря, успява да развълнува душата на читателя. А съдейки по успехите, който писателят е постигнал с трите си до момента издадени книги, то вероятно и тази новела няма да остане заден план, особено за феновете му.

"Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" е лично преживяна история за дългото сбогуване с близък човек, който постепенно губи паметта си. Това е история за спомените и за умението да ги оставяме да си отидат, но и кратка приказка-притча за загубата и как да се справим с нея. В новелата Фредрик Бакман разказва за момче на име Ноа, неговият татко и дядо му - всички те са едновременно мъже и момчета, които се борят със света и със себе си. Шведският автор признава, че е написал тази тъничка книга за себе си, за да може да преодолее болката от постепенната загуба на паметта на хора, които обича. А в случай, че се чудите откъде ли идва заглавието на книгата, ще разберете, като прочетата следния кратък откъс:
"Hoa примигва тежко и сънено към изгрева отвъд площада, където се намира пейката. Не иска да признае пред дядо, че не знае къде са, защото това е тяхната игра: Ноа затваря очи, а дядо го отвежда някъде, където никога не са ходили. Понякога момчето трябва здраво, здраво да стиска очи, докато с дядо сменят четири автобуса в града. Друг път пък дядо го отвежда право в гората зад къщата до езерото. Понякога излизат с лодката и често плават толкова дълго, че Ноа заспива, а когато се отдалечат достатъчно, дядо прошепва "отвори очи" и Ноа получава карта, компас и задачата да изчисли как да се върнат обратно. Дядо винаги е сигурен, че той ще се справи, защото има две неща, в които вярва непоклатимо: математиката и Ноа."
Анотация на книгата
"Скъпи читателю,

Един от идолите ми веднъж каза: "Най-ужасното нещо на остаряването е, че вече не ми хрумват идеи". Откакто ги чух за първи път, тези думи не ми дават покой, защото това е най-големият ми страх: въображението да ме предаде, преди да го стори тялото ми. Предполагам, че не само с мен е така. Хората сме странни създания - страхът от старостта, изглежда, е по-голям дори от страха ни от смъртта.

Това е история за спомените и за умението да ги оставяме да си отидат. Това е любовно писмо и бавно прощаване между един мъж и неговия внук, между един баща и неговото момче.

Честно казано, не написах историята с идеята да я прочетете. Просто се опитвах да подредя собствените си мисли, а аз съм от хората, които трябва да ги видят изложени на хартия, за да ги проумеят. Те обаче се превърнаха в малък разказ за това как преодолявам постепенната загуба на най-великите умове, които познавам, как може да ти липсва някой, който все още е тук, и как искам да обясня всичко това на децата си. И сега пускам думите си да си отидат, пък каквото ще да става.

Ето я - приказката за страха и любовта, които през повечето време крачат редом, ръка за ръка. Приказка най-вече за самото време.

Докато все още разполагаме с него.

Благодаря ви, че отделихте на тази история своето.
Фредрик"
Откъс от книгата
"Когато дядо бил млад, група учени измислили как да пратят трима души на Луната. Именно математиката ги отвела дотам и обратно. Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път.

Но това място няма координати. Не е отбелязано на картата и оттук не минават пътища.

Ноа помни, че днес дядо го помоли да затвори очи. Помни, че се измъкнаха от дядовата къща, и знае, че отидоха до езерото, защото познава всички шумове и песни на водата, независимо дали е с отворени очи, или не. Спомня си мокрите дъски под краката им, когато влязоха в лодката, но нищо повече. Не знае как двамата с дядо са се озовали тук, на пейка до кръгъл площад. Мястото е ново за него, но всичко тук му е познато. Сякаш някой е откраднал всички вещи, с които е израснал, и ги е наредил в нечий чужд дом. Малко по-нататък има бюро, точно като това в кабинета на дядо, с калкулатор и карирана хартия отгоре. Дядо свири някаква тъжна мелодия с уста. Спира за малко, за да прошепне:

- Площадът пак се е смалил през нощта.

После продължава да свири. Момчето го поглежда въпросително и дядо се изненадва, едва сега осъзнавайки, че е казал думите на глас.

- Извинявай, Ноаноа, забравих, че тук мислите се чуват.

Дядо винаги го нарича Ноаноа, защото харесва името на внука си два пъти повече от всички останали имена. Допира ръка до косата на момчето. Не я разрошва, просто отпуска пръстите си върху нея.

- Няма от какво да се страхуваш, Ноаноа.

Под пейката цъфтят зюмбюли. Милион мънички ръце се протягат над стеблата, за да прегърнат слънцето. Момчето ги разпознава – това се цветята на баба и миришат на Коледа. Други деца може би свързват празника с джинджифилови сладки и гльог, но ако някога си имал баба, която обича растения, то твоята Коледа винаги мирише на зюмбюли. Между цветята проблясват парченца стъкло и ключове, сякаш ги е носил в буркан, но се е спънал и го е изпуснал.

- Закъде са всички ключове? - пита момчето.

- Какви ключове? - пита дядо.

Погледът на стария мъж изглежда странно стъклен. Той почуква объркано слепоочията си. Момчето отваря уста, за да каже нещо, но щом го вижда, се спира. Мълчи и прави това, което дядо му го е научил да прави, когато се изгуби: оглежда околностите и търси следи и ориентири. Пейката е обградена от дървета – дядо ги обича, защото на тях не им пука какво мислят хората. Птичи силуети литват от клоните, разпръскват се по небосвода и се отпускат уверено, носени от ветровете. Дракон, зелен и сънен, прекосява площада. В един ъгъл пък спи пингвин, върху чийто корем има малки отпечатъци от длани с цвят на шоколад. До него седи пухкав бухал само с едно око. Ноа си ги спомня, едно време бяха негови. Дядо му подари дракона, когато Ноа беше още бебе, защото баба каза, че не било уместно да се дават плюшени дракони на новородени, а дядо отвърна, че не искал да има уместен внук.

По площада вървят хора, но фигурите им са размазани. Щом момчето опитва да се съсредоточи върху чертите им, те се изплъзват от погледа му като слънчеви лъчи между щори. Един от тях спира и махва на дядо. Дядо отвръща на поздрава и опитва да изглежда уверено.

- Кой е това? - пита момчето.

- Това е... аз... не си спомням, Ноаноа. Беше отдавна... струва ми се...

Той млъква, поколебава се, търси нещо в джобовете си.

- Днес не ми даде карта и компас, нищо, на което да разчитам. Не знам как да открия пътя към вкъщи – прошепва Ноа.

- Боя се, че тези неща няма да са ни от полза тук, Ноаноа.

- Къде сме, дядо?

Дядо заплаква, тихо и без сълзи, така че внукът му да не разбере.

- Трудно е да се обясни, Ноаноа. Много, много трудно е да се обясни."
Книги от Фредрик Бакман
Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг
Фредрик Бакман
Стандартна цена 7.90 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  6.32 лв.
Брит-Мари беше тук
Фредрик Бакман
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.90 лв.
В живота настъпва момент, когато спомените започват да избледняват и остават само най-ясните, "крещящи" и запомнящи се моменти, които човек е изживял. А какво става, когато наблюдаваш как спомените бавно си отиват от твой близък, и как бавно, но сигурно, животът му върви към края си? Колко воля е нужна, за да запазиш самообладание, когато виждаш как близък човек чезне пред очите ти? Запленен от много подобни въпроси, Фредрик Бакман решава да потърси отговори, които след това написва в новата си книга "Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг", която излезе наскоро.

Книгата бе представена на българските книжарници от издателство "Сиела" тази година. Корицата и чудесните илюстрации в книгата са дело на талантливия художник Дамян Дамянов, които илюстрира и другите книги на автора, преведени на български език. А преводът, както при предишните книги на Фредрик Бакман, е дело на Любомир Гиздов.

Ако у дома ви на рафта с прочетени книги присъства "Човек на име Уве" или пък "Баба праща поздрави и се извинява", то значи сте запознати с типичния стил на Фредрик Бакман, който някак, като буря, успява да развълнува душата на читателя. А съдейки по успехите, който писателят е постигнал с трите си до момента издадени книги, то вероятно и тази новела няма да остане заден план, особено за феновете му.

"Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" е лично преживяна история за дългото сбогуване с близък човек, който постепенно губи паметта си. Това е история за спомените и за умението да ги оставяме да си отидат, но и кратка приказка-притча за загубата и как да се справим с нея. В новелата Фредрик Бакман разказва за момче на име Ноа, неговият татко и дядо му - всички те са едновременно мъже и момчета, които се борят със света и със себе си. Шведският автор признава, че е написал тази тъничка книга за себе си, за да може да преодолее болката от постепенната загуба на паметта на хора, които обича. А в случай, че се чудите откъде ли идва заглавието на книгата, ще разберете, като прочетата следния кратък откъс:
"Hoa примигва тежко и сънено към изгрева отвъд площада, където се намира пейката. Не иска да признае пред дядо, че не знае къде са, защото това е тяхната игра: Ноа затваря очи, а дядо го отвежда някъде, където никога не са ходили. Понякога момчето трябва здраво, здраво да стиска очи, докато с дядо сменят четири автобуса в града. Друг път пък дядо го отвежда право в гората зад къщата до езерото. Понякога излизат с лодката и често плават толкова дълго, че Ноа заспива, а когато се отдалечат достатъчно, дядо прошепва "отвори очи" и Ноа получава карта, компас и задачата да изчисли как да се върнат обратно. Дядо винаги е сигурен, че той ще се справи, защото има две неща, в които вярва непоклатимо: математиката и Ноа."
Анотация на книгата
"Скъпи читателю,

Един от идолите ми веднъж каза: "Най-ужасното нещо на остаряването е, че вече не ми хрумват идеи". Откакто ги чух за първи път, тези думи не ми дават покой, защото това е най-големият ми страх: въображението да ме предаде, преди да го стори тялото ми. Предполагам, че не само с мен е така. Хората сме странни създания - страхът от старостта, изглежда, е по-голям дори от страха ни от смъртта.

Това е история за спомените и за умението да ги оставяме да си отидат. Това е любовно писмо и бавно прощаване между един мъж и неговия внук, между един баща и неговото момче.

Честно казано, не написах историята с идеята да я прочетете. Просто се опитвах да подредя собствените си мисли, а аз съм от хората, които трябва да ги видят изложени на хартия, за да ги проумеят. Те обаче се превърнаха в малък разказ за това как преодолявам постепенната загуба на най-великите умове, които познавам, как може да ти липсва някой, който все още е тук, и как искам да обясня всичко това на децата си. И сега пускам думите си да си отидат, пък каквото ще да става.

Ето я - приказката за страха и любовта, които през повечето време крачат редом, ръка за ръка. Приказка най-вече за самото време.

Докато все още разполагаме с него.

Благодаря ви, че отделихте на тази история своето.
Фредрик"
Откъс от книгата
"Когато дядо бил млад, група учени измислили как да пратят трима души на Луната. Именно математиката ги отвела дотам и обратно. Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път.

Но това място няма координати. Не е отбелязано на картата и оттук не минават пътища.

Ноа помни, че днес дядо го помоли да затвори очи. Помни, че се измъкнаха от дядовата къща, и знае, че отидоха до езерото, защото познава всички шумове и песни на водата, независимо дали е с отворени очи, или не. Спомня си мокрите дъски под краката им, когато влязоха в лодката, но нищо повече. Не знае как двамата с дядо са се озовали тук, на пейка до кръгъл площад. Мястото е ново за него, но всичко тук му е познато. Сякаш някой е откраднал всички вещи, с които е израснал, и ги е наредил в нечий чужд дом. Малко по-нататък има бюро, точно като това в кабинета на дядо, с калкулатор и карирана хартия отгоре. Дядо свири някаква тъжна мелодия с уста. Спира за малко, за да прошепне:

- Площадът пак се е смалил през нощта.

После продължава да свири. Момчето го поглежда въпросително и дядо се изненадва, едва сега осъзнавайки, че е казал думите на глас.

- Извинявай, Ноаноа, забравих, че тук мислите се чуват.

Дядо винаги го нарича Ноаноа, защото харесва името на внука си два пъти повече от всички останали имена. Допира ръка до косата на момчето. Не я разрошва, просто отпуска пръстите си върху нея.

- Няма от какво да се страхуваш, Ноаноа.

Под пейката цъфтят зюмбюли. Милион мънички ръце се протягат над стеблата, за да прегърнат слънцето. Момчето ги разпознава – това се цветята на баба и миришат на Коледа. Други деца може би свързват празника с джинджифилови сладки и гльог, но ако някога си имал баба, която обича растения, то твоята Коледа винаги мирише на зюмбюли. Между цветята проблясват парченца стъкло и ключове, сякаш ги е носил в буркан, но се е спънал и го е изпуснал.

- Закъде са всички ключове? - пита момчето.

- Какви ключове? - пита дядо.

Погледът на стария мъж изглежда странно стъклен. Той почуква объркано слепоочията си. Момчето отваря уста, за да каже нещо, но щом го вижда, се спира. Мълчи и прави това, което дядо му го е научил да прави, когато се изгуби: оглежда околностите и търси следи и ориентири. Пейката е обградена от дървета – дядо ги обича, защото на тях не им пука какво мислят хората. Птичи силуети литват от клоните, разпръскват се по небосвода и се отпускат уверено, носени от ветровете. Дракон, зелен и сънен, прекосява площада. В един ъгъл пък спи пингвин, върху чийто корем има малки отпечатъци от длани с цвят на шоколад. До него седи пухкав бухал само с едно око. Ноа си ги спомня, едно време бяха негови. Дядо му подари дракона, когато Ноа беше още бебе, защото баба каза, че не било уместно да се дават плюшени дракони на новородени, а дядо отвърна, че не искал да има уместен внук.

По площада вървят хора, но фигурите им са размазани. Щом момчето опитва да се съсредоточи върху чертите им, те се изплъзват от погледа му като слънчеви лъчи между щори. Един от тях спира и махва на дядо. Дядо отвръща на поздрава и опитва да изглежда уверено.

- Кой е това? - пита момчето.

- Това е... аз... не си спомням, Ноаноа. Беше отдавна... струва ми се...

Той млъква, поколебава се, търси нещо в джобовете си.

- Днес не ми даде карта и компас, нищо, на което да разчитам. Не знам как да открия пътя към вкъщи – прошепва Ноа.

- Боя се, че тези неща няма да са ни от полза тук, Ноаноа.

- Къде сме, дядо?

Дядо заплаква, тихо и без сълзи, така че внукът му да не разбере.

- Трудно е да се обясни, Ноаноа. Много, много трудно е да се обясни."
Книги от Фредрик Бакман
Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг -

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг


Фредрик Бакман

Сиела
Цена:  6.32 лв.
Стандартна цена 7.90 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
От автора на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява". ... Малка книга с голямо сърце! Това е история за спомените и за умението да ги оставяме да си отидат. Това е любовно писмо и бавно прощаване между един мъж и неговия внук, между един баща и неговото момче. Честно казано, не написах историята с идеята да я прочетете. Просто се опитвах да подредя собствените си мисли, а аз съм от хората, които трябва да ги видят изложени на хартия, за да ги проумеят. Те обаче се превърнаха в малък разказ за това как преодолявам постепенната загуба на най-великите умове, които познавам, как може дати ...
Брит-Мари беше тук -

Брит-Мари беше тук


Фредрик Бакман

Сиела
Цена:  16.90 лв.
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Авторът на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява" се завръща с нова трогателна история за любовта и шанса да започнеш отначало. ... Брит-Мари е 63-годишна жена, на която често казват, че е пасивно-агресивна мрънкаща вещица. След 40 години брак тя напуска големия град и неверния си съпруг и попада в Борг. Борг е градче, преминало през финансова криза, след която са останали единствено табелки "Продава се!" и една вмирисана на бира пицария. Брит-Мари мрази футбола, а Борг има само него. Това не е началото на прекрасно приятелство, ни най-малко. Но местният младежки отбор се ...
"Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" - една малка книга с голямо сърце от Фредрик Бакман! Продукти 1-2 от общо 2
Франсоаз Долто
Дан Джоунс
Търсене
Книги
Ваучери за подарък от store.bg
Boxnow
Намаление на хиляди книги