Преди дълги години почти всички са мислили, че богатите управници имат живот, подобен на красиви приказки. С течение на времето обаче все повече хора разбират, че това не е вярно. Затова и през последните няколко десетилетия се появиха куп филми, книги и статии, които оспорват щастието на много кралски особи с доказателства за мрачни събития в живота им. Сред последните подобни материали, появили се на бял свят е книгата "
Прокълнатите кралици". Неин автор е журналистката и писателка
Кристина Морато, а повод за написването ѝ е решението на авторката да повдигне завесите около живота на шест кралици, емблематични за световната история и... водили живот, различен от красива вълшебна приказка.
Императрица Сиси, Мария-Антоанета, Кристина Шведска, Евгения де Монтихо, кралица Виктория, Александра Романова - книгата Морато разказва подробностите, които е открила за живота на кралиците, под формата на биографични истории. От 7 март изданието излиза у нас, така че и на българските читатели и почитатели на историята могат да научат повече за живота на емблематични короновани дами. "Прокълнатите кралици" се разпространява с логото на издателство "
Ентусиаст".
Фокусът в книгата е да покаже живота на кралиците такъв, какъвто е бил наистина, заедно с големите нещастия, които емблематичните жени преживяват. От тежката съдба на императрица Сиси, чиято дъщеря София умира, когато е 2-годишна, през бунтарството на Кристина Шведска до тъгата на кралица Виктория, която, след като съпругът ѝ си отива от този свят, живее в траур в продължение на четири десетилетия, а след това се влюбва в неин прислужник. Страница след страница пред читателя се разкрива фактът, че зад блясъка на кралския житейски път понякога стоят самота, носталгия, липса на любов, болка по изгубени деца.
Но за коя от кралиците, които Кристина Морато представя в книгата, короната се оказва най-тежка? Интервю на сп. "Жената днес" представя отговора на писателката, която казва:
"Вероятно за Сиси. Още на първата вечеря в двореца тя иска да ѝ донесат бира, казват ѝ, че протоколът не го позволява. Така и никога не ѝ сервират бира. Имала няколкостотин чифта обувки, но можела да ги обува само по един път. Тя поставя първата вана в кралския двор. Сиси толкова се къпе и грижи за тялото си, че дори започват да я мислят за болна. Тя е нещо като пионерка на съвременния СПА център. Наблягам над най-малко познатата част от живота на Сиси, когато я връхлита трагедията.
Дъщеря ѝ София умира, когато е 2-годишна, а единственият ѝ син, престолонаследникът Рудолф, се самоубива. Тогава тя се облича в траур, скрива лицето си зад ветрило и вече не позволява да бъде снимана. Тогава открива голямата си страст да плава по море, купува огромна яхта, татуира си котва на рамото и започва да се изживява като Одисей. Не я притесняват и най-страшните бури, дори напротив. Най-приближената ѝ придворна дама пише в дневника си: навън вилнее страшна буря, но императрицата иска да отплаваме. В една силна буря до остров Корфу Сиси накарала капитана да я завърже за мачтата седнала на стол, където прекарва четири часа. Другата ѝ голяма ексцентричност е, че започва без никакво предизвестие да влиза в къщите на обикновени хора."
Дали има съвременни представителки на благороднически фамилии, които са "короновани" с подобни тежки съдби? Според Кристина Морато отговорът определено е "да". В подкрепа на мнението си тя споделя епизоди от живота на японската принцеса Масако. Първо, тя няма никакъв шанс да откаже брак на престолонаследника, който се влюбва в нея. И второ, носи тежестта на всички очаквания около нея, че ще роди син, наследник на престола, но уви - ражда дъщеря. Авторката на "Прокълнатите кралици" посочва и още една дама от благородническа фамилия - според Кристина Морато, ако принцеса Даяна бе жива и бе станала кралица, със сигурност щеше да попадне в този списък. Но как точно щеше да изглежда животът на Даяна остава загадка за всички. Иначе - исторически факти и биографични данни доказват, че има много принцеси, имератрици и кралици, които носят "тежката корона" на съдбата си.
Анотация на "Прокълнатите кралици"
Императрица Сиси,
Мария-Антоанета, Кристина Шведска, Евгения де Монтихо, кралица Виктория, Александра Романова. Животът на тези шест кралици не е приличал на вълшебна приказка. Безброй филми и романи са ни показвали съдбата им и най-вече привлекателните страни от живота им, но всички те са преживели и много нещастия. Общото между тях е самотата, носталгията, липсата на любов и разочарованието, че не могат да дарят наследник на държавата. Изпитали са болката от смъртта на децата си, огорчението от разбитите си бракове и са се чувствали странници в кралските дворове, където не са били приети радушно.
Някои, като Сиси, са станали владетелки против волята си, други, като Кристина Шведска, са скандализирали съвременниците си с екстравагантното си поведение и със стремежа си към свобода. Мария-Антоанета и Александра Романова завършили живота си по много трагичен начин, а кралица Виктория и Евгения де Монтихо изиграли ролята си с изключително достойнство. Чрез личните им дневници и семейната им кореспонденция Кристина Морато ни разкрива човешкото лице на тези шест владетелки, които не са имали възможност да избират съдбата си. Ексцентрични, капризни, непримирими, амбициозни... Зад блясъка на житейския път, изпълнен с привилегии, богатство и власт, всички те са били жени от плът и кръв, принудени да носят на плещите си тежкото бреме на цели империи.
За автора
Журналист по образование, пътешественик по душа - това е Кристина Морато. Родена е през 1961 г. в Барселона. Завършва журналистика в родния си град, но още преди да вземе дипломата си, започва да практикува професията. Започва като военен репортер, което си пасва чудесно с пътешественическия ѝ дух - докато работи това Морано пътува из различни горещи точки в Централна Европа. Впоследствие младата журналистка решава да продължи да обикаля света с фотоапарата си, но насочва "прожекторите" към съвсем друга тема. Оттогава репортажите и акцентират върху положението на жената в развиващите се страна. Кристина приема това за мисия, а в стремеж към изпълнението ѝ младата жена стига до Африка, Азия и Южна Америка. През 2005 г. Морато се озовава за първи път в Близкия изток и този район се превръща в място на действието на няколко нейни книги. Сред изданията на журналистиката, които се радват на голям интерес, са "Безстрашни пътешественички и авантюристки", "Кралиците на Африка", "Дамите от Изтока", "Пленница в Арабския полуостров". През 2010 г. Кристина издава и "
Непокорните диви", в която разказва историите на седем изключителни жени и която печели много нови почитатели и в България.
През последните години Кристина Морато редува пътешествията с работата си на журналист, режисьор на телевиозионни предавания и сътрудник в радиото. В резултат на професията си Морато има най-различни статии, радио- и телевизионни материали. А с помошна на приключеския и пътешественическия си дух Кристина става основател (и настоящ вицепрезидент към 2017
-та) на Испанското географско дружество. Морато е и член на Британското кралското географско дружество.
Откъс от книгата
Месец след раждането на Сиси баща ѝ оставил семейството си и се отправил на дълго пътуване из Близкия изток. в Кайро се изкачил на хеопсовата пирамида и започнал да свири на цитрата си пред смаяните си арабски придружители. Използвал престоя си там, за да си купи от пазара за роби "три негърчета", които предизвикали истинска сензация в Мюнхен, както и значителен брой антики. Макс, богат любител на забавленията, прахосвал състоянието си, правейки каквото си поиска. Но той бил и много ерудиран и притежавал великолепна библиотека с почти тридесет хиляди тома, за които твърдял, че е прочел или прегледал. От всичките му деца Сиси била голямата му слабост. тя най-много приличала на него по характер, имали сходни вкусове и той я наричал "моят коледен подарък".
Елизабет прекарала по-голямата част от детските и юношеските си години в замъка Посенхофен, който се намирал в живописна местност на брега на Щарнбергското езеро. Поси, както го наричали, представлявал стабилна и скромна сграда, заобиколена от четири кули, и се издигал в средата на просторен парк, сред розови градини, които достигали до самия бряг на езерото. Макс прекарвал малко време с децата си поради честите си отсъствания, но той им предал любовта си към природата, свободата и обикновения начин на живот. Друга негова страст били расовите коне и херцогът организирал конни състезания на хиподрума, който заповядал да построят в градината на двореца в Мюнхен.
Подобно на баща си, Сиси предпочитала провинцията пред града и не била склонна да замени прелестните пейзажи, които заобикаляли Посенхофен, за блясъка на дворцовите зали. Още от дете обичала живота на чист въздух, да язди кон, да плува в езерото, да лови риба, да се разхожда сама в гората и да изкачва планините. харесвало ѝ да пие бира, а слабостта ѝ били баварските наденички, които толкова щели да ѝ липсват в двора във Виена.
Лудовика, въпреки че от раждането си носела титлата нейно Кралско височество принцеса на Бавария, се държала повече като буржоазна домакиня, отколкото като представителка на висшата аристокрация. Почти нямала прислуга и самата тя се занимавала с възпитанието на децата си - нещо немислимо за благородническо семейство, докато съпругът ѝ се скитал далеч от дома. херцогинята нямала големи политически амбиции, но била силно повлияна от неуморимата си сестра, ерцхерцогиня София Австрийска. Тя била с три години по-възрастна и лудовика изпитвала предана любов и огромно възхищение към властната си сестра, която въртяла на пръста си императорския дворец "Хофбург" във Виена. От страх да не изгуби благоразположението ѝ стриктно следвала съветите ѝ и винаги я давала за пример на децата си.
Австрийският двор бил доста чужд за лудовика, която живеела като селянка, обличала се неофициално и не поддържала никакви отношения с племенника си баварския крал Максимилиан II. единствените ѝ хобита били да колекционира часовници и географията. Съпругът ѝ Макс ѝ се подигравал, че дължала географските си познания на мисионерските календари, които висели на стените на салона ѝ.
До седемнадесетата ѝ година Посенхофен бил рай за малката Елизабет. тя обожавала да ходи боса по ливадите и да тича с любимите си животни: един сърнец, едно агне и няколко заека. Принцесата говорела местния диалект и дружала с децата на съседите от околността. новата ѝ гувернантка баронеса Вулфен щяла да се опита, макар и безуспешно, да приучи на дисциплина деветте полудиви деца, възпитани доста свободно и без социални предразсъдъци. Сиси била деликатно и чувствително момиче, което понякога потъвало в тъга без видима причина.
Не след дълго баронесата щяла да си даде сметка, че тя е по-особена и се различава от по-голямата си сестра: "Елизабет е с по-слаб характер, има скрупули и проявява склонност към безпокойство. По-голямата сестра я доминира". Малката не проявявала интерес към учението, но тайно пишела наивни детски стихове. Също така обичала да рисува и щрихира животните, дърветата в градината и далечните била на Алпите, които силно я привличали. Понякога херцог Макс прекъсвал отегчителните часове на баронесата и водел децата си да берат плодове в полето или да се катерят по дърветата. Друг път се появявал в Посенхофен с малък оркестър и организирал концерт или бал насред ливадата. Елизабет обожавала вечно отсъстващия си, но нежен и щур баща, с когото ги свързвали толкова много неща.
