Духа на магията на едно място, където драконите все още владеят властта, а хората и демоните съществуват едновременно в едно продължително, вековно примирие - това е фантастичният свят, създаден от Хенри Хеф в "
". Книгата се предлага от 29 април от издателство "
". Предназначена е за деца и е първата част от фантастична поредица в три тома, която събира все повече фенове.
" - последните думи са на Джеймс Дашнер, който казва също, че не е чел за друг толкова добре развит магически свят след романите за
. Светът, за който се разказва в "Импириум", е оформен в детайли, като авторът представя на читателите и социалните безредици, и класовите различия на този свят. Въображението "вкусва" всичко - езика, технологиите, митологията и историята на Импириум. И това - докато се потапя в затрогващата и изпълнена с приключения история.
В основата на сюжета е 12-годишната Хазел Ферегрин, най-младият член на кралското семейство, а може би и единствената му надежда, докато магическата сила на династията избледнява все повече. Историята се заплита, когато тя среща 13-годишният Хоб Смит, чиято опасна задача на шпионин е да подкопае основите на властта, която потиска хората без магически сили. Очакванията на обществото, гражданските вълнения, класовите несъответствия и личните трудности - романът е развит в детайли, които с лекота задържат вниманието.
Преди да стане автор, Хенри Н. Неф е консултант за голяма компания и учител в гимназията в Стуар Хол в Сан Франциско. Той е завършил Корнелския университет в Итака, Ню Йорк със специалност история. В момента живее и пише в Монклеър, Ню Джърси. Преди "Импириум", зад гърба му има още 5 романа, написани в периода 2007-2014 г. Те са част от поредица, в която авторът сам прави картите и илюстрациите за изданията. Поредицата се казва "The Tapestry" и е преведена на 19 езика.
В три часа сутринта в Залата на родоначалниците пристъпи чудовище. Ваята носеше тога на учен и носеше очила, ала си оставаше чудовище. Как иначе можеше да се нарече вълк на два крака, висок осем стъпки? Въпреки притеснителната гледка, редник Маркъс Финч стоеше мирно - с вдигната брадичка, изпънати рамене и карабина, опряна на еполета му. Импирският гвардеец не зяпаше, не отпускаше рамене и не се стряскаше. Дори в присъствието на чудовище. И все пак Маркъс не беше робот. Щом разпозна силуета, който крачеше до ваята, сърцето му затуптя по-бързо. Лорд Базил Фереджин бе единственият оцелял син на Божествената императрица. И безспорно - най-важният мъж в Импириум.
За късмет на Маркъс, Залата на родоначалниците се простираше на триста стъпки - от колоните на входа до огромния трезор. Това му даде време да осмисли положението. Направо ликуваше. Новата година бе настъпила само преди няколко часа, а той видя първата си вая както и представител на императорското семейство. Обещаващо начало. Докато двамата крачеха към него, той се питаше кой го е развълнувал повече: лорд Фереджин или чудовището. Детето в него клонеше към чудовището. Ваите служеха на рода Фереджин още от времето на Мина Първа, но рядко се срещаха в други части на Импириум. В родното му село родителите плашеха с тях непослушните деца: "Лягай си, или някоя вая ще те отнесе в Мракория!". Щеше да е прекрасно, ако ваята изръмжи, подскочи или прояви някак дивашката си природа, рече си Маркъс, докато я следеше през залата. Създанието обаче приближаваше с грациозно достолепие.
Цивилизованото є поведение бе разочароващо, но не го изненада. Това беше доктор Разаел - известен учен, завършила "Роуан" с отличие и наставница на Негово лордско Превъзходителство Базил Фереджин още от детството му. Маркъс се почувства горд, задето помни тези подробности. Бе прекарал на Свещения остров едва седмица, но в свободното си време изучаваше личностите в наръчника си. Доктор Разаел изглеждаше точно като на снимката. За разлика от Базил Фереджин. В представите на Маркъс Фереджин бяха бляскави особи, чиято магичност и произход личаха от пръв поглед. В наръчника му бе изобразен джентълмен със загоряло лице и посребрена коса, с безупречен костюм и доволната усмивка на човек, чието семейство владее света.
Мъжът бе наистина очарователен, но по-възрастен и по-пълен от очакваното. Пък и косата му бе разчорлена, а червендалестото му лице лъщеше от пот. Маркъс обаче не можеше да го упрекне. На Свещения остров Нова година не беше просто празник, а важна дата в държавническия календар. От началото на седмицата тук се стичаха посетители от цял Импириум, за да сключат важни сделки с Роуанската банка. Като председател и изпълнителен директор на банката Негово Превъзходителство несъмнено бе изтощен. Щом стигна до трезора, лорд Фереджин измърмори отнесено "честита Нова година" и бръкна в джоба на сакото си. Не си направи труда да погледне гвардееца, но Маркъс не се засегна. От раждането си членовете на императорското семейство растяха сред прислугата. Макар да се привързваха към бавачките и наставниците си, те си оставаха безименни, безлични, заменими служители. За човек като Базил Фереджин импирските гвардейци спокойно можеше да са високи червени вази, изникнали край вратите в двореца.
"Както и е редно - помисли си Маркъс. - Семейството трябва да се грижи за управлението на цяла империя."
Лорд Фереджин извади нещо от джоба си, застина и все пак извърна очи към другия гвардеец - сержанта, застанал на петнайсет стъпки вдясно от Маркъс.
– Виж ти... Бийчър, нали?
С крайчеца на окото си Маркъс забеляза, че сержантът се
поклони.
– Поласкан съм, че ме помните, сър.
Гърленият му, дрезгав глас бе пълна противоположност на изтънчения тенор на Негово лордско Превъзходителство.
– Няма защо - рече лорд Фереджин сърдечно.
– Бяхте с мен, когато онези проклети катервули запречиха пътя към Порт Роял. Проснахте неколцина, доколкото си спомням. Отличен боец.
– Много мило, Ваше Превъзходителство.
Лорд Фереджин се обърна към Маркъс.
– А кое е това окаяно момче? Сякаш всеки момент ще се
строполи."He се прегърбвай." Маркъс прикова поглед в някакъв портрет в далечината.
– Редник Финч е новобранец – отвърна сержантът. – Първа нощ е на пост в двореца.
– Гледай ти, от година на година все по-млади - пророни лорд Фереджин.
– Може ли да попитам на колко сте години, редник Финч?
Маркъс прочисти гърло.
– На осемнайсет, Ваше Превъзходителство.
– Е - кимна лорд Фереджин, - мога само да ви завиждам за младостта, ръста и късмета да служите при този сержант. Добре дошъл на борда, боецо. Маркъс стисна протегнатата му ръка и не успя да сдържи усмивката си. Разговаряше с представител на рода Фереджин! Отговорът му бе почти нечленоразделен, но искреността му явно се понрави на лорда, който се засмя и го представи на доктор Разаел. Ваята бе изчакала човеците да си разменят любезности, извисила се мълчаливо над тях. Сега впи в Маркъс златистите си, немигащи очи. Усмивката на редника угасна. Никога не бе
виждал такава физиономия - хем интелигентна, хем дива. Съчетанието бе толкова смущаващо, че той побърза да извърне очи. В погледа на доктор Разаел нямаше явна неприязън, но излъчването є не беше и приятелско. Тя плъзна очи по редник Финч и тъй като не откри нищо кой знае колко интересно, се вгледа във вратата на трезора. Лорд Фереджин вдигна предмета, който бе извадил от джоба си. Беше колкото длан, от медночервен метал и напомняше наутилус.
– Ако обичате да ни оставите за миг насаме. Ще надникнем вътре, за да се уверим, че всичко е наред. Търгът тази вечер постави нов рекорд.
Сержант Бийчър се поклони.
– Поздравления, Ваше Превъзходителство.
Метна карабината на рамо, направи десет крачки напред и застана с гръб към трезора. Маркъс го последва. След миг се разнесе щракане и гласът на лорда, който бърбореше тихо и напевно странни слова. Тръпки полазиха Маркъс. Лорд Фереджин говореше на езика на магьосниците!
Нищо чудно, че лирландските печати бяха защитени с какви ли не заклинания и магии, ала Маркъс за първи път чуваше някой да казва нещо на този език. Какъв късмет само! Бяха го пратили на този пост само преди няколко часа - другият гвардеец беше се разболял, - а вече бе се запознал с един Фереджин. Да не говорим, че службата му в двореца му беше на топло и сухо, къде-къде по-добре, отколкото да патрулира на пристанището и да следи за лодкарите в черните им лодки.
