store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги  
store.bg - бързо, лесно и удобно
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    "Парцалена принцеса" е дебютният роман на Ерин Уот
Търсене
Книги

"Парцалена принцеса" е дебютният роман на Ерин Уот

Понякога и на порасналите момичета им се иска да се чувстват като принцеси. И както е общоизвестно, има два начина: да се омъжат за принц или да се държат като дъщеря на краля. Е, в приказките се случват и вълшебства, които ускоряват превръщането на едно момиче в принцеса.

В приказките за съвременни принцеси обаче няма магии - само силни характери. Затова пък читателите остават омагьосани. Така е и с дебютния роман на Ерин Уот "Парцалена принцеса" - поглъщаща приказка от съвременен тип, която вече може да се прочете и на български. Тя ще развълнува всички, които обичат историите за любов, но не и предизвестения им край. Ориентирана е към младата аудитория, но ще хареса и на тези, които помнят седемнадесетте си години и не остаряват духом. Книгата се задържа 23 седмици в списъка на "Ню Йорк Таймс", включително и първото място. У нас излиза на 08 февруари като издание на издателство "Егмонт".

Романът всъщност е първата част от трилогия - факт, който радва хиляди почитатели, които чакат развръзката в живота на главната героиня.

Ела Харпър е съвсем младо момиче, което се бори за оцеляване. Тя е един прагматичен оптимист, който крие от света чувствителната си страна. Ела прекарва детството си, местейки се от град на град с неуравновесената си майка. А когато изгубва и нея, остава съвсем сама. Като започнем от стриптийз клубовете, минем през южното крайбрежие с именията и спиращите камиони, и стигнем до училището - едно момиче се опитва да остане вярно на себе си. Пепеляшките стават принцеси? Може би, но Ела ще трябва да се справи без кръстница-вълшебница.

Коя е Ерин Уот?
Е, правилният въпрос всъщност е "Кои?"! Защото успехът на "Парцалената принцеса" не е случаен - Ерин Уот е творческият псевдоним, с който двама автори на бестселъри се обединяват. Светът на романа е създаден с двойна доза въображение! Докато почитателите на книгата чакат да се разкрие мистификацията, ето единствените "жокери" за авторите, с които разполагаме от официалната страница на книгата:
"Тяхната най-голяма любов (след семействата и домашните им любимци)? Да измислят забавни и щури неща! Най-големият им страх? Раздялата."
Анотация на книгата
Животът на Ела далеч не е лесен. След смъртта на майка си, тя трябва да се оправя сама. Докато един ден не среща непознат, твърдящ, че е неин настойник - милиардера Кълъм Роял.

Той изважда Ела от мизерията, в която живее, и я представя в един свят на нечуван лукс. Съвсем скоро обаче момичето разбира, че нещо в това семейство не е съвсем наред. Синовете на Кълън - един от друг по-красиви - крият тайни и третират Ела като натрапник. А най-привлекателният от петимата, Рийд, е особено жесток с нея. Между тях прескачат искри и момичето не може да скрие, че е привлечено от него.

Но Рийд няма никакво желание да се доближава до Ела. За него тя няма място сред семейството. И може би е прав...
Откъс от книгата
"Деди Джи" е вертеп, но в града има и много по-долни свърталища. Все едно да кажеш: "Хапни от разваленото пилешко, че не е толкова вмирисано и мухлясало като другото месо".
Калъм Роял не излизаше от главата ми. Ако имах лаптоп и интернет, щях да го проверя в Гугъл, но старият ми компютър не работи и нямам пари за нов. Не искам да ползвам компютрите в библиотеката, пък и ме е страх да изляза, да не би Роял да ме чака на улицата.
Кой е той? И защо смята, че ми е настойник? Мама никога не го е споменавала. За миг си помислих, че може да ми е баща, но според документите баща ми е починал. А и не вярвам мама да ме е лъгала, че се е казвал Стив. А не Калъм. Стив. Името винаги бе ми звучало някак изкуствено. Все едно детето ти да настоява: "Мамо, разкажи ми за татко!", а ти се чудиш какво да отговориш и изтърсваш първото име, което ти идва на ум: "Ами, миличко, той се казва... Стив".
Мразя мисълта, че мама може да ме е излъгала. Двете винаги си казвахме истината. Избивам Калъм от главата си, тъй като довечера е дебютът ми в "Деди Джи" и не бива да се разсейвам с мисли за някакъв непознат на средна възраст с костюм за хиляда долара. В клуба има предостатъчно мъже на средна възраст, за които да мисля. Претъпкано е. Вечерта с ученички католички е безспорен хит. Масите и сепаретата около дансинга са заети, но във ВИП ложата над сцената няма никого. Нормално. В малкия град Къркуд, който се намира до Ноксвил, Тенеси, няма много випове. Градът е работнически и повечето жители не стигат и до нивото на средната класа. Ако печелиш повече от четирийсет хиляди годишно, минаваш за ужасно богат. Затова живея тук. Наемите са ниски, а училищата - прилични.
В гримьорните цари оживление. Полуголите жени ме оглеждат. Някои кимат, други се усмихват и отново се заемат с нагласяването на жартиерите или грима си. Само една се втурва към мен.
– Пепеляшка, нали?
Това е сценичното ми име в "Мис Кенди". Навремето беше подходящо.
– Аз съм Роуз – представя се тя. - Джордж ме помоли да ти помагам с каквото мога.
Всеки клуб си има нещо като грижовна майчица.
По-възрастна жена, която съзнава, че губи битката с гравитацията, и се старае да е полезна по друг начин. В "Мис Кенди" това беше застаряващата изрусена Тина, която ме взе под крилото си от първия ден. А тук ролята на закрилница играе застаряващата червенокоса Роуз, която кудкудяка угрижено, докато ме води към костюмите.
– Това е за после – казва тя, когато протягам ръка към ученическата униформа, и ми подава черен корсет с кръстосани шнурове и черни копринени прашки.
– С това ли ще танцувам? – Едва си поемам дъх, докато се напъхвам в корсета, и се мъча да отпусна шнуровете отпред.
– Горната част не е толкова важна – засмива се Роуз.– Пъхай дупето си и яхай Тузара.
Поглеждам я учудено.
– Мислех, че ще бъда на сцената.
– Джордж не ти ли каза? В ложата те чака специален клиент.
– Моля? Та това е първата ми вечер! В "Мис Кенди" танцуваш няколко пъти и чак тогава може да правиш индивидуално шоу по желание на клиент.
– Сигурно е някой, който те познава от предишния клуб – обяснява Роуз. – Държи се доста тузарски, сякаш заведението е негово. Даде пет стотака на Джордж и му каза да те "прати". - Роуз ми намига и добавя: – Дръж се както трябва и ще изкараш още някой и друг стотак.
Тя се запътва към една от танцьорките, а аз стоя и се питам дали постъпих правилно. Гледам да се държа така, сякаш съм непоклатима. И в известен смисъл съм такава. Била съм бедна и гладна. Отгледана съм от стриптийзьорка. Ако се наложи, знам как да отвръщам на удари. Но съм само на седемнайсет. И понякога се чувствам твърде млада за такъв живот. Неведнъж ми се е случвало да се огледам и да си кажа: Моето място не е тук. Но ето че съм тук. Без пари. И ако искам да живея нормалния живот, към който отчаяно се стремя, трябва да осъществя любезно описаното от Роуз яхане на Тузара.
Джордж е в коридора. Той е едър, с брада и добри очи.
– Роуз каза ли ти за клиента? Чака те.
Кимам и преглъщам.
– Нищо повече от танц в скута, нали?
Той се засмива.
– Повечето зависи от теб, но ако те докосне, Бруно ще го изхвърли на мига.
Радвам се, че клубът държи на правилото да не се посяга на стоката. Танцуването за гадни мъжища се търпи, когато гнусните им ръце са далеч от теб.
– Ще се справиш – потупва ме Джордж. – Ако те пита, на двайсет и четири си. Тук никой не е на повече от трийсет, нали знаеш?
– А на под двайсет? Сдържам се и не питам. Той не може да не знае, че лъжа за възрастта си. Половината момичета в клуба лъжат. Животът ми може и да е тежък, но никак, ама никак не приличам на трийсет и четири годишна. Благодарение на грима изглеждам на двайсет и една. Почти... Джордж влиза в гримьорната, аз поемам дъх и тръгвам. Прелъстителните трели на музиката се носят в залата, "ученичката" на сцената разкопчава униформената си блуза и мъжете пощуряват при вида на прозрачния сутиен.
Към сцената политат долари. Ето това е важно за мен. Парите. Майната му на всичко друго. И все пак ми е съвестно, че зарязах "Дж. В." и учителите, които като че ли наистина бяха добри. Нищо, ще си намеря друго училище в друг град. Там, където Калъм Роял няма да може да ме намери.
Парцалена принцеса
Семейство Роял - книга 1: Парцалена принцеса - Ерин Уот -

Семейство Роял - книга 1: Парцалена принцеса



Егмонт
Цена:  14.90 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Семейство Роял ще те унищожи. ... Животът на Ела далеч не е лесен. След смъртта на майка си, тя трябва да се оправя сама. Докато един ден не среща непознат, твърдящ, че е неин настойник - милиардера Кълъм Роял. Той изважда Ела от мизерията, в която живее, и я представя в един свят на нечуван лукс. Съвсем скоро обаче момичето разбира, че нещо в това семейство не е съвсем наред. Синовете на Кълън - един от друг по-красиви - крият тайни и третират Ела като натрапник. А най-привлекателният от петимата, Рийд, е особено жесток с нея. Между тях прескачат искри и момичето не може да скрие, че е привлечено от него. Но Рийд няма никакво желание ...
"Парцалена принцеса" е дебютният роман на Ерин Уот Продукти 1-1 от общо 1
Понякога и на порасналите момичета им се иска да се чувстват като принцеси. И както е общоизвестно, има два начина: да се омъжат за принц или да се държат като дъщеря на краля. Е, в приказките се случват и вълшебства, които ускоряват превръщането на едно момиче в принцеса.

В приказките за съвременни принцеси обаче няма магии - само силни характери. Затова пък читателите остават омагьосани. Така е и с дебютния роман на Ерин Уот "Парцалена принцеса" - поглъщаща приказка от съвременен тип, която вече може да се прочете и на български. Тя ще развълнува всички, които обичат историите за любов, но не и предизвестения им край. Ориентирана е към младата аудитория, но ще хареса и на тези, които помнят седемнадесетте си години и не остаряват духом. Книгата се задържа 23 седмици в списъка на "Ню Йорк Таймс", включително и първото място. У нас излиза на 08 февруари като издание на издателство "Егмонт".

Романът всъщност е първата част от трилогия - факт, който радва хиляди почитатели, които чакат развръзката в живота на главната героиня.

Ела Харпър е съвсем младо момиче, което се бори за оцеляване. Тя е един прагматичен оптимист, който крие от света чувствителната си страна. Ела прекарва детството си, местейки се от град на град с неуравновесената си майка. А когато изгубва и нея, остава съвсем сама. Като започнем от стриптийз клубовете, минем през южното крайбрежие с именията и спиращите камиони, и стигнем до училището - едно момиче се опитва да остане вярно на себе си. Пепеляшките стават принцеси? Може би, но Ела ще трябва да се справи без кръстница-вълшебница.

Коя е Ерин Уот?
Е, правилният въпрос всъщност е "Кои?"! Защото успехът на "Парцалената принцеса" не е случаен - Ерин Уот е творческият псевдоним, с който двама автори на бестселъри се обединяват. Светът на романа е създаден с двойна доза въображение! Докато почитателите на книгата чакат да се разкрие мистификацията, ето единствените "жокери" за авторите, с които разполагаме от официалната страница на книгата:
"Тяхната най-голяма любов (след семействата и домашните им любимци)? Да измислят забавни и щури неща! Най-големият им страх? Раздялата."
Анотация на книгата
Животът на Ела далеч не е лесен. След смъртта на майка си, тя трябва да се оправя сама. Докато един ден не среща непознат, твърдящ, че е неин настойник - милиардера Кълъм Роял.

Той изважда Ела от мизерията, в която живее, и я представя в един свят на нечуван лукс. Съвсем скоро обаче момичето разбира, че нещо в това семейство не е съвсем наред. Синовете на Кълън - един от друг по-красиви - крият тайни и третират Ела като натрапник. А най-привлекателният от петимата, Рийд, е особено жесток с нея. Между тях прескачат искри и момичето не може да скрие, че е привлечено от него.

Но Рийд няма никакво желание да се доближава до Ела. За него тя няма място сред семейството. И може би е прав...
Откъс от книгата
"Деди Джи" е вертеп, но в града има и много по-долни свърталища. Все едно да кажеш: "Хапни от разваленото пилешко, че не е толкова вмирисано и мухлясало като другото месо".
Калъм Роял не излизаше от главата ми. Ако имах лаптоп и интернет, щях да го проверя в Гугъл, но старият ми компютър не работи и нямам пари за нов. Не искам да ползвам компютрите в библиотеката, пък и ме е страх да изляза, да не би Роял да ме чака на улицата.
Кой е той? И защо смята, че ми е настойник? Мама никога не го е споменавала. За миг си помислих, че може да ми е баща, но според документите баща ми е починал. А и не вярвам мама да ме е лъгала, че се е казвал Стив. А не Калъм. Стив. Името винаги бе ми звучало някак изкуствено. Все едно детето ти да настоява: "Мамо, разкажи ми за татко!", а ти се чудиш какво да отговориш и изтърсваш първото име, което ти идва на ум: "Ами, миличко, той се казва... Стив".
Мразя мисълта, че мама може да ме е излъгала. Двете винаги си казвахме истината. Избивам Калъм от главата си, тъй като довечера е дебютът ми в "Деди Джи" и не бива да се разсейвам с мисли за някакъв непознат на средна възраст с костюм за хиляда долара. В клуба има предостатъчно мъже на средна възраст, за които да мисля. Претъпкано е. Вечерта с ученички католички е безспорен хит. Масите и сепаретата около дансинга са заети, но във ВИП ложата над сцената няма никого. Нормално. В малкия град Къркуд, който се намира до Ноксвил, Тенеси, няма много випове. Градът е работнически и повечето жители не стигат и до нивото на средната класа. Ако печелиш повече от четирийсет хиляди годишно, минаваш за ужасно богат. Затова живея тук. Наемите са ниски, а училищата - прилични.
В гримьорните цари оживление. Полуголите жени ме оглеждат. Някои кимат, други се усмихват и отново се заемат с нагласяването на жартиерите или грима си. Само една се втурва към мен.
– Пепеляшка, нали?
Това е сценичното ми име в "Мис Кенди". Навремето беше подходящо.
– Аз съм Роуз – представя се тя. - Джордж ме помоли да ти помагам с каквото мога.
Всеки клуб си има нещо като грижовна майчица.
По-възрастна жена, която съзнава, че губи битката с гравитацията, и се старае да е полезна по друг начин. В "Мис Кенди" това беше застаряващата изрусена Тина, която ме взе под крилото си от първия ден. А тук ролята на закрилница играе застаряващата червенокоса Роуз, която кудкудяка угрижено, докато ме води към костюмите.
– Това е за после – казва тя, когато протягам ръка към ученическата униформа, и ми подава черен корсет с кръстосани шнурове и черни копринени прашки.
– С това ли ще танцувам? – Едва си поемам дъх, докато се напъхвам в корсета, и се мъча да отпусна шнуровете отпред.
– Горната част не е толкова важна – засмива се Роуз.– Пъхай дупето си и яхай Тузара.
Поглеждам я учудено.
– Мислех, че ще бъда на сцената.
– Джордж не ти ли каза? В ложата те чака специален клиент.
– Моля? Та това е първата ми вечер! В "Мис Кенди" танцуваш няколко пъти и чак тогава може да правиш индивидуално шоу по желание на клиент.
– Сигурно е някой, който те познава от предишния клуб – обяснява Роуз. – Държи се доста тузарски, сякаш заведението е негово. Даде пет стотака на Джордж и му каза да те "прати". - Роуз ми намига и добавя: – Дръж се както трябва и ще изкараш още някой и друг стотак.
Тя се запътва към една от танцьорките, а аз стоя и се питам дали постъпих правилно. Гледам да се държа така, сякаш съм непоклатима. И в известен смисъл съм такава. Била съм бедна и гладна. Отгледана съм от стриптийзьорка. Ако се наложи, знам как да отвръщам на удари. Но съм само на седемнайсет. И понякога се чувствам твърде млада за такъв живот. Неведнъж ми се е случвало да се огледам и да си кажа: Моето място не е тук. Но ето че съм тук. Без пари. И ако искам да живея нормалния живот, към който отчаяно се стремя, трябва да осъществя любезно описаното от Роуз яхане на Тузара.
Джордж е в коридора. Той е едър, с брада и добри очи.
– Роуз каза ли ти за клиента? Чака те.
Кимам и преглъщам.
– Нищо повече от танц в скута, нали?
Той се засмива.
– Повечето зависи от теб, но ако те докосне, Бруно ще го изхвърли на мига.
Радвам се, че клубът държи на правилото да не се посяга на стоката. Танцуването за гадни мъжища се търпи, когато гнусните им ръце са далеч от теб.
– Ще се справиш – потупва ме Джордж. – Ако те пита, на двайсет и четири си. Тук никой не е на повече от трийсет, нали знаеш?
– А на под двайсет? Сдържам се и не питам. Той не може да не знае, че лъжа за възрастта си. Половината момичета в клуба лъжат. Животът ми може и да е тежък, но никак, ама никак не приличам на трийсет и четири годишна. Благодарение на грима изглеждам на двайсет и една. Почти... Джордж влиза в гримьорната, аз поемам дъх и тръгвам. Прелъстителните трели на музиката се носят в залата, "ученичката" на сцената разкопчава униформената си блуза и мъжете пощуряват при вида на прозрачния сутиен.
Към сцената политат долари. Ето това е важно за мен. Парите. Майната му на всичко друго. И все пак ми е съвестно, че зарязах "Дж. В." и учителите, които като че ли наистина бяха добри. Нищо, ще си намеря друго училище в друг град. Там, където Калъм Роял няма да може да ме намери.
Парцалена принцеса
Басейни Intex
Барон Мюнхаузен
Рудолф Ерих Распе
Питър Пан
Джеймс Матю Бари
Ще се срещнем в Тоскана
Лиса Дикинсън
Снежния човек
Тази есен предстои да излезе филмовата адаптация на криминалния роман на Ю Несбьо.
Кутията на Гуенди
На 31 юли предстои да излезе новият криминален роман на "краля на ужаса" Стивън Кинг.
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!